1 С лед това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където сам Той щеше да отиде.

بَعدَ هَذِهِ الأحداثِ، عَيَّنَ الرَّبُّ اثْنَينِ وَسَبعِينَ آخَرِيْنَ. وَأرسَلَهُمْ أمامَهُ إلَى كُلِّ بَلدَةٍ وَمَكانٍ يَنوِي الذَّهابَ إلَيْهِ.

2 И им каза: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си.

وَقالَ لَهُمْ: «الحَصادُ كَثِيْرٌ، لَكِنَّ الحَصّادِيْنَ قَلِيلُونَ. فَصَلُّوا لِرَبِّ الحَصادِ أنْ يُرسِلَ حَصّادِينَ إلَى الحَصادِ.

3 И дете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

«اذهَبُوا! وَتَذَكَّرُوا بِأنِّي أُرسِلُكُمْ كَحِملانٍ بَيْنَ ذِئابٍ.

4 Н е носете нито кесия, нито торба, нито обувки и никого по пътя не поздравявайте.

لا تَحمِلُوا مَعَكُمْ مِحفَظَةً أوْ حَقِيبَةً أوْ حِذاءً، وَلا تُحَيُّوا أحَداً فِي الطَّرِيقِ.

5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом!

وَعِندَما تَدخُلُونَ أيَّ بَيتٍ، قُولُوا أوَّلاً: ‹لِيَحِلَّ السَّلامُ عَلَى هَذا البَيتِ.›

6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне към вас.

فَإنْ كانَ فِيْهِ مُحِبٌّ لِلسَّلامِ، فَسَيَحِلُّ سَلامُكُمْ عَلَيْهِ. وَإلّا، فَإنَّ سَلامَكُمْ سَيَرجِعُ إلَيْكُمْ.

7 И в същата къща отсядайте и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

وَأقِيْمُوا فِي ذَلِكَ البَيتِ، وَكُلُوا وَاشرَبُوا مِنْ كُلِّ ما يُقَدِّمُونَهُ لَكُمْ، فَالعامِلُ يَستَحِقُّ أُجرَتَهُ. وَلا تَمكُثُوا فِي بُيُوتٍ مُختَلِفَةٍ أثناءَ إقامَتِكُمْ فِي مَدِيْنَةٍ.

8 К огато влизате в някой град и те ви приемат, яжте каквото ви сложат

«وَمَتَى دَخَلْتُمْ مَدِيْنَةً وَلَقِيْتُمْ تَرحِيباً مِنْ أهلِها، فَكُلُوا ما يُوضَعُ أمامَكُمْ.

9 и изцелявайте болните в него, и им казвайте: Божието царство е наближило до вас.

وَاشفُوا المَرضَى فِي تِلكَ المَدِيْنَةِ، وَقُولُوا لِأهلِها: ‹لَقَدِ اقتَرَبَ مِنكُمْ مَلَكُوتُ اللهِ!›

10 А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете:

«فَإذا دَخَلْتُمْ مَدِيْنَةً، وَلَمْ يُرَحِّبْ بِكُمْ أهلُها، اخرُجُوا إلَى شَوارِعِها وَقُولُوا:

11 И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

‹حَتَّى غُبارُ مَدِيْنَتِكُمُ الَّذِي عَلِقَ بِأقدامِنا نَنفُضُهُ عَلَيْكُمْ! وَلَكِنِ اعلَمُوا أنَّ مَلَكُوتَ اللهِ قَدِ اقتَرَبَ!›

12 К азвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в онзи ден, отколкото на този град. Упреци към непокаялите се градове

أقُولُ لَكُمْ إنَّ حالَ أهلِ سَدُومَ فِي يَومِ الدَّيْنُونَةِ سَيَكُونُ أهوَنَ مِنْ حالِ تِلكَ المَدِيْنَةِ.» يَسُوعُ يُحَذِّرُ المُدَنَ الخاطئة

13 Г орко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седнали във вретище и пепел.

«الوَيلُ لَكِ يا كُورْزِيْنُ! الوَيلُ لَكِ يا بَيْتَ صَيدا! لِأنَّهُ لَوْ جَرَتِ المُعجِزاتُ الَّتِي جَرَتْ فِيْكُما فِي صُورَ وَصَيداءَ، لَتابَتا مُنذُ زَمَنٍ بَعِيدٍ، وَلارتَدَى أهلُها الخَيشَ، وَجَلَسُوا عَلَى الرَّمادِ.

14 О баче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

لِهَذا سَيَكُونُ حالُ أهلِ صُورَ وَصَيداءَ أهوَنَ مِنْ حالِكُما يَومَ الدَّينُونَةِ.

15 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се провалиш!

وَأنتِ يا كَفْرَناحُومَ، هَلْ تَتَوَهَّمِيْنَ أنَّكِ سَتُرفَعِينَ إلَى السَّماءِ؟ لا، بَلْ سَتَهبِطِيْنَ إلَى الهاوِيَةِ!

