1 Р азрушителят излезе пред лицето ти; пазѝ крепостта, бди за пътя, стегни кръста си, уякчи силно мощта си.

قَدْ خَرَجَ مُبَدِّدُ الشُّعُوبِ لِيُهاجِمَكَ يا مَلِكَ أشُّورَ. فَاحْرُسِ الأماكِنَ المُحَصَّنَةَ، راقِبِ الطَّرِيقَ. أعِدَّ تَجهِيزاتِ المَعرَكَةِ، جَهِّزْ نَفسَكَ بِقُوَّةٍ عَظِيمَةٍ.

2 П онеже Господ възстанови величието на Яков като величието на Израел; защото изтърсвачите ги изтърсиха и повредиха лозовите им пръчки.

لِأنَّ اللهَ سَيَرُدُّ مَجدَ يَعقُوبَ، لِيَكُونَ كَمَجدِ إسْرائِيلَ. فَقَدْ أخرَبَهُمُ المُخَرِّبُونَ، وَقَدْ أتلَفُوا كُرُومَ إسْرائِيلَ.

3 Щ итът на силните му е боядисан в червено, яките мъже са облечени в червеникаво; колесниците лъщят със стомана в деня, когато се приготвя, и елховите копия се размахват ужасно.

تُرُوسُ محارِبيهِ حَمراءُ، وَثِيابُ جُنُودِهِ قُرمُزِيَّةٌ. مَعدِنُ المَرْكَبةِ يَلمَعُ كَالنّارِ، فِي يَومِ استِعدادِهِ لِلمَعرَكَةِ، وَالرِّماحُ مُهتَزَّةٌ.

4 К олесниците буйстват по улиците, блъскат се една с друга по площадите; изгледът им е като факли, летят като светкавица.

تَندَفِعُ المَركَباتُ بِعُنْفٍ فِي الشَّوارِعِ، تَتَسابَقُ مَعاً فِي السّاحاتِ. يَبدُونَ مِثلَ مَشاعِلَ. يَندَفِعُونَ كَالبَرقِ.

5 Т ой си припомня за юнаците си; но те се подхлъзват по пътя си; тичат към стените му и покривалото се приготвя.

يُعطِي المُبَدِّدُ أوامِرَ لِقادَتِهِ، فَيَتَعَثَّرُونَ إذْ يَتَقَدَّمُونَ. يُسرِعُونَ إلَى السُّورِ، وَيَنْصِبُونَ بُرُوجَ الحِصارِ.

6 Р ечните порти се отварят и палатът се разрушава.

انفَتَحَتْ أبوابُ الفَيَضانِ، وَانْهارَ قَصْرُ المَلِكِ.

7 Р ешено е да се плени Ниневия и да се пресели; и слугините ѝ стенат подобно на гласа на гълъбите, когато се бият по гърдите си.

تُجَرَّدُ المَلِكَةُ وَتُسْبَى، وَتُؤْخَذُ جَوارِيها بَعِيداً. يَقرَعْنَ عَلَى صُدُورِهِنَّ، وَيَتَنَهَّدْنَ تَنَهُّداً كَهَدِيلِ الحَمامِ.

8 Н о макар Ниневия да е била отдавна пълна с мъже, както езеро с вода, те пак бягат; макар че викат: Стойте! Стойте!, пак никой не поглежда назад.

نِينَوَى مِثلَ بِرْكَةِ ماءٍ يَرْشَحُ ماؤُها مِنْها بِسُرعَةٍ. يَقُولُ قادَتُها: «تَوَقَّفْ! تَوَقَّفْ!» وَلَكِنْ لا يَلْتَفِتُ أحَدٌ.

9 О бирайте среброто, обирайте златото; защото съкровищата ѝ са безгранични, има богатство от всякакви отбрани вещи.

انهَبُوا الفِضَّةَ! انهَبُوا الذَّهَبِ! لا نِهايَةَ لِلكُنُوزِ مِنْ كَثرَتِها، وَفِيها الكَثِيرُ مِنَ الأشياءِ النَّفِيسَةِ.

10 Т я се изпразни, изтърси и запустя; сърцето се топи и колената се удрят едно о̀ друго, болки има във всеки кръст, а лицата на всички са побледнели.

فَراغٌ وَدَمارٌ وَخَرابٌ! ذابَتْ قُلُوبٌ وَارتَعَشَتْ أرجُلٌ مِنَ الخَوفِ. اهتّزَّتِ الأبدانُ وَشَحَبَتِ الوُجُوهُ جَميعاً. وَقَدِ ابيَضَّتْ وُجُوهُهُمْ مِنَ الخَوفِ.

11 К ъде е ровът на лъвовете и мястото, където младите лъвове се хранеха, където ходеха лъвът, лъвицата и лъвчето и нямаше кой да ги плаши?

أينَ مَسْكِنُ الأُسُودِ، وَعَرِينُ الأشبالِ؟ أينَ المَكانُ الَّذِي ذَهَبَ إلَيهِ الأسَدُ وَاللَّبُؤَةُ، حَيثُ لا يَخشَى جَرْوُ الأسَدِ أذَى؟

12 К ъде е лъвът, който разкъсваше достатъчно храна за лъвчетата си, даваше за лъвиците си и пълнеше пещерите си с плячка и рововете си - с грабеж?

يَجِدُ الأسَدُ طَعاماً كَثِيراً لِجِرائِهِ، وَيَذبَحُ لِلَبُؤاتِهِ. يَملأُ مَغارَتَهُ بِالفَرائِسِ، وَكُهُوفَهُ بِالَّلَحمِ المُمَزَّقِ.

13 Е то, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; ще изгоря колесниците ти сред дим и мечът ще изпояде младите ти лъвове; ще изтребя плячката ти от земята; и няма да се чуе гласът на пратениците ти.

يَقُولُ اللهُ القَدِيرُ: «أنا ضِدُّكِ. سَأُحرِقُ مركباتِكِ حَتَّى لا يَبقَى سِوَى الدُّخانِ، وَسَيُقتَلُ أشبالُكِ فِي المَعرَكَةِ. سَأُخرِجُ فَرائِسَكِ مِنَ الأرْضِ، وَصَوتُ رُسُلِكِ لَنْ يُسمَعَ ثانيةً.»