1 В нимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата.

Take heed that ye do not your alms before men, to be seen of them: otherwise ye have no reward of your Father which is in heaven.

2 И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

Therefore when thou doest thine alms, do not sound a trumpet before thee, as the hypocrites do in the synagogues and in the streets, that they may have glory of men. Verily I say unto you, They have their reward.

3 А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти;

But when thou doest alms, let not thy left hand know what thy right hand doeth:

4 з а да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде.

that thine alms may be in secret: and thy Father which seeth in secret himself shall reward thee openly.

5 И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

And when thou prayest, thou shalt not be as the hypocrites are: for they love to pray standing in the synagogues and in the corners of the streets, that they may be seen of men. Verily I say unto you, They have their reward.

6 А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде.

But thou, when thou prayest, enter into thy closet, and when thou hast shut thy door, pray to thy Father which is in secret; and thy Father which seeth in secret shall reward thee openly.

7 А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.

But when ye pray, use not vain repetitions, as the heathen do: for they think that they shall be heard for their much speaking.

8 И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.

Be not ye therefore like unto them: for your Father knoweth what things ye have need of, before ye ask him.

9 А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!

After this manner therefore pray ye: Our Father which art in heaven, Hallowed be thy name.

10 д а дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;

Thy kingdom come. Thy will be done in earth, as it is in heaven.

11 Д ай ни днес ежедневния хляб;

Give us this day our daily bread.

12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници;

And forgive us our debts, as we forgive our debtors.

13 и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия,.

And lead us not into temptation, but deliver us from evil: For thine is the kingdom, and the power, and the glory, for ever. Amen.

14 З ащото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.

For if ye forgive men their trespasses, your heavenly Father will also forgive you:

15 Н о ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.

but if ye forgive not men their trespasses, neither will your Father forgive your trespasses.

16 А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

Moreover when ye fast, be not, as the hypocrites, of a sad countenance: for they disfigure their faces, that they may appear unto men to fast. Verily I say unto you, They have their reward.

17 А ти, когато постиш, помажи главата си и омий лицето си,

But thou, when thou fastest, anoint thine head, and wash thy face;

18 з а да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде.

that thou appear not unto men to fast, but unto thy Father which is in secret: and thy Father, which seeth in secret, shall reward thee openly.

19 Н едейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.

Lay not up for yourselves treasures upon earth, where moth and rust doth corrupt, and where thieves break through and steal:

20 Н о събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;

but lay up for yourselves treasures in heaven, where neither moth nor rust doth corrupt, and where thieves do not break through nor steal:

21 з ащото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

for where your treasure is, there will your heart be also.

22 О кото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено;

The light of the body is the eye: if therefore thine eye be single, thy whole body shall be full of light.

23 н о ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!

But if thine eye be evil, thy whole body shall be full of darkness. If therefore the light that is in thee be darkness, how great is that darkness!

24 Н икой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.

No man can serve two masters: for either he will hate the one, and love the other; or else he will hold to the one, and despise the other. Ye cannot serve God and mammon.

25 З атова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?

Therefore I say unto you, Take no thought for your life, what ye shall eat, or what ye shall drink; nor yet for your body, what ye shall put on. Is not the life more than meat, and the body than raiment?

26 П огледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?

Behold the fowls of the air: for they sow not, neither do they reap, nor gather into barns; yet your heavenly Father feedeth them. Are ye not much better than they?

27 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

Which of you by taking thought can add one cubit unto his stature?

28 И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят; нито предат;

And why take ye thought for raiment? Consider the lilies of the field, how they grow; they toil not, neither do they spin:

29 н о казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.

and yet I say unto you, That even Solomon in all his glory was not arrayed like one of these.

30 Н о ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци?

Wherefore, if God so clothe the grass of the field, which to day is, and to morrow is cast into the oven, shall he not much more clothe you, O ye of little faith?

31 И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?

Therefore take no thought, saying, What shall we eat? or, What shall we drink? or, Wherewithal shall we be clothed?

32 ( Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

(For after all these things do the Gentiles seek:) for your heavenly Father knoweth that ye have need of all these things.

33 Н о първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

But seek ye first the kingdom of God, and his righteousness; and all these things shall be added unto you.

34 З атова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.

Take therefore no thought for the morrow: for the morrow shall take thought for the things of itself. Sufficient unto the day is the evil thereof.