1 А се случи там да има един лош човек на име Савей, Вихриевият син, вениаминец. Той засвири с тръба и извика: Ние нямаме дял в Давид, нито имаме наследство в Есеевия син! В шатрите си, Израелю, всеки човек!

في ذَلِكَ المَكانِ، كانَ رَجُلٌ يُدْعَى شِبَعَ بنُ بِكْري وهوَ مِنْ قَبِيلَةِ بَنْيامِيْنَ. كانَ مُثيراً للمَشاكِلِ لا يَصلُحُ لشيءٍ. فنفخَ في البوقِ لِيَجْمَعَ الشَّعبَ ثُمَّ قالَ: «لا حِصَّةَ لَنا فِي داوُدَ. لا حِصَّةَ لَنا فِي ابْنِ يَسَّى. فيا بني إسْرائِيل، لِنَعُدْ كلُنا إلَى خِيَمِنا.»

2 И така, всички Израелеви мъже се оттеглиха от Давид и последваха Савей, Вихриевия син. А Юдовите мъже останаха привързани към царя си от Йордан до Йерусалим.

وَهَكَذا تَرَكَ بَنُو إسْرائِيلَ كلُّهُم داوُدَ وَتَبِعُوا شِبَعَ بنَ بِكرِي. لكِنَّ بَنِي يَهُوَّذا لازِمُوا مَلِكَهُم عَلَى طَوالَ الطّريقِ مِنْ نَهْرِ الأُرْدُن إلَى مَدينَةِ القُدْسِ.

3 И Давид се прибра у дома си в Йерусалим. Царят взе десетте си наложници, които беше оставил да пазят къщата, и ги затвори в една къща под стража. Хранеше ги, но не влизаше при тях. Така те останаха затворени до деня на смъртта си и живееха като вдовици.

وَعادَ داوُدُ إلَى مَنْزِلِهِ فِي مَدينَةِ القُدْسِ حَيْثُ كانَ قَدْ تَرَكَ عَشْراً مِنْ نِسائِهِ للاعْتِناءِ بِالمَنْزِلِ، وقَدْ وضَعَهُنَّ في منزِلٍ خاصٍ، مِنْ حَولِهِ حُرّاسٌ، وبَقينَ فيهِ حَتَّى مماتِهِنَّ. كانَ داوُدُ يَعْتَنِي بِهنَّ ويُعْطِيهِنَّ الطَّعامَ، لَكِنَّهُ لَمْ يُعاشِرْ أيّاً مِنْهُنَّ، فعِشْنَ كَالأرامِلِ إلَى يَوْمِ مَماتِهِنَّ.

4 Т огава царят каза на Амаса: Събери ми Юдовите мъже до три дни и тогава и ти се яви тук.

قالَ الملِكُ لِعَماسا: «اجْمَعْ بَنِي يَهُوَّذا إلَيَّ فِي غُضُونِ ثَلاثَةِ أيّامٍ. وَكُنْ أنْتَ هُنا أيْضاً.»

5 А маса отиде да събере Юда, но се забави повече от уговореното време, което царят му беше определил.

فَذَهَبَ عَماسا ليَجْمَعَ بني يَهُوَّذا، لكِنَّهُ اسْتَغْرَقَ وقتاً أطْوَلَ من الّذي حدَّده لَهُ الملِكُ. داوُدُ يَطلُبُ مِنْ أبيشايَ أنْ يقْتُلَ شِبَع

6 З атова Давид каза на Ависей: Сега Савей, Вихриевият син, ще ни направи по-голяма пакост от Авесалом. Вземи слугите на господаря си и го преследвай да не би да си намери укрепени градове и да го изпуснеш от погледа си.

ثُمَّ قالَ داوُدُ لأبيشايَ: «شِبَعَ بنُ بِكْري أشَدُّ خَطَراً عَلَينا ممّا كانَ أبْشالومَ. لِذا خُذْ ضُبّاطي وَرِجالي وَطارِدْهُ. أسْرِعْ قَبلَ أنْ يَدْخُلَ مُدُناً لَها أسْوارٌ. فإنْ دَخَلَ شِبَعُ المُدُنَ المَحْمِيَّةَ جِدّاً، فَلَنْ نَستَطيعَ القَبْضَ عَلَيهِ.»

7 И така, след него излязоха Йоавовите мъже, херетците, фелетците и всички силни мъже. Те излязоха от Йерусалим, за да преследват Савей, Вихриевия син.

فغادرَ يوآب مَدينَةَ القُدْسِ ليُطارِدَ شِبَعَ بنَ بَكْرِي وقَدْ أخَذَ مَعَهُ رِجالَهُ وَالكَريتيّين وَالفليتيّينَ وغيرَهُم مِنَ الجُنودِ الأقْوياءِ. يُوآبُ يَقْتُلُ عَماسا

8 К огато стигнаха до голямата стена в Гаваон, Амаса излезе насреща им. А Йоав носеше препасана дрехата, с която беше облечен, а върху нея имаше меч в ножницата му, вързан около кръста му с пояс. И като излезе Йоав към него, незабелязано извади меча.

