1 Н еточни везни са мерзост пред Господа; а точни грамове са угодни на Него.

اللهُ يَحتَقِرُ المِيزانَ المَغشُوشَ، وَيَفرَحُ بِمَنْ يَزِنُ بِالعَدلِ.

2 Д ойде ли гордост, идва и срам. А мъдростта е със смирените.

عِندَما تَأتِي الكِبرِياءُ، يَأتِي مَعَها العارُ، وَمَعِ التَّواضُعِ تَأْتِي الحِكْمَةُ.

3 Н езлобието на справедливите ще ги ръководи, а извратеността на коварните ще ги погуби.

نَزاهَةُ المُستَقِيمِينَ تَقُودُهُمْ، أمّا انْحِرافُ المُخادِعِ فَيُدَمِّرُهُ.

4 В ден на гняв богатството не ползва, а правдата избавя от смърт.

الغِنى لا يَنفَعُ فِي يَومِ الغَضَبِ، لَكِنَّ البِرَّ يُنقِذُ مِنَ المَوتِ.

5 П равдата на непорочния ще оправя пътя му, а нечестивият ще падне чрез своето нечестие.

البِرُّ يُسَهِّلُ طَرِيقَ الرَّجُلِ البارِّ، وَأمّا الشِّرِّيرُ فَسَيَسقُطُ بِشَرِّهِ.

6 П равдата на справедливите ще ги избави, а коварните ще се хванат в злобата си.

بِرُّ المُستَقِيمِ يُنقِذُهُ، أمّا الغادِرونَ فيَقَعُونَ فِي فَخِّ رَغباتِهِمْ.

7 К огато умира нечестивият, очакваното от него загива; така загива надеждата на насилниците.

عِندَما يَمُوتُ الشِّرِّيرُ فَإنَّ رَجاءَهُ يَمُوتُ، ولا تتحقَّقُ أمانِيهُ.

8 П раведният се отървава от беда, а вместо него в нея изпада нечестивият.

البارُّ يَنجُو مِنَ المَشاكِلِ، وَالشِّرِّيرُ يَقَعُ فِيها عِوَضاً عَنْهُ.

9 Б езбожният погубва ближния си с устата си, но чрез знанието на праведните ближният ще бъде избавен.

الشِّرِّيرُ يُدَمِّرُ جارَهُ بِكَلامِهِ، وَبِالمَعرِفَةِ يَنجُو البارُّ.

10 К огато благоденстват праведните, градът се весели; и когато погиват нечестивите, става тържество.

يَفرَحُ سُكّانُ المَدِينَةِ عِندَما يَنجَحُ البارُّ، وَيَبتَهِجُونَ عِندَما يَمُوتُ الشِّرِّيرُ.

11 Ч рез благословението върху праведните градът се въздига, а чрез устата на нечестивите се съсипва.

بِبَرَكَةِ البارِّ تَتَمَجَّدُ المَدِينَةُ، وَتُخرَبُ بِكَلامِ الشِّرِّيرِ.

12 К ойто презира ближния си, е скудоумен; а благоразумният човек мълчи.

مَنْ يَحتَقِرُ جارَهُ لا يَفهَمُ، وَالعاقِلُ يَبقَى صامِتاً.

13 О думникът обикаля и открива тайните, а верният духом потайва работата.

النَّمّامُ يُفشِي السِّرَّ، وَالأمِينُ يُبقِي الأمرَ سِرّاً.

14 К ъдето няма мъдро ръководене, народът пропада, а в многото съветници има безопасност.

بِدُونِ قِيادَةِ الحِكْمَةِ يَسقُطُ الشَّعبُ، أمّا النَّجاةُ فَبِكَثرَةِ المُشِيرِينَ.

15 К ойто поръчителства за чужд човек, зле ще пострада, а който мрази поръчителството, е в безопасност.

مَنْ يَكفَلْ غَرِيباً يَتَألَّمْ، وَمَنْ يَرفُضْ ذَلِكَ يَنجُ.

16 Б лагодатната жена придобива чест; и насилниците придобиват богатство.

المَرأةُ الكَريمَةُ تَنالُ كَرامَةً، وَالرِّجالُ العُدوانِيُونَ يَنالُونَ غِنَىً بِلا كَرامَةٍ.

17 М илостивият човек прави добро на себе си, а жестокият смущава своето тяло.

