1 С помни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

Згадай, Господи, що з нами сталося, зглянься й побач нашу ганьбу,

2 Н аследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

наша спадщина дісталась чужим, доми наші чужинцям!

3 О станахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

Поставали ми сиротами: нема батька, а матінки наші неначе ті вдови!...

4 В одата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

Свою воду за срібло ми п'ємо, наші дрова за гроші одержуємо...

5 Н ашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.

У потилицю нас поганяють, помучені ми, і спокою не маємо!

6 П ростряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

До Єгипту й Асирії руку витягуємо, щоб насититись хлібом!

7 Б ащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

Батьки наші грішили, але їх нема, а ми двигаємо їхні провини!

8 С луги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

Раби запанували над нами, і немає нікого, хто б вирятував з їхньої руки...

9 Д обиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.

Наражуючи свою душу на меч у пустині, достаємо свій хліб...

10 К ожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

Шкіра наша, мов піч, попалилась з пекучого голоду...

11 И знасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

Жінок на Сіоні безчестили, дівчат по Юдейських містах...

12 Ч рез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

Князі їхньою рукою повішені, лиця старих не пошановані...

13 М ладежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.

Юнаки носять камінь млиновий, а хлопці під ношею дров спотикаються...

14 С тарейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

Перестали сидіти старші в брамі, юнаки свою пісню співати,

15 П рестана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

втіха нашого серця спинилась, наш танець змінивсь на жалобу...

16 В енецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

Спала корона у нас з голови, о горе, бо ми прогрішились,

17 З атова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.

тому наше серце боляще, тому наші очі потемніли,

18 П оради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

через гору Сіон, що спустошена, бродять лисиці по ній...

19 Т и, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.

Пробуваєш Ти, Господи, вічно, Твій престол з роду в рід:

20 З ащо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

Нащо ж нас забуваєш навік, покидаєш на довгі дні нас?

21 В ъзвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

Приверни нас до Себе, о Господи, і вернемось ми, віднови наші дні, як давніше було!

22 А ко не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.

Хіба Ти цілком нас відкинув, прогнівавсь занадто на нас?...