وَعِنْدما وَصَلَ يوآبُ وَالْجَيشُ إلَى الصَّخرةِ العَظيمَةِ فِي جِبْعُونَ، خَرَجَ عَماسا لِلِقائِهِم. كانَ يُوآبُ يَرْتدِي بَذلَتَهُ، وَيَضَعُ حِزاماً وَالسَّيفُ في غِمْدِهِ. وبَينما كانَ ماشياً لِلِقاءِ عَماسا، وَقَعَ سَيفُهُ مِنَ الغِمْدِ فانْتَشَلَهُ وحمَلَهُ في يدِهِ.

9 Й оав запита Амаса: Здрав ли си, брате мой? И Йоав хвана Амаса за брадата с дясната си ръка, за да го целуне.

ثُمَّ سَألَ عَماسا: «كيف حالُكَ يا أخِي؟» فمَّدَ يَدَهُ وَأمْسَكَ عَماسا مِنْ ذَقْنِهِ لِيُقَبِّلَهُ تَرحِيباً بِهِ.

10 А маса не се предпази от меча, който беше в другата ръка на Йоав. Така Йоав го удари с него в корема и изля червата му на земята, без да го удари втори път. И Амаса умря. Тогава Йоав и брат му Ависей продължиха да преследват Савей, Вихриевия син.

ولَمْ يَتَنبَّهْ عَماسا للسَّيفِ الّذي كانَ في يَدِ يوآب اليُسرَى، فطعَنَهُ يوآب بِالسَّيفِ في بَطْنِهِ، فَوَقَعَتْ أمعاؤهُ عَلَى الأرْضِ وَماتَ بِطَعنَةٍ واحِدَةٍ. رِجالُ داوُدَ يُتابِعُونَ البَحْثَ عن شِبَع ثُمَّ بَدأ يوآبُ وَأخُوهُ أبَيشايُ بَحْثَهُما مِنْ جَديدٍ عَنْ شِبَعَ بنِ بِكْرِي.

11 А един от Йоавовите момци застана до тялото на Амаса и казваше: Който е предан на Йоав и който е на страната на Давид, нека върви след Йоав.

وَوَقَفَ أحَدُ جُنودِ يوآبَ الشُّبانُ عِنْدَ جُثَّةِ عَماسا، وَقالَ: «أيُّها الرَّجالُ جَمِيعاً الّذينَ تَدْعَمُونَ يُوآبَ وَداوُدَ، فلنَتْبَعْ يوآبَ.»

12 А Амаса лежеше овалян в кръвта си сред пътя. И когато момъкът видя, че целият народ се спираше, извлече Амаса от пътя в нивата; и понеже видя, че всеки, който идваше при него, се спираше, хвърли върху него една дреха.

كانَ عَماسا في وَسَطِ الطَّريقِ، مُمَدَّداً وَسَطَ دِمائِهِ. فلاحَظَ الجُنْدِيُّ الشّابُ أنَّ الناسَ كُلُّهمْ ظلّوا يَتَوَقَّفونَ للنَّظرِ إلَى الجُثَّةِ. فَدَحْرَجَها بعيداً عنِ الطَّريقِ إلَى داخِلِ الحَقلِ، وغطّاها بقِطْعَةِ قُماشٍ.

13 И когато тялото беше преместено от пътя, целият народ тръгна след Йоав, за да преследват Савей, Вихриевия син.

وبَعْدَ أنْ أُبْعِدَتْ جُثَّةُ عَماسا عنِ الطَّريقِ، مَرَّ النّاسُ بِها وَحَسْبُ وتَبِعُوا يوآبَ. فانْضمُّوا إلَيهِ وَطارَدُوا شِبَعَ بنَ بِكري. شِبَعُ يَهْرُبُ إلَى آبلَ بيتَ مَعْكة

14 А Савей премина през всички Израелеви племена до Авел и до Вет-мааха; и всички отбрани момци се събраха заедно и го последваха.

مرَّ شِبَعُ بنُ بِكْري بِكافَّةِ قبائِلِ إسْرائِيلَ وَهُوَ في طَرِيقِهِ إلَى آبَلَ بيتِ مَعْكة. كَذَلِكَ، اجتَمَعَ البيريُّونَ كُلُّهُم وتبِعوهُ.

15 Т огава Йоав дойде и го обсади в Авел на Вет-мааха. И издигнаха могила срещу града, като я поставиха срещу вала. И целият народ, който беше с Йоав, удряше стената със стеноломи, за да я съборят.

وجاءَ يوآبُ ورِجالُهَ إلَى آبِلَ بَيْتَ مَعْكَةَ، وَحاصَرُوها. ثُمَّ كَدَّسُوا التُّرابَ عِنْدَ جِدارِ المَدينَةِ حَتَّى يتمَكَّنوا من التَّسَلُّقِ فوقَهُ. وَراحَ رِجالُهُ يَضْرُبُونَ بِالحِجارَةِ عَلَى الجدارِ ليهْدِمُوهُ.