16 К ойто слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил. Завръщането на седемдесетте ученици

مَنْ يُطِيْعُكُمْ يا تَلامِيذِي يُطِيْعُنِي، وَمَنْ يَرفُضُكُمْ يَرفُضُنِي، وَمَنْ يَرفُضُنِي يَرفُضُ ذاكَ الَّذِي أرسَلَنِي.» سُقُوطُ الشَّيْطان

17 И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете ни се покоряват.

وَعادَ الاثنانِ وَالسَّبعُونَ بِفَرَحٍ وَقالُوا: «يا رَبُّ، حَتَّى الأرواحُ الشِّرِّيْرَةُ تَخضَعُ لَنا عِندَما نَأْمُرُها باسْمِكَ!»

18 А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица.

فَقالَ لَهُمْ: «لَقَدْ رَأيتُ الشَّيطانَ ساقِطاً كَبَرقٍ مِنَ السَّماءِ!

19 Е то, дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви навреди.

ها قَدْ أعطَيتُكُمْ سُلطاناً لِكَي تَدُوسُوا الأفاعِيَ وَالعَقارِبَ، وَسُلطاناً عَلَى كُلِّ قُوَّةِ العَدُوِّ، وَلَنْ يُؤذِيَكُمْ شَيءٌ.

20 О баче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а се радвайте, че имената ви са написани на небесата.

لَكِنْ لا تَفرَحُوا لِأنَّ الأرواحَ الشِّرِّيْرَةَ تَخضَعُ لَكُمْ، بَلِ افرَحُوا لِأنَّ أسماءَكُمْ مَكتُوبَةٌ فِي السَّماءِ.» يَسُوعُ يُصَلِّي إلَى الآب

21 В същия час Исус се възрадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, затова, че си укрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

وَفِي تِلكَ اللَّحظَةِ امتَلأ يَسُوعُ فَرَحاً مِنَ الرُّوحِ القُدُسِ، وَقالَ: «أشكُرُكَ أيُّها الآبُ، رَبَّ السَّماءِ وَالأرْضِ. فَقَدْ أخفَيْتَ هَذِهِ الأُمُورَ عَنِ الحُكَماءِ وَالأذكِياءِ، وَكَشَفْتَها لِلبُسَطاءِ كَالأطفالِ. نَعَمْ يا أبِي، لِأنَّكَ سُرِرْتَ بِعَمَلِ هَذا.

22 В сичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие.

لَقَدْ سَلَّمَنِي الآبُ كُلَّ شَيءٍ. فَلا أحَدَ يَعرِفُ الابْنَ إلّا الآبُ، وَلا أحَدَ يَعرِفُ الآبَ إلّا الابْنُ وَكُلُّ مَنْ يَشاءُ الابنُ أنْ يَكشِفَ لَهُ.»

23 И като се обърна към учениците, каза им насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

بَعْدَ ذَلِكَ، انْفَرَدَ يَسوعُ بِتَلاميذِهِ، وَالتَفَتَ إلَيْهِمْ وَقالَ: «هَنِيْئاً لِلعُيُونِ الَّتِي تَرَى ما أنتُمْ تَرَونَهُ الآنَ

24 З ащото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха. Най-голямата заповед

لِأنِّي أقُولُ لَكُمْ إنَّ مُلُوكاً وَأنبِياءَ كَثِيْرِينَ اشتَهُوا أنْ يَرَوا ما تَرَونَ وَلَمْ يَرَوا، وَاشْتَهَوا أنْ يَسمَعُوا ما تَسمَعُونَ وَلَمْ يَسمَعُوا.» السّامِرِيُّ الصّالِح

25 И , ето, някой законник се изправи и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?

ثُمَّ وَقَفَ واحِدٌ مِنْ خُبَراءِ الشَّرِيعَةِ لِيَمتَحِنَ يَسُوعَ، فَسَألَهُ: «يا مُعَلِّمُ، ماذا يَنْبَغِيُ أنْ أفعَلَ لِكَي أنالَ الحَياةَ الأبَدِيَّةَ؟»

26 А Той му каза: Какво е писано в закона, какво четеш?

فَقالَ لَهُ يَسُوعُ: «ما المَكتُوبُ فِي الشَّرِيعَةِ؟ وَكَيفَ تَفهَمُهُ؟»

27 А той отговори: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум и ближния си както себе си."

فَأجابَ: «مَكتُوبٌ: ‹تُحِبُّ الرَّبَّ إلَهَكَ بِكُلِّ قَلبِكَ، وَبِكُلِّ نَفسِكَ، وَبِكُلِّ قُوَّتِكَ، وَبِكُلِّ عَقلِكَ،› وَمَكتوبٌ أيضاً: ‹تُحِبُّ صاحِبَكَ كَما تُحِبُّ نَفسَكَ.› »

28 И сус му каза: Правилно отговори; това прави и ще живееш. Притча за добрия самарянин

فَقالَ لَهُ يَسُوعُ: «هَذا صَحِيْحٌ، افعَلْ هَذا وَسَتَحيا.»

29 Н о той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Исус: А кой е моят ближен?

