1 С лед това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където сам Той щеше да отиде.

Na i muri i enei mea ka whakaritea e te Ariki etahi atu e whitu tekau, a tonoa ana ratou takirua, takirua, i mua i a ia ki nga pa katoa, ki nga wahi meake nei ia haere ki reira.

2 И им каза: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си.

I mea ano ia ki ratou, He nui te kotinga, ko nga kaimahi ia he ruarua: na inoi atu ki te Ariki nana te kotinga, kia tonoa e ia he kaimahi ki tana kotinga.

3 И дете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

Haere: nana, ka tonoa nei koutou e ahau, ano he reme ki waenganui o nga wuruhi.

4 Н е носете нито кесия, нито торба, нито обувки и никого по пътя не поздравявайте.

Kaua e mauria he takotoranga moni, kaua he putea, kaua he hu: kaua ano e oha atu ki tetahi ai te huarahi.

5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом!

Ki te tomo koutou ki tetahi whare, matua mea atu, Kia tau te rangimarie ki tenei whare.

6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне към вас.

A ki te mea kei reira te tama a te rangimarie, ka tau ta koutou rangimarie ki a ia: ki te kahore, e hoki ano ki a koutou.

7 И в същата къща отсядайте и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

Na hei taua whare koutou noho ai, kai ai, inu ai i ta ratou e homai ai: ka tika hoki te utu mo te kaimahi. Kaua e haereere i tenei whare ki tera whare.

8 К огато влизате в някой град и те ви приемат, яжте каквото ви сложат

Ka tomo koutou ki tetahi pa, a ka manako ratou ki a koutou, kainga nga mea e whakatakotoria ana ma koutou:

9 и изцелявайте болните в него, и им казвайте: Божието царство е наближило до вас.

Me whakaora te hunga mate o reira, ka mea ki a ratou, Kua tata ki a koutou te rangatiratanga o te Atua.

10 А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете:

Tena ki te tomo koutou ki tetahi pa, a e kore ratou e manako ki a koutou, me haere atu ki nga huarahi o reira, me ki atu,

11 И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

Na, ko te puehu o to koutou pa e piri nei ki a matou, tenei ka tahia atu nei e matou ki a koutou: otira kia mohio koutou ki tenei, kua tata ki a koutou te rangatiratanga o te Atua.

12 К азвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в онзи ден, отколкото на този град. Упреци към непокаялите се градове

Ko taku kupu tenei ki a koutou, Engari to Horoma i taua ra e mama i to taua pa.

13 Г орко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седнали във вретище и пепел.

Aue, te mate mou, e Korahina! aue, te mate mou, e Petahaira! me i meatia hoki ki Taira, ki Hairona nga merekara kua meatia nei ki a korua, kua ripeneta ke raua, he taratara hoki te kakahu, me te noho i roto i te pungarehu.

14 О баче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

Otira erangi to Taira, to Hairona i te whakawa e mama i to korua.

15 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се провалиш!

A ko koe, e Kaperenauma, tera koe e ikeike, a tae noa ki te rangi? Ka whakataka koe ki te reinga.

16 К ойто слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил. Завръщането на седемдесетте ученици

Ki te whakarongo tetahi ki a koutou, e whakarongo ana ia ki ahau; ki te whakakahore tetahi ki a koutou, e whakakahore ana ia ki ahau; ki te whakakahore ana ia ki ahau; ki te whakakahore tetahi ki ahau, e whakakahore ana ki toku kaitono mai.

17 И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете ни се покоряват.

Na hoki hari ana te whitu tekau, ka mea, E te Ariki, rongo tonu nga rewera nei ki a matou, he mea na tou ingoa.

18 А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица.

Ka mea ia ki a ratou, I kite ahau i a Hatana, me te mea he uira te takanga i te rangi.

19 Е то, дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви навреди.

Na ka hoatu nei e ahau ki a koutou he mana e takahi ai koutou i runga i nga nakahi, i nga kopiona, i te kaha katoa ano o te hoa whawhai: a e kore rawa koutou e mate i tetahi mea.

20 О баче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а се радвайте, че имената ви са написани на небесата.

Otira kaua e hari ki tenei, ki nga wairua ka riro nei ki raro i a koutou; ko ta koutou ia e tino hari ai, ko o koutou ingoa kua oti te tuhituhi ki te rangi.

21 В същия час Исус се възрадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, затова, че си укрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

I taua wa ano ka hari ia i te Wairua Tapu, ka mea, ka whakawhetai ahau ki a koe, e Pa, e te Ariki o te rangi, o te whenua, kua huna nei hoki e koe enei mea i te hunga matau, i te hunga mahara, a whakakitea ana ki nga kohungahunga: ae ra, e pa, i pai hoki te penei ki tau titiro.

22 В сичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие.