16 Т огава една благоразумна жена извика от града: Слушайте, слушайте! Моля, кажете на Йоав: Приближи се тук, за да ти поговоря.

وَنادَتِ امْرأةٌ حَكيمةٌ مِنْ داخِلِ المَدِينةِ وَقالَتْ: «أصْغوا إليَّ! قُولوا ليوآب أنْ يأْتِيَ إلَى هُنا. أُريدُ أنْ أُكلِّمَهُ.»

17 И когато се приближи до нея, жената каза: Ти ли си Йоав? А той отговори: Аз. Тогава тя му каза: Послушай думите на слугинята си. А той отговори: Слушам.

وذهَبَ يُوآبُ ليُكلِّمَها، فَسألَتْهُ: «هَلْ أنْتَ يُوآبُ؟» أجابَ: «نَعَم، أنا هُوَ.» فقالَتْ لَهُ المَرأةُ: «أصْغِ إليَّ.» فقالَ لها: «إنَّنِي أُصْغِي.»

18 И тя му каза следното: В миналото имаха обичай да казват: Нека се допитат до Авел и така да решават работата.

ثمَّ قالتِ المَرْأةُ: «في الماضِي، كانَ النّاسُ يَقُولونَ: ‹أُطلُبوا النَّجْدَةَ فِي آبلَ وسَتَحْصلونَ عَلَى ما تَحْتاجُونَ إلَيهِ.›

19 А з съм от мирните и верните от Израел. Ти искаш да съсипеш град, дори столица в Израел. Защо искаш да погълнеш Господнето наследство?

وَأنا واحِدَةٌ مِنْ كَثِيرينَ مِنَ المُسالِمينَ الأوْفياءَ فِي هَذِهِ المَدينَةِ. وَها أنْتَ تحاوِل تَدْمِيرَ مَدينَةٍ مُهِمَّةٍ مِنْ مُدُنِ إسْرائِيلَ. فَلِمَ تُريدُ تَدْميرَ ما هوَ مِلكٌ للهِ ؟»

20 А Йоав ѝ отговори: Далеч от мене, далеч от мене да погълна или да съсипя!

أجابَ يوآبُ: «اسْمَعِي، أنا لا أريدُ تدميرَ شيءٍ! لا أريدُ تَدْميرَ مدينَتِكُم.

21 Р аботата не е такава; но един мъж от хълмистата земя на Ефрем на име Савей, Вихриевият син, е повдигнал ръка против царя, против Давид. Предайте само него и ще си отидем от града. И жената каза на Йоав: Главата му ще ти бъде хвърлена през стената.

لكِنْ بِداخِلِها رَجُلٌ من جَبَلِ أفْرايِمَ وهوَ يُدعى شِبَعَ بنَ بِكري، وَقَدْ تَمَرَّدَ ضِدَّ الملِكِ داوُدَ. أحضِروهُ إليَّ وسَأبتَعِدُ عَنْ هذهِ المدينَةِ وَحْدي.» فقالَتِ المَرْأةُ ليوآب: «حسناً، سَيُرمَى لَكَ برأسِهِ مِنْ فَوْقِ السُّورِ.»

22 Т огава жената отиде при целия народ и им говорѝ с мъдростта си. И те отсякоха главата на Савей, Вихриевия син, и я хвърлиха на Йоав. Тогава той засвири с тръбата и народът се оттегли от града, всеки в шатъра си. Йоав се върна при царя в Йерусалим.

ثُمَّ تحدَّثتِ المرأةُ بحِكمَةٍ شَديدَةٍ إلَى النّاسِ كُلِّهِم في المدينَةِ. فقَطَعُوا رأسَ شِبَعَ بنَ بِكري ورَمْوا بهِ إلَى يوآبَ مِنْ فَوْقِ سُورِ المدينَةِ. ثُمَّ نَفَخَ يوآبُ في البوقِ وغادرَ الجَيشُ المَدينَةَ. فَذَهَبَ الجنُودُ إلَى ديارِهم وعادَ يوآبُ إلَى المَلِكِ في مَدينَةِ القُدْسِ. العامِلونَ لدى داوُد

23 Й оав беше над цялата Израелева войска. А Венайя, Йодаевият син, над херетците и над фелетците.

كانَ يوآبُ قائِدَ الجيشِ كُلَّهِ في إسْرائِيل. وبَناياهُو بنُ يهوياداعَ يقودُ الكريتيّينَ وَالفليتيّينَ.

24 А дорам беше над данъка; Йосафат, Ахилудовият син, беше летописец,

أمّا أدورامُ فكانَ مسؤولاً عن العُمّالِ المُجَنَّدِينَ، وَيُوشافاطُ بنُ أحِيلودَ مسؤولاً عَنِ السِّجِلِّ،

25 С ева - секретар, а Садок и Авиатар - свещеници.

وَشِيوا أمَيناً لِلسِّرِّ. وَكانَ صادُوقُ وَأبْياثارُ كاهِنَين،

26 С ъщо и яирецът Ирас беше първенец при Давид.

وَعِيرا اليائيريُّ مُستشاراً لِداوُدَ.