1 С помни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

Lembra-te, Senhor, do que nos tem sucedido; considera, e olha para o nosso opróbrio.

2 Н аследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

A nossa herdade passou a estranhos, e as nossas casas a forasteiros.

3 О станахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

çrfãos somos sem pai, nossas mães são como viuvas.

4 В одата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

A nossa água por dinheiro a bebemos, por preço vem a nossa lenha.

5 Н ашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.

Os nossos perseguidores estão sobre os nossos pescoços; estamos cansados, e não temos descanso.

6 П ростряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

Aos egípcios e aos assírios estendemos as mãos, para nos fartarmos de pão.

7 Б ащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

Nossos pais pecaram, e já não existem; e nós levamos as suas iniqüidades.

8 С луги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

Escravos dominam sobre nós; ninguém há que nos arranque da sua mão.

9 Д обиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.

Com perigo de nossas vidas obtemos o nosso pão, por causa da espada do deserto.

10 К ожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

Nossa pele está abraseada como um forno, por causa do ardor da fome.

11 И знасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

Forçaram as mulheres em Sião, as virgens nas cidades de Judá.

12 Ч рез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

Príncipes foram enforcados pelas mãos deles; as faces dos anciãos não foram respeitadas.

13 М ладежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.

Mancebos levaram a mó; meninos tropeçaram sob fardos de lenha.

14 С тарейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

Os velhos já não se assentam nas portas, os mancebos já não cantam.

15 П рестана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

Cessou o gozo de nosso coração; converteu-se em lamentação a nossa dança.

16 В енецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

Caiu a coroa da nossa cabeça; ai de nós. porque pecamos.

17 З атова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.

Portanto desmaiou o nosso coração; por isso se escureceram os nossos olhos.

18 П оради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

Pelo monte de Sião, que está assolado, andam os chacais.

19 Т и, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.

Tu, Senhor, permaneces eternamente; e o teu trono subsiste de geração em geração.

20 З ащо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

Por que te esquecerias de nós para sempre, por que nos desampararias por tanto tempo?

21 В ъзвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

Converte-nos a ti, Senhor, e seremos convertidos; renova os nossos dias como dantes;

22 А ко не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.

se é que não nos tens de todo rejeitado, se é que não estás sobremaneira irado contra nos.