1 А в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркс, като имаше вино пред него, аз взех виното и го дадох на царя. И понеже не бях изглеждал по-рано посърнал пред него,

وَفِي شَهْرِ نِيسانَ مِنَ السَّنَةِ العِشرِينَ لِحُكْمِ المَلِكِ أرْتَحْشَسْتا، عِندَما كانَتِ الخَمْرُ مَوضُوعَةً أمامَهُ، أخَذْتُ الخَمْرَ وَأعطَيتُها لِلمَلِكِ.

2 з атова царят ми каза: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? Това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.

وَكانَتْ هَذِهِ أوَّلَ مَرَّةٍ أبدُو حَزِيناً فِي حَضَرَتِهِ. فَسَألَنِي المَلِكُ: «لِماذا أنتَ حَزِينٌ؟ ألَعَلَّكَ مَرِيضٌ؟ لا، بَلْ إنَّ قَلْبَكَ هُوَ الحَزِينُ.» فَخِفتُ كَثِيراً،

3 И казах на царя: Да живее царят довека! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял и портите му са изгорени с огън.

وَقُلْتُ لِلمَلِكِ: «أطالَ اللهُ عُمْرَكَ أيُّها المَلِكُ. كَيفَ لا أكُونُ حَزِيناً وَالمَدِينَةُ الَّتِي دُفِنَ فِيها آبائِي خَرابٌ وَبَوّاباتُها قَدْ دُمِّرَتْ بِالنّار.»

4 Т огава царят ме попита: Какво е твоето прошение? И се помолих на небесния Бог;

فَقالَ لِيَ المَلِكُ: «ماذا تَطلُبُ مِنِّي؟» فَوَجَّهْتُ صَلاتِي إلَى إلَهِ السَّماءِ،

5 п осле казах на царя: Ако е угодно на царя и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юдея, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.

وَقُلْتُ لِلمَلِكِ: «إنْ شِئْتَ أيُّها المَلِكُ، وَإنْ كُنتَ راضِياً عَنْ عَبدِكَ، فَأرسِلْنِي إلَى بِلادِ يَهُوذا حَيثُ تُوجَدُ المَدِينَةُ الَّتِي دُفِنَ فِيها آبائِي، لِكَي أُعِيدَ بِناءَها.»

6 Ц арят пак ми каза (като седеше при него и царицата): Колко време ще продължи пътешествието ти? И кога ще се върнеш? И на царя беше угодно да ме изпрати, като му определих срок.

فَقالَ لِيَ المَلِكُ، وَالمَلِكَةُ جالِسَةٌ إلَى جانِبِهِ: «كَمْ سَتَطُولُ رِحلَتُكَ، وَمَتَى سَتَعُودُ؟» وَبَعْدَ أنْ أعلَمْتُ المَلِكَ عَنْ مُدَّةِ غِيابِي، وافَقَ بِسُرُورٍ عَلَى أنْ يُرسِلَنِي.

7 К азах още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми бъдат дадени писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат, докато стигна в Юдея,

ثُمَّ قُلْتُ لِلمَلِكِ: «إنْ شِئْتَ فَأصْدِرْ أمْراً بِأنْ تُعطَى لِي رَسائِلُ إلَى وُلاةِ المَناطِقِ الواقِعَةِ غَرْبَ نَهْرِ الفُراتِ، لِكَي يَأْذَنُوا لِي بِالعُبُورِ حَتَّى أصِلَ إلَى يَهُوذا.

8 и писмо до пазителя на царските гори Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мен.

وَبِأنْ تُعْطَى لِي رِسالَةٌ إلَى آسافَ المُشرِفِ عَلَى غابَةِ المَلِكِ، لِيُعطِيَنِي خَشَباً لِصُنْعِ سُقُوفٍ لِلبَوّاباتِ وَالأسوارِ وَالجُدرانِ المُحِيطَةِ بِالهَيكَلِ، وَالبَيْتِ الَّذِي سَأنزِلُ فِيهِ.» فَاسْتَجابَ المَلِكُ لِطَلَبِي، لِأنَّ إلَهِي كانَ مَعِي وَأحْسَنَ إلَيَّ.

9 И така, дойдох при областните управители отвъд реката и им дадох царските писма. (А царят беше пратил с мене военачалници и конници.)

فَذَهَبْتُ إلَى وُلاةِ المَناطِقِ الواقِعَةِ غَرْبَ النَّهْرِ، وَسَلَّمْتُهُمْ رَسائِلَ المَلِكِ. وَكانَ المَلِكُ قَدْ أرسَلَ مَعِي ضُبّاطاً مِنَ الجَيشِ وَفُرساناً.

10 А когато аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, се оскърбиха твърде много затова, че е дошъл човек да се застъпи за доброто на израелтяните.

وَعِندَما عَرَفَ سَنْبَلَّطُ الحُورُونِيُّ وَطُوبِيّا، وَهُوَ مَسؤُولٌ عَمُّونِيٌّ، عَنْ هَذا الأمرِ، اغتاظا غَيظاً شَدِيداً لِأنَّ شَخصاً جاءَ يَسعَى إلَى خَيرِ بَنِي إسْرائِيلَ. نَحَمْيا يَتَفَقَّدُ الأسوار

11 Т ака дойдох в Йерусалим и прекарах там три дни.

