1 Н е вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?

Não clama porventura a sabedoria, e não faz o entendimento soar a sua voz?

2 Т я стои по високите места край пътя, На кръстопътя;

No cume das alturas, junto ao caminho, nas encruzilhadas das veredas ela se coloca.

3 В ъзгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

Junto

4 К ъм вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

A vós, ó homens, clamo; e a minha voz se dirige aos filhos dos homens.

5 В ие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

Aprendei, ó simples, a prudência; entendei, ó loucos, a sabedoria.

6 П ослушайте,, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.

Ouvi vós, porque profiro coisas excelentes; os meus lábios se abrem para a eqüidade.

7 З ащото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

Porque a minha boca profere a verdade, os meus lábios abominam a impiedade.

8 В сичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

Justas são todas as palavras da minha boca; não há nelas nenhuma coisa tortuosa nem perversa.

9 Т е всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

Todas elas são retas para o que bem as entende, e justas para os que acham o conhecimento.

10 П риемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

Aceitai antes a minha correção, e não a prata; e o conhecimento, antes do que o ouro escolhido.

11 З ащото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

Porque melhor é a sabedoria do que as jóias; e de tudo o que se deseja nada se pode comparar com ela.

12 А з, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

Eu, a sabedoria, habito com a prudência, e possuo o conhecimento e a discrição.

13 С трах от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

O temor do Senhor é odiar o mal; a soberba, e a arrogância, e o mau caminho, e a boca perversa, eu os odeio.

14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.

Meu é o conselho, e a verdadeira sabedoria; eu sou o entendimento; minha é a fortaleza.

15 Ч рез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

Por mim reinam os reis, e os príncipes decretam o que justo.

16 Ч рез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

Por mim governam os príncipes e os nobres, sim, todos os juízes da terra.

17 А з любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

Eu amo aos que me amam, e os que diligentemente me buscam me acharão.

18 Б огатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

Riquezas e honra estão comigo; sim, riquezas duráveis e justiça.

19 П лодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

Melhor é o meu fruto do que o ouro, sim, do que o ouro refinado; e a minha renda melhor do que a prata escolhida.

20 Х одя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

Ando pelo caminho da retidão, no meio das veredas da justiça,

21 З а да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

dotando de bens permanentes os que me amam, e enchendo os seus tesouros.

22 Г оспод ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

O Senhor me criou como a primeira das suas obras, o princípio dos seus feitos mais antigos.

23 О т вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.

Desde a eternidade fui constituída, desde o princípio, antes de existir a terra.

24 Р одих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

Antes de haver abismos, fui gerada, e antes ainda de haver fontes cheias d'água.

25 П реди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,

Antes que os montes fossem firmados, antes dos outeiros eu nasci,

26 Д окато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

quando ele ainda não tinha feito a terra com seus campos, nem sequer o princípio do pó do mundo.

27 К огато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.

Quando ele preparava os céus, aí estava eu; quando traçava um círculo sobre a face do abismo,

28 К огато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

quando estabelecia o firmamento em cima, quando se firmavam as fontes do abismo,

29 К огато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

quando ele fixava ao mar o seu termo, para que as águas não traspassassem o seu mando, quando traçava os fundamentos da terra,

30 Т огава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

então eu estava ao seu lado como arquiteto; e era cada dia as suas delícias, alegrando-me perante ele em todo o tempo;

31 В еселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.

folgando no seu mundo habitável, e achando as minhas delícias com os filhos dos homens.

32 С ега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

Agora, pois, filhos, ouvi-me; porque felizes são os que guardam os meus caminhos.

33 П ослушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

Ouvi a correção, e sede sábios; e não a rejeiteis.

34 Б лажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,

Feliz é o homem que me dá ouvidos, velando cada dia

35 З ащото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

Porque o que me achar achará a vida, e alcançará o favor do Senhor.

36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.

Mas o que pecar contra mim fará mal ã sua própria alma; todos os que me odeiam amam a morte.