1 П о-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

MEJOR es un bocado seco, y en paz, Que la casa de contienda llena de víctimas.

2 Б лагоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.

El siervo prudente se enseñoreará del hijo que deshonra, Y entre los hermanos partirá la herencia.

3 Г орнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

El crisol para la plata, y la hornaza para el oro: Mas Jehová prueba los corazones.

4 З лосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

El malo está atento al labio inicuo; Y el mentiroso escucha á la lengua detractora.

5 К ойто се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

El que escarnece al pobre, afrenta á su Hacedor: Y el que se alegra en la calamidad, no quedará sin castigo.

6 Ч ада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

Corona de los viejos son los hijos de los hijos; Y la honra de los hijos, sus padres.

7 Х убава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

No conviene al necio la altilocuencia: ­Cuánto menos al príncipe el labio mentiroso!

8 П одаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.

Piedra preciosa es el cohecho en ojos de sus dueños: A donde quiera que se vuelve, da prosperidad.

9 К ойто покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

El que cubre la prevaricación, busca amistad: Mas el que reitera la palabra, aparta al amigo.

10 И зобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

Aprovecha la reprensión en el entendido, Más que si cien veces hiriese en el necio.

11 З лият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

El rebelde no busca sino mal; Y mensajero cruel será contra él enviado.

12 П о-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

Mejor es se encuentre un hombre con una osa á la cual han robado sus cachorros, Que con un fatuo en su necedad.

13 К ойто въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

El que da mal por bien, No se apartará el mal de su casa.

14 З апочването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

El que comienza la pendencia es como quien suelta las aguas: Deja pues la porfía, antes que se enmarañe.

15 К ойто оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

El que justifica al impío, y el que condena al justo, Ambos á dos son abominación á Jehová.

16 Щ о ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

¿De qué sirve el precio en la mano del necio para comprar sabiduría, No teniendo entendimiento?

17 П риятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.

En todo tiempo ama el amigo; Y el hermano para la angustia es nacido.

18 Ч овек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

El hombre falto de entendimiento toca la mano, Fiando á otro delante de su amigo.

19 К ойто обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

La prevaricación ama el que ama pleito; Y el que alza su portada, quebrantamiento busca.

20 К ойто има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.

El perverso de corazón nunca hallará bien: Y el que revuelve con su lengua, caerá en mal.

21 К ойто ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

El que engendra al necio, para su tristeza lo engendra: Y el padre del fatuo no se alegrará.

22 В еселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

El corazón alegre produce buena disposición: Mas el espíritu triste seca los huesos.

23 Н ечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

El impío toma dádiva del seno Para pervertir las sendas del derecho.

24 М ъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

En el rostro del entendido aparece la sabiduría: Mas los ojos del necio vagan hasta el cabo de la tierra.

25 Б езумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

El hijo necio es enojo á su padre, Y amargura á la que lo engendró.

26 Н е е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.

Ciertamente no es bueno condenar al justo, Ni herir á los príncipes que hacen lo recto.

27 К ойто щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

Detiene sus dichos el que tiene sabiduría: De prudente espíritu es el hombre entendido.

28 Д аже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.

Aun el necio cuando calla, es contado por sabio: El que cierra sus labios es entendido.