1 Д обро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

Es mejor gozar de buena fama que gozar de un buen perfume. Es mejor el día en que se muere que el día en que se nace.

2 П о-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

Es mejor asistir a un funeral que presentarse en un banquete, pues nuestra vida termina con la muerte y los que vivimos debemos recordarlo.

3 П о-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

Es mejor estar triste que estar alegre; un rostro triste le viene bien al corazón.

4 С ърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

Los sabios tienen presente la muerte; los necios sólo piensan en divertirse.

5 П о-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;

Es mejor oír la reprensión de los sabios que oír las alabanzas de los necios.

6 З ащото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

Espinos que crepitan bajo una olla en el fuego: ¡así resuenan las carcajadas de los necios! ¡Y también esto es vanidad!

7 Н аистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

Ciertamente la opresión aturde al sabio, y el soborno corrompe el corazón.

8 П о-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

Es mejor terminar un negocio que comenzarlo. Es mejor ser humilde que ser arrogante.

9 Н е бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.

No dejes que el enojo te haga perder la cabeza. Sólo en el pecho de los necios halla lugar el enojo.

10 Д а не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

Nunca preguntes por qué todo tiempo pasado fue mejor. Esa pregunta no refleja nada de sabiduría.

11 М ъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

Buena es la ciencia con herencia, y provechosa para los que ven el sol.

12 З ащото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

Buen escudo son la ciencia y las riquezas, pero la sabiduría es más provechosa porque da vida a quienes la tienen.

13 Р азгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Mira y admira las obras de Dios: ¿quién podría enderezar lo que él ha torcido?

14 В ъв време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

Cuando te llegue un buen día, disfruta de él; y cuando te llegue un mal día, piensa que Dios es el autor de uno y de otro, y que los mortales nunca sabremos lo que vendrá después.

15 В сичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.

Todo esto lo he visto durante mi vana vida: Hay gente honrada que muere por ser honrada, y hay gente malvada que por su maldad alarga su vida.

16 Н е ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

No hay que ser demasiado honrado, ni ser tampoco demasiado sabio; ¿por qué habríamos de hacernos daño?

17 Н е ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

No hagas mucho mal, ni seas insensato; ¿para qué morir antes de tiempo?

18 Д обре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)

Bien está que tomes esto, sin soltar aquello; si temes a Dios, te irá bien en todo.

19 М ъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

La sabiduría da al sabio más fuerza que diez hombres fuertes a una ciudad.

20 Н аистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

No hay en la tierra nadie tan justo que siempre haga el bien y nunca peque.

21 Е то, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

No permitas que tu corazón se fije en todo lo que se dice. Así no oirás a tu siervo cuando hable mal de ti.

22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

Aunque en lo íntimo sabes que, muchas veces, también tú has hablado mal de otros.

23 З ащото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

Por medio de la sabiduría, todo esto lo puse a prueba, y me dije: «Voy a ser sabio.» ¡Pero la sabiduría se apartó de mí!

24 В сичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

Lo que antes fue, está muy distante; y lo que está muy profundo, ¿quién puede encontrarlo?

25 О нова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

Dirigí entonces mi atención hacia el conocimiento, el estudio y la investigación de la sabiduría y el razonamiento, para conocer la maldad de la insensatez y el desvarío del error,

26 А з изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

y me encontré con que la mujer cuyo corazón es un lazo y una red, y cuyas manos son ligaduras, es más amarga que la muerte. El que agrada a Dios se libra de ella, pero el pecador se vuelve su prisionero.

27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.

Tales han sido mis hallazgos, al ponderar las cosas una por una para hallarles su razón de ser. —Palabras del Predicador.

28 В иж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

Sin embargo, todavía no he encontrado lo que ando buscando. Entre mil hombres ya he encontrado uno, pero entre todas las mujeres todavía no he hallado una sola.

29 ( И душата ми още го изследва, но не съм го намерил:) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.

Lo único que he encontrado es que Dios hizo perfecto al género humano, pero éste se ha buscado demasiados problemas.