1 А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.

FESTO pues, entrado en la provincia, tres días después subió de Cesarea á Jerusalem.

2 Т огава първосвещениците и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,

Y vinieron á él los príncipes de los sacerdotes y los principales de los Judíos contra Pablo; y le rogaron,

3 и молейки му се искаха да склони на това против него, _

Pidiendo gracia contra él, que le hiciese traer á Jerusalem, poniendo ellos asechanzas para matarle en el camino.

4 Ф ест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне за там;

Mas Festo respondió, que Pablo estaba guardado en Cesarea, y que él mismo partiría presto.

5 з атова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; а ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.

Los que de vosotros pueden, dijo desciendan juntamente; y si hay algún crimen en este varón, acúsenle.

6 И като преседя между тях не повече от осем или десет дена, той слезе в Кесария, и на утрешния ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павла.

Y deteniéndose entre ellos no más de ocho ó diez días, venido á Cesarea, el siguiente día se sentó en el tribunal, y mandó que Pablo fuese traído.

7 И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

El cual venido, le rodearon los Judíos que habían venido de Jerusalem, poniendo contra Pablo muchas y graves acusaciones, las cuales no podían probar;

8 н о Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.

Alegando él por su parte: Ni contra la ley de los Judíos, ni contra el templo, ni contra César he pecado en nada.

9 Н о Фест, понеже искаше да спечели благоволението, на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?

Mas Festo, queriendo congraciarse con los Judíos, respondiendo á Pablo, dijo: ¿Quieres subir á Jerusalem, y allá ser juzgado de estas cosas delante de mí?

10 А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, дето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.

Y Pablo dijo: Ante el tribunal de César estoy, donde conviene que sea juzgado. A los Judíos no he hecho injuria alguna, como tú sabes muy bien.

11 П рочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия не е истинно, никой не може да ме предаде за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.

Porque si alguna injuria, ó cosa alguna digna de muerte he hecho, no rehuso morir; mas si nada hay de las cosas de que éstos me acusan, nadie puede darme á ellos. A César apelo.

12 Т огава Фест, след като поразиска въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.

Entonces Festo, habiendo hablado con el consejo, respondió: ¿A César has apelado? á César irás.

13 А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.

Y pasados algunos días, el rey Agripa y Bernice vinieron á Cesarea á saludar á Festo.

14 И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Фелиска в окови.

Y como estuvieron allí muchos días, Festo declaró la causa de Pablo al rey, diciendo: Un hombre ha sido dejado preso por Félix,

15 3 а него когато бях в Ерусалим, първосвещениците и юдейските старейшини ми подадоха жалба и искаха да го съдя.

Sobre el cual, cuando fuí á Jerusalem, vinieron á mí los príncipes de los sacerdotes y los ancianos de los Judíos, pidiendo condenación contra él:

16 Н о им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек преди обвиняемият да е бил поставен лице с лице с обвинителите си, и да му е дал случай да говори в своя защита относно обвинението.

A los cuales respondí: no ser costumbre de los Romanos dar alguno á la muerte antes que el que es acusado tenga presentes sus acusadores, y haya lugar de defenderse de la acusación.

17 И тъй, когато дойдоха тук заедно с мене, на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

Así que, habiendo venido ellos juntos acá, sin ninguna dilación, al día siguiente, sentado en el tribunal, mandé traer al hombre;

18 Н о когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела каквито аз предполагах;

Y estando presentes los acusadores, ningún cargo produjeron de los que yo sospechaba:

19 н о имаха против него някакви разисквания за техните си вярвания, и за някой си Исус, който бил умрял, за когото Павел твърдеше, че е жив.

Solamente tenían contra él ciertas cuestiones acerca de su superstición, y de un cierto Jesús, difunto, el cual Pablo afirmaba que estaba vivo.

20 И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах да ли би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.

Y yo, dudando en cuestión semejante, dije, si quería ir á Jerusalem, y allá ser juzgado de estas cosas.

21 Н о понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази за него, заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.

Mas apelando Pablo á ser guardado al conocimiento de Augusto, mandé que le guardasen hasta que le enviara á César.

22 Т огава Априпа рече на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

Entonces Agripa dijo á Festo: Yo también quisiera oir á ese hombre. Y él dijo: Mañana le oirás.

23 Н а утрешния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.

Y al otro día, viniendo Agripa y Bernice con mucho aparato, y entrando en la audiencia con los tribunos y principales hombres de la ciudad, por mandato de Festo, fué traído Pablo.

24 Т огава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представиха жалба, и в Ерусалим и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.

Entonces Festo dijo: Rey Agripa, y todos los varones que estáis aquí juntos con nosotros: veis á éste, por el cual toda la multitud de los Judíos me ha demandado en Jerusalem y aquí, dando voces que no conviene que viva más;

25 Н о аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.

Mas yo, hallando que ninguna cosa digna de muerte ha hecho, y él mismo apelando á Augusto, he determinado enviarle:

26 А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването му, да имам какво да пиша.

Del cual no tengo cosa cierta que escriba al señor; por lo que le he sacado á vosotros, y mayormente á tí, oh rey Agripa, para que hecha información, tenga yo qué escribir.

27 З ащото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.

Porque fuera de razón me parece enviar un preso, y no informar de las causas.