الرَّحِيمُ وَاللَّطِيفُ يَنفَعُ نَفسَهُ، أمّا الرَّجُلُ القاسِي فَيُؤْذِي نَفسَهُ.

18 Н ечестивият придобива измамлива печалба, а който сее правда, има сигурна награда.

الشِّرِّيرُ لا يَرْبَحُ شَيئاً حَقِيقِيّاً، أمّا الَّذِي يَبذُرُ البِرُّ فَينالُ مُكافَأةً حَقِيقِيَّةً.

19 К ойто е утвърден в правдата, ще стигне живот, а който се стреми към злото, съдейства за своята смърт.

الثّابِتُ فِي البِرِّ يُعطَى حَياةً أطوَلَ، وَالَّذِي يَتبَعُ الشَّرَّ سَيَمُوتُ.

20 Р азвратените в сърце са мерзост за Господа, а непорочните в пътя си са угодни на Него.

اللهُ يَكرَهُ النّاسَ الَّذِينَ يُفَكِّرُونَ بِأفكارٍ شِرِّيرَةٍ، وَيَقبَلُ الَّذِينَ يَعِيشُونَ بِاسْتَقامَةٍ.

21 Д аже ръка с ръка да се съедини, пак нечестивият няма да остане ненаказан, а потомството на праведните ще се избави.

الأشرارُ سَيُعاقَبُونَ لا مَحالَةَ، أمّا الأبرارُ وَأبناؤُهُمْ فَسَينْجُونَ.

22 К акто е златна халка на носа на свиня, така е красивата, но безразсъдна жена.

المَرأةُ الجَمِيلَةُ الحَمقاءُ، تُشبِهُ الخاتَمَ الذَّهَبِيَّ فِي أنْفِ الخِنْزِيرِ.

23 Ж еланото от праведните е само добро, а онова, което очаква нечестивите, е гняв.

رَغبَةُ البارِّ هِيَ لِلخَيرِ، أمّا الأشرارُ فَرَجاؤُهُمْ يُؤَدِّي إلَى الغَيظِ.

24 Е дин разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, а друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия.

هُناكَ مَنْ يُعطِي بِسَخاءٍ فَيَزدادُ، وَهُناكَ مَنْ يُصبِحُ فَقِيراً لِأنَّهُ لا يُعطِي كَما يَنْبَغِي.

25 Б лаготворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен.

الكَرِيمُ سَيُصبِحُ غَنِيّاً، وَمَنْ يُعِينُ غَيرَهُ هُوَ أيضاً سَيُعانُ.

26 К ойто задържа жито, ще бъде проклинан от народа, а който продава, благословение ще почива на главата му.

يَكرَهُ النّاسُ مَنْ يَحْتَكِرُ القَمْحَ، وَيُبارِكُونَ مَنْ يَبِيعُهُ.

27 К ойто усърдно търси доброто, търси и благоволение, а който търси злото, то ще дойде и върху него.

مَنْ يُكافِحْ مِنْ أجلِ الخَيرِ يَجِدِ البَرَكَةَ، أمّا الباحِثُ عَنِ الشَّرِّ فَالشَّرُّ سَيَأْتِيهِ.

28 К ойто уповава на богатството си, ще падне, а праведните ще цъфтят като зелен лист.

مَنْ يَعتَمِدْ عَلَى غِناهُ يَسقُطْ، أمّا البارُّ فَسَيُشرِقُ مِثلَ وَرَقَةٍ خَضراءَ.

29 К ойто смущава своя дом, ще наследи вятър; и безумният ще стане слуга на мъдрия по сърце.

مَنْ يُسِيءْ إلَى عائِلَتِهِ لا يَحصُلَ عَلَى شَيءٍ، وَالأحْمَقُ يَصِيرُ عَبداً لِلحَكِيمِ.

30 П лодът на праведния е дърво на живот; и който е мъдър, придобива души.

ثَمَرُ البارِّ مِثلُ شَجَرَةٍ تُعطِي الحَياةَ، وَالذي يُنْقِذُ النّاسَ بِهَذا الثَّمَرِ حَكِيمٌ.

31 Е то, и на праведния се въздава на земята - колко повече на нечестивия и на грешния!

إنْ كانَ البارُّ يَأخُذُ أُجرَةً عَلَى الأرْضِ، فَبالأَولَى الشِّرِّيرُ وَالخاطئُ.