Kua oti nga mea katoa te tuku ki ahau e toku matua: e kore ano tetahi e matau ki te Tama ko wai ia, ko te Matua anake; ko wai ranei te Matua, ko te Tama anake, me te tangata ano hoki e pai ai te Tama kia whakakitea ia.

23 И като се обърна към учениците, каза им насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

Na ka tahuri ia ki nga akonga, ka mea puku atu, Ka hari nga kanohi e kite ana i nga mea e kite nei koutou:

24 З ащото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха. Най-голямата заповед

Ko taku kupu hoki tenei ki a koutou, he tokomaha nga poropiti me nga kingi i hiahia kia kite i nga mea e kite nei koutou, a kahore i kite; kia rongo ano i nga mea e rongo nei koutou, a kahore i rongo.

25 И , ето, някой законник се изправи и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?

Na ka whakatika tetahi kaiwhakaako o te ture, ka whakamatautau i a ia, ka mea, E te kaiwhakaako, me aha ahau ka whiwhi ai ki te ora tonu?

26 А Той му каза: Какво е писано в закона, какво четеш?

Ka mea ia ki a ia, he aha te mea i tuhituhia ki te ture? ka pehea tau korero?

27 А той отговори: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум и ближния си както себе си."

na ka whakahoki ia, ka mea, Kia whakapaua tou ngakau, tou wairua, tou kaha, tou hinengaro, ki te aroha ki te Ariki, ki tou Atua; me aroha hoki ki tou hoa tata ano ko koe.

28 И сус му каза: Правилно отговори; това прави и ще живееш. Притча за добрия самарянин

Ka mea ia ki a ia, Ka tika tau korero: meinga tenei, a ka ora koe.

29 Н о той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Исус: А кой е моят ближен?

Otira ka mea ia ki te whakatika i a ia, ka ki atu ki a Ihu, Ko wai ra toku hoa tata?

30 И сус отговори: Някой си човек слизаше от Йерусалим в Йерихон; и се натъкна на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв.

Na ka whakahoki a Ihu, ka mea, E haere iho ana tetahi tangata i Hiruharama ki heriko, a ka tutaki ki nga kaipahua, na ka huia ona e ratou, ka tukitukia ia, a haere ana, whakarerea iho ia, me te mea kua mate.

31 А случайно един свещеник слизаше по онзи път и като го видя, отмина на отсрещната страна.

Na, ko tetahi tohunga e haere noa ana i taua ara: a, i tona kitenga i a ia, ninihi ke ana na tahaki.

32 С ъщо и един левит, като стигна до това място и го видя, отмина на отсрещната страна.

I pena hoki tetahi Riwaiti, tae kau ki taua wahi, ka haere, ka titiro, ninihi ke ana na tahaki.

33 Н о един самарянин, като пътуваше, дойде на мястото, където беше той, и като го видя, смили се,

Otira ko tetahi hamari e haere ana ki nga whenua, i te taenga ki a ia, ka kite i a ia, ka aroha,

34 п риближи се и превърза раните му, като изля на тях елей и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

Na ka haere, ka takai i ona patunga, ringihia iho ki te hinu, ki te waina, ka whakanoho i a ia ki tona ake kararehe, a kawea ana ia ki te whare tira, atawhaitia ana ia.

35 И на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти заплатя.

I te aonga ake, i tona haerenga, ka tangohia e ia e rua nga pene, hoatu ana ki te tangata i te whare, ka mea ki a ia, Mau ia e tiaki; a ki te maha atu au mea e pau, maku koe e utu ina hoki mai ahau.

36 К ой от тези трима ти се вижда да се е показал ближен на нападнатия от разбойниците?

Na, ki tou whakaaro, ko wai o tenei tokotoru te hoa ona i tutaki nei ki nga kaipahua?

37 Т ой отговори: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави така. При Марта и Мария

Ka mea ia, Ko tera i atawhaitia ai ia. Na ka mea a Ihu ki a ia, Haere, kia pera ano tau mahi.

38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

A i to ratou haerenga atu, ka tomo ia ki tetahi kainga: na, ko tetahi wahine ko Mata te ingoa, i whakamanuhiri i a ia ki tona whare.

39 Т я имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

He teina ano tona, ko Meri te ingoa, na ka noho tenei ki nga waewae o Ihu, whakarongo ai ki tana kupu.

40 А Марта, понеже се улисваше в голямо шетане, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи ѝ да ми помогне.

Na raruraru noa iho a Mata i te nui o te mahi tuari, a haere ana, ka mea, E te Ariki, he mea noa oti ki a koe kia waiho e toku teina maku anake te tuari? na, korero atu kia haere mai ia hei hoa moku.

41 Н о Господ ѝ отговори: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;

Ka whakahoki te Ariki, ka mea ki a ia, E Mata, e Mata, e manukanuka ana koe, e raruraru ana ki nga mea maha:

42 н о едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея.

Kotahi ia te mea e matea ana: a kua whiriwhiria e Meri tena wahi pai, e kore nei e tangohia i a ia.