1 ( По слав. 125). Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.

Quando o Senhor trouxe do cativeiro os que voltaram a Sião, éramos como os que estão sonhando.

2 Т огава се изпълниха устата ни със смях, И езикът ни с пеене; Това казаха между народите; Велики неща извърши за тях Господ.

Então a nossa boca se encheu de riso e a nossa língua de cânticos. Então se dizia entre as nações: Grandes coisas fez o Senhor por eles.

3 Г оспод извърши велики неща за нас. От които се изпълниха със радост.

Sim, grandes coisas fez o Senhor por nós, e por isso estamos alegres.

4 В ърни, Господи, пленниците ни Като потоци в южните страни.

Faze regressar os nossos cativos, Senhor, como as correntes no sul.

5 О ния, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.

Os que semeiam em lágrimas, com cânticos de júbilo segarão.

6 О ня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне. Носейки снопите си.

Aquele que sai chorando, levando a semente para semear, voltará com cânticos de júbilo, trazendo consigo os seus molhos.