وَهَكَذا جِئتُ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ وَبَقَيتُ فِيها ثَلاثَةَ أيّامٍ.

12 Т огава станах през нощта, аз и неколцина други с мене, без да кажа на никого какво беше вложил моят Бог в сърцето ми да направя за Йерусалим; и друг добитък нямаше с мен, освен добитъка, на който яздех.

ثُمَّ انْطَلَقْتُ لَيلاً مَعَ بَعْضِ الرِّجالِ. وَلَمْ أكُنْ قَدْ أخْبَرْتُ أحَداً مِنْهُمْ بِما وَضَعَ إلَهِي فِي قَلْبِي مِنْ أجلِ القُدْسِ. وَلَمْ نَكُنْ قَدْ أحضَرْنا مَعَنا أيَّةَ دابَّةٍ إلّا الحِصانَ الَّذِي كُنْتُ أرْكَبُهُ.

13 И злязох през нощта през портата на долината и дойдох срещу извора на смока и до портата на бунището, и прегледах йерусалимските стени как бяха съборени и портите им изгорени с огън.

فَعَبَرْتُ بابَ الوادِي وَتَجاوَزْتُ عَينَ التِّنِّينِ، حَتَّى وَصَلْتُ إلَى بابِ الدِّمْنِ. وَتَفَقَّدتُ أسوارَ القُدسِ المُهُدَّمَةَ وَبَوّاباتِها الَّتِي دَمَّرَتْها النّارُ.

14 П осле минах към портата на извора и към царския водоем; но нямаше място, откъдето да мине добитъкът, на който яздех.

ثُمَّ تابَعْتُ إلَى بابِ العَينِ وَبِرْكَةِ المَلِكِ. وَلَكِنْ لَمْ يَكُنْ هُناكَ مُتَّسَعٌ لِعُبُورِ الحِصانِ الَّذِي أركَبُهُ.

15 Т огава излязох през нощта край потока и прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината и се върнах.

فَصَعِدْتُ إلَى أعَلَى الوادِي لَيلاً مُتَفَحِّصاً السُّورَ، ثُمَّ عُدْتُ وَدَخَلْتُ مِنْ بابِ الوادِي. وَهَكَذا رَجِعْتُ.

16 А по-видните мъже не знаеха къде ходих или какво направих; и дотогава не бях казал това нито на юдеите, нито на свещениците, нито на благородните, нито на по-видните мъже, нито на другите, които вършеха работата.

وَلَمْ يَعلَمْ المَسؤُولُونَ أينَ ذَهَبْتُ أوْ ما كُنْتُ أفعَلُهُ، فَلَمْ أكُنْ بَعْدُ قَدْ أخبَرْتُ اليَهُودَ أوِ الكَهَنَةَ أوِ الأشْرافَ أوِ المَسؤُولِينَ، أوْ بَقِيَّةَ الَّذِينَ سَيَقُومُونَ بِالعَمَلِ.

17 Т огава им казах: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Йерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате да съградим стената на Йерусалим, за да не бъдем вече за укор.

ثُمَّ قُلْتُ لَهُمْ: «أنتُمْ تَرَوْنَ ما نَحنُ فِيهِ مِنْ مِحنَةٍ وَضِيقٍ، وَكَيفَ أنَّ القُدْسَ مُهَدَّمَةٌ، وَأبْوابَها مَحرُوقَةٌ بِالنّارِ. فَلْنَبنِ سُورَ القُدسِ مِنْ جَدِيدٍ، حَتَّى لا نَخزَى بَعْدَ اليَوْمِ.»

18 И им разказах как ръката на моя Бог беше добра над мен, още и за думите, които царят ми беше казал. И те отговориха: Да станем и да градим. Така засилиха ръцете си за добрата работа.

وَأخبَرْتُهُمْ كَيفَ أحسَنَ إلَهِي إلَيَّ، وَما قالَهُ المَلِكُ لِي. فَقالُوا: «لِنَنهَضْ وَنَبْنِ.» وَشَجَّعَ بَعضُهُمْ بَعْضاً عَلَى الاسْتِعدادِ لِهَذا العَمَلِ الصّالِحِ.

19 А аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гисам, когато чуха това, ни се присмяха, презряха ни и казаха: Какво е това, което правите? Искате да се надигнете против царя ли?

وَلَمّا سَمِعَ بِهَذا سَنَبَلَّطُ الحُورُونِيُّ وَطُوبِيّا المَسؤُولُ العَمُّونِيُّ وَجَشَمٌ العَرَبِيُّ، سَخِرُوا مِنّا وَاسْتَهْزَأُوا بِنا، وَقالُوا: «ما هَذا الَّذِي تَفعَلُونَهُ؟ هَلْ تَتَمَرَّدُونَ عَلَى المَلِكِ؟»

20 А аз им отговорих: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспяваме; затова ние, служителите Му, ще станем и ще градим. Вие обаче нямате дял, нито право, нито спомен в Йерусалим.

فَأجَبْتُهُمْ: «سَيُوَفِّقُ إلَهُ السَّماءِ مَسْعانا، وَسَنَقُومُ نَحنُ عَبِيْدَهُ بِإعادَةِ البِناءِ. أمّا أنتُمْ فَلَيسَتْ لَكُمْ مُمتَلَكاتٌ أوْ حُقُوقٌ أوْ مَكانٌ فِي القُدسِ فِيهِ اسْمٌ لَكُمْ.»