1 И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и някои други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

А коли постановлено, щоб відплинули ми до Італії, то віддано Павла та ще деяких інших ув'язнених сотникові, Юлієві на ім'я, з полку Августа.

2 И като се качихме на един Адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай Азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

І посідали ми на корабля адрамітського, що пливсти мав біля місць азійських, та й відчалили. Із нами був Арістарх македонець із Солуня.

3 Н а другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си за да му пригодят.

А другого дня ми пристали в Сидоні. До Павла ж Юлій ставивсь по-людському, і дозволив до друзів піти, та їхньої опіки зазнати.

4 и оттам като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.

А вирушивши звідти, припливли ми до Кіпру, бо вітри супротивні були.

5 И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в Ликийския град Мира.

Коли ж переплинули море, що біля Кілікії й Памфілії, то ми прибули до Лікійської Міри.

6 Т ам стотникът намери един Александрийски кораб, който плуваше за Италия н тури ни в него.

І там сотник знайшов корабля олександрійського, що плинув в Італію, і всадив нас на нього.

7 И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу нос Салмон.

І днів багато помалу пливли ми, і насилу насупроти Кніду приплинули, а що вітер нас не допускав, попливли ми додолу на Кріт при Салмоні.

8 И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри Пристанища, близо при което бе град Ласей.

І коли ми насилу минули його, то припливли до одного місця, що зветься Доброю Пристанню, недалеко якого знаходиться місто Ласея.

9 Н о като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше вече минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

А як часу минуло багато, і була вже плавба небезпечна, бо минув уже й піст, то зачав Павло радити,

10 Г оспода, виждам, че плуването ще бъде придружено с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

говорячи їм: О мужі! Я бачу, що буде плавба з перешкодами та з великим ущербком не лиш для вантажу й корабля, але й для наших душ.

11 Н о стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба отколкото на Павловите думи,

Та сотник довіряв більше стерничому та власникові корабля, ніж тому, що Павло говорив.

12 И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат оттам за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, Критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.

А що пристань була на зимівлю невигідна, то більшість давала пораду відплинути звідти, щоб, як можна, дістатись до Фініка, і перезимувати в пристані крітській, неприступній західнім вітрам із півдня та з півночі.

13 И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котва та плуваха близо покрай Крит.

А як вітер південний повіяв, то подумали, що бажання вони досягли, тому витягли кітви й попливли покрай Кріту.

14 Н о след малко, спусна се от острова бурен вятър, наречен Евраквилон;

Але незабаром ударив на них рвачкий вітер, що зветься евроклідон.

15 и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.

А коли корабель був підхоплений, і не міг противитись вітрові, то йому віддались ми й понеслися.

16 И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;

І наїхали ми на один острівець, що Клавдою зветься, і човна насилу затримати змогли.

17 и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

Коли ж його витягли, то засобів допомічних добирали й корабля підв'язали. А боявшись, щоб не впасти на Сірт, поспускали вітрила, і носилися так.

18 И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара.

А коли зачала буря міцно нас кидати, то другого дня стали ми розвантажуватись,

19 И на третия ден те със своите ръце изхвърлиха вещите на кораба.

а третього дня корабельне знаряддя ми повикидали власноруч.

20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

А коли довгі дні не з'являлось ні сонце, ні зорі, і буря чимала на нас напирала, то останню надію ми втратили, щоб нам урятуватись...

21 А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да ни не постигнеше тая повреда и пагуба.

А як довго не їли вони, то Павло став тоді серед них і промовив: О мужі, тож треба було мене слухатися та не відпливати від Кріту, і обминули б були ці терпіння та шкоди.

22 Н о и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само кораба;

А тепер вас благаю триматись на дусі, бо ні одна душа з вас не згине, окрім корабля.

23 з ащото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, застана до мене тая нощ и рече,

Бо ночі цієї з'явився мені Ангол Бога, Якому належу й Якому служу,

24 Н е бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.

та і прорік: Не бійся, Павле, бо треба тобі перед кесарем стати, і ось Бог дарував тобі всіх, хто з тобою пливе.

25 З атова, господа бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.

Тому то тримайтесь на дусі, о мужі, бо я вірую Богові, що станеться так, як було мені сказано.

26 О баче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

І ми мусимо наткнутись на острів якійсь.

27 А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам-натам по Адриатическото море, около, среднощ корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.

А коли надійшла чотирнадцята ніч, і ми носились по Адріятицькому морю, то десь коло півночі стали домислюватись моряки, що наближуються до якоїсь землі.

28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха че е петнадесет разтега.

І, запустивши оливницю, двадцять сяжнів знайшли. А від'їхавши трохи, запустити оливницю знову, і знайшли сяжнів п'ятнадцять.

29 З атова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.

І боявшись, щоб не натрапити нам на скелясті місця, ми закинули чотири кітві з корми, і благали, щоб настав день.

30 И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,

А коли моряки намагались утекти з корабля, і човна спускали до моря, вдаючи, ніби кітви закинути з носа хочуть,

31 П авел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете се избави.

то сказав Павло сотникові й воякам: Як вони в кораблі не зостануться, то спастись ви не зможете!

32 Т огава войниците отрязаха въжата на ладията и оставиха я да се носи от морето.

Тоді вояки перерізали мотузи в човна, і дали йому впасти.

33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

А коли розвиднятися стало, то благав Павло всіх, щоб поживу прийняти, і казав: Чотирнадцятий день ось сьогодні без їжі ви перебуваєте, очікуючи та нічого не ївши.

34 З атуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.

Тому то благаю вас їжу прийняти, бо це на рятунок вам буде, бо жадному з вас не спаде з голови й волосина!

35 И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички та разчупи, и почна да яде.

А промовивши це, узяв хліб та подякував Богові перед усіма, і, поламавши, став їсти.

36 О т това всички се ободриха, та ядоха и те.

Тоді всі піднеслись на дусі, і, стали поживу приймати.

37 И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

А всіх душ нас було в кораблі двісті сімдесят шість.

38 И като се нахраниха, облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.

І як наїлись вони, то стали полегшувати корабля, викидаючи збіжжя до моря.

39 И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.

А коли настав день, то вони не могли розпізнати землі, одначе затоку якусь там угледіли, що берега плаского мала, до якого й вирішили, як можна, приплисти з кораблем.

40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посоката на вятъра, и се отправиха към, брега.

Підняли тоді кітви, і повкидали до моря, і порозв'язували поворозки в стерна, і вітрило мале за вітром поставили, та й покерували до берега.

41 Н о изпаднаха на едно място, дето морето биеше от две страни, и там кораба заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

Та ось ми натрапили на місце, що мало з обох сторін море, і корабель опинивсь на мілкому: ніс загруз й позоставсь нерухомий, а корма розбивалася силою хвиль...

42 И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

Вояки ж були змовилися повбивати в'язнів, щоб котрийсь не поплив і не втік.

43 Н о стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение, и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаяха да плават, и да излязат на сухо,

Але сотник хотів урятувати Павла, і заборонив їхній намір, і звелів усім тим, хто пливати вміє, щоб скакали та перші на берег виходили,

44 а останалите да се спасяват кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха безопасно на сушата.

а інші хто на дошках, а хто на чімбудь з корабля. І таким чином сталось, що всі врятувались на землю!