1 E t maintenant!... je suis la risée de plus jeunes que moi, De ceux dont je dédaignais de mettre les pères Parmi les chiens de mon troupeau.

Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

2 M ais à quoi me servirait la force de leurs mains? Ils sont incapables d'atteindre la vieillesse.

Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

3 D esséchés par la misère et la faim, Ils fuient dans les lieux arides, Depuis longtemps abandonnés et déserts;

От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

4 I ls arrachent près des arbrisseaux les herbes sauvages, Et ils n'ont pour pain que la racine des genêts.

Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

5 O n les chasse du milieu des hommes, On crie après eux comme après des voleurs.

Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.

6 I ls habitent dans d'affreuses vallées, Dans les cavernes de la terre et dans les rochers;

Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

7 I ls hurlent parmi les buissons, Ils se rassemblent sous les ronces.

Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;

8 E tres vils et méprisés, On les repousse du pays.

Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

9 E t maintenant, je suis l'objet de leurs chansons, Je suis en butte à leurs propos.

А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

10 I ls ont horreur de moi, ils se détournent, Ils me crachent au visage.

Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

11 I ls n'ont plus de retenue et ils m'humilient, Ils rejettent tout frein devant moi.

Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.

12 C es misérables se lèvent à ma droite et me poussent les pieds, Ils se fraient contre moi des sentiers pour ma ruine;

Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения+,

13 I ls détruisent mon propre sentier et travaillent à ma perte, Eux à qui personne ne viendrait en aide;

Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

14 I ls arrivent comme par une large brèche, Ils se précipitent sous les craquements.

Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.

15 L es terreurs m'assiègent; Ma gloire est emportée comme par le vent, Mon bonheur a passé comme un nuage.

Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

16 E t maintenant, mon âme s'épanche en mon sein, Les jours de la souffrance m'ont saisi.

И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

17 L a nuit me perce et m'arrache les os, La douleur qui me ronge ne se donne aucun repos,

През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.

18 P ar la violence du mal mon vêtement perd sa forme, Il se colle à mon corps comme ma tunique.

Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.

19 D ieu m'a jeté dans la boue, Et je ressemble à la poussière et à la cendre.

Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

20 J e crie vers toi, et tu ne me réponds pas; Je me tiens debout, et tu me lances ton regard.

Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.

21 T u deviens cruel contre moi, Tu me combats avec la force de ta main.

Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

22 T u mu soulèves, tu mu fais voler au-dessus du vent, Et tu m'anéantis au bruit de la tempête.

Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

23 C ar, je le sais, tu me mènes à la mort, Au rendez-vous de tous les vivants.

Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

24 M ais celui qui va périr n'étend-il pas les mains? Celui qui est dans le malheur n'implore-t-il pas du secours?

Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

25 N 'avais-je pas des larmes pour l'infortuné? Mon coeur n'avait-il pas pitié de l'indigent?

Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

26 J 'attendais le bonheur, et le malheur est arrivé; J'espérais la lumière, et les ténèbres sont venues.

Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

27 M es entrailles bouillonnent sans relâche, Les jours de la calamité m'ont surpris.

Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

28 J e marche noirci, mais non par le soleil; Je me lève en pleine assemblée, et je crie.

Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

29 J e suis devenu le frère des chacals, Le compagnon des autruches.

Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

30 M a peau noircit et tombe, Mes os brûlent et se dessèchent.

Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

31 M a harpe n'est plus qu'un instrument de deuil, Et mon chalumeau ne peut rendre que des sons plaintifs.

Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.