لَكِنَّ الرَّجُلَ أرادَ أنْ يُبَرِّرَ سُؤالَهُ، فَقالَ لِيَسُوعَ: «وَمَنْ هُوَ صاحِبي؟»

30 И сус отговори: Някой си човек слизаше от Йерусалим в Йерихон; и се натъкна на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв.

فَأجابَهُ يَسُوعُ: «كانَ رَجُلٌ نازِلاً مِنَ القُدسِ إلَى أرِيحا، فَوَقَعَ فِي أيدِي لُصُوصٍ. فَجَرَّدُوهُ مِنْ مَلابِسِهِ وَضَرَبُوهُ، ثُمَّ مَضُوا وَتَرَكُوهُ بَيْنَ الحَياةِ وَالمَوتِ.

31 А случайно един свещеник слизаше по онзи път и като го видя, отмина на отсрещната страна.

فَمَرَّ بِهِ كاهِنٌ كانَ نازِلاً مِنْ تِلكَ الطَّرِيْقِ. فَلَمّا رَآهُ، ذَهَبَ إلَى الجانِبِ الآخَرِ مِنَ الطَّرِيقِ دُونَ أنْ يَلتَفِتَ إلَيهِ.

32 С ъщо и един левит, като стигна до това място и го видя, отмина на отсрещната страна.

وَكَذَلِكَ مَرَّ لاوِيٌّ مِنْ ذَلِكَ المَكانِ وَرَأى الرَّجُلَ المَضْرُوبَ، فَذَهَبَ إلَى الجانِبِ الآخَرِ أيضاً.

33 Н о един самарянин, като пътуваше, дойде на мястото, където беше той, и като го видя, смили се,

لَكِنَّ سامِرِيّاً مُسافِراً مَرَّ بِهِ أيضاً. وَحِينَ رَآهُ تَحَنَّنَ عَلَيْهِ.

34 п риближи се и превърза раните му, като изля на тях елей и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

فَاقتَرَبَ مِنهُ وَضَمَّدَ جِراحَهُ بَعدَ أنْ سَكَبَ عَلَيها زَيتَ زَيتُونٍ وَنَبيذاً. ثُمَّ وَضَعَهُ عَلَى دابَّتِهِ، وَأخَذَهُ إلَى فُندُقٍ وَاعتَنَى بِهِ هُناكَ.

35 И на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти заплатя.

وَفِي اليَومِ التّالِي أخرَجَ دِينارَيْنِ مِنَ الفِضَّةِ وَأعطاهُما لِصاحِبِ الفَندُقِ، وَقالَ لَهُ: ‹اعتَنِ بِهِ، وَمَهما زادَ ما تَصرُفُهُ فَإنِّي سَأُعَوِّضُكَ حِيْنَ أعُودُ.›

36 К ой от тези трима ти се вижда да се е показал ближен на нападнатия от разбойниците?

فَمَنْ مِنَ الثَّلاثَةِ تَصَرَّفَ كَصاحِبٍ حَقِيقِيٍّ لِلرَّجُلِ الَّذِي وَقَعَ فِي أيدِي اللُّصُوصِ فِي اعتِقادِكَ؟»

37 Т ой отговори: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави така. При Марта и Мария

قالَ الخَبِيْرُ فِي الشَّرِيعَةِ: «الرَّجُلُ الَّذِي أظهَرَ لَهُ رَحمَةً.» فَقالَ لَهُ يَسُوعُ: «فَاذْهَبْ وَافعَلْ كَما فَعَلَ.» مَريَمُ وَمَرثا

38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

وَبَينَما كانَ يَسُوعُ وَتَلامِيذُهُ سائِرِينَ، دَخَلُوا بَلدَةً، حَيثُ اسْتَضافَتْ يَسوعَ امْرأةٌ اسْمُها مَرثا في بَيتِها.

39 Т я имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

وَكانَتْ لَها أختٌ اسْمُها مَريَمُ. فَجَلَسَتْ مَريَمُ عِندَ قَدَمَي الرَّبِّ تُصغِي إلَى ما يَقُولُهُ.

40 А Марта, понеже се улисваше в голямо шетане, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи ѝ да ми помогне.

أمّا مَرْثا فَقَدِ انشَغَلَتِ بِالإعداداتِ الكَثِيْرَةَ. فَجاءَتْ إلَى يَسُوعَ وَقالَتْ: «ألا يَهُمُّكَ أنَّ أُختِي تَرَكَتْنِي لِأقُومَ بِالعَمَلِ كُلِّهِ وَحدِي؟ فَقُلْ لَها أنْ تُساعِدَنِي.»

41 Н о Господ ѝ отговори: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;

فَأجابَها الرَّبُّ: «يا مَرثا، يا مَرثا، أنتِ تَسْمَحينَ لأُمورٍ كَثيرَةٍ بِأنْ تُزْعِجَكِ،

42 н о едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея.

بَينَما الضَّرُورَةُ هِيَ لأمْرٍ واحِدٍ فَقَطْ. فَها مَريَمُ قَدِ اختارَتْ لِنَفسِها الحِصَّةَ الفُضلَى الَّتِي لَنْ تُؤخَذَ مِنْها.»