1 С ине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,

Fiule, nu uita învăţăturile mele, şi păstrează în inima ta sfaturile mele!

2 З ащото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.

Căci ele îţi vor lungi zilele şi anii vieţii tale, şi-ţi vor aduce multă pace.

3 Б лагост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.

Să nu te părăsească bunătatea şi credincioşia: leagă-ţi-le la gît, scrie-le pe tăbliţa inimii tale.

4 Т ака ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.

Şi astfel vei căpăta trecere şi minte sănătoasă, înaintea lui Dumnezeu şi înaintea oamenilor.

5 У повавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.

Încrede-te în Domnul din toată inima ta, şi nu te bizui pe înţelepciunea ta!

6 В ъв всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.

Recunoaşte -L în toate căile tale, şi El îţi va netezi cărările.

7 Н е мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;

Nu te socoti singur înţelept; teme-te de Domnul, şi abate-te de la rău!

8 Т ова ще бъде здраве за тялото ти И влага за косите ти.

Aceasta va aduce sănătate trupului tău, şi răcorire oaselor tale.

9 П очитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.

Cinsteşte pe Domnul cu averile tale, şi cu cele dintîi roade din tot venitul tău:

10 Т ака ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.

căci atunci grînarele îţi vor fi pline de belşug, şi teascurile tale vor geme de must.

11 С ине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,

Fiule, nu dispreţui mustrarea Domnului, şi nu te mîhni de pedepsele Lui.

12 З ащото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.

Căci Domnul mustră pe cine iubeşte, ca un părinte pe copilul pe care -l iubeşte!

13 Б лажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,

Ferice de omul care găseşte înţelepciunea, şi de omul care capătă pricepere!

14 З ащото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато..

Căci cîştigul pe care -l aduce ea este mai bun decît al argintului, şi venitul adus de ea este mai de preţ decît aurul;

15 Т я е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.

ea este mai de preţ decît mărgăritarele, şi toate comorile tale nu se pot asemui cu ea.

16 Д ългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.

În dreapta ei este o viaţă lungă; în stînga ei, bogăţie şi slavă.

17 П ътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.

Căile ei sînt nişte căi plăcute, şi toate cărările ei sînt nişte cărări pacinice.

18 Т я е дело на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.

Ea este un pom de viaţă pentru cei ce o apucă, şi cei ce o au sînt fericiţi.

19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.

Prin înţelepciune a întemeiat Domnul pămîntul, şi prin pricepere a întărit El cerurile;

20 Ч рез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.

prin ştiinţa Lui s'au deschis Adîncurile, şi strecoară norii roua.

21 С ине мой, тоя неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,

Fiule, să nu se depărteze învăţăturile acestea de ochii tăi: păstrează înţelepciunea şi chibzuinţa!

22 Т ака те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.

Căci ele vor fi viaţa sufletului tău, şi podoaba gîtului tău.

23 Т огава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.

Atunci vei merge cu încredere pe drumul tău, şi piciorul nu ţi se va poticni.

24 К огато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.

Cînd te vei culca, vei fi fără teamă, şi cînd vei dormi, somnul îţi va fi dulce.

25 Н е ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,

Nu te teme nici de spaimă năpraznică, nici de o năvălire din partea celor răi;

26 З ащото Господ ще бъде твое упование, И ще пази ногата то да се не хване.

căci Domnul va fi nădejdea ta, şi El îţi va păzi piciorul de cădere.

27 Н е въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш.

Nu opri o binefacere celui ce are nevoie de ea, cînd poţi s'o faci.

28 Н е казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада.

Nu zice aproapelui tău:,, Du-te şi vino iarăş; îţi voi da mîne!`` cînd ai de unde să dai.

29 Н е измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.

Nu gîndi rău împotriva aproapelui tău, cînd locuieşte liniştit lîngă tine.

30 Н е се карай с него без причина, Като не ти е направил зло.

Nu te certa fără pricină cu cineva, cînd nu ţi -a făcut nici un rău.

31 Н е завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,

Nu pizmui pe omul asupritor, şi nu alege niciuna din căile lui!

32 З ащото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.

Căci Domnul urăşte pe oamenii stricaţi, dar este prieten cu cei fără prihană.

33 П роклетия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.

Blestemul Domnului este în casa celui rău, dar locuinţa celor neprihăniţi o binecuvintează.

34 Н аистина Той се присмива на присмивачите. А на смирените дава благодат.

Cînd are a face cu cei batjocoritori, Îşi bate joc de ei, dar celor smeriţi le dă har.

35 Мъдрите ще наследят слава, А безумните ще отнесат срам.

Înţelepţii vor moşteni slava, dar partea celor nebuni este ruşinea.