Притчи 29 ~ Proverbs 29

picture

1 Ч овек, който често е изобличаван, закоравява врата си, внезапно ще бъде съкрушен, и то без поправление.

Ko te tangata he maha nei nga riringa i tona he, a ka whakapakeke i tona kaki, ka whatiia ohoreretia ia; te taea te rongoa.

2 К огато праведните са на власт, народът се радва; но когато нечестивият началства, народът въздиша.

Ka whakanuia te hunga tika, ka koa te iwi; ka kingi te tangata kino, ka aue te iwi.

3 К ойто обича мъдростта, радва баща си, а който дружи с блудници, разпилява имота му.

Ko te tangata e matenui ana ki te whakaaro nui e whakahari ana i tona papa; ko te tangata ia e piri ana ki nga wahine kairau, he maumau taonga tana.

4 Ч рез правосъдие царят утвърждава земята си, а който ламти за подкупи и подаръци, я съсипва.

Ma te whakawa a te kingi e mau ai te whenua; ka whakataka ia e te tangata e tango ana i nga mea homai noa.

5 Ч овек, който ласкае ближния си, опъва мрежа пред стъпките му.

Ko te tangata e whakapati ana ki tona hoa, e whakatakoto kupenga ana mo ona waewae.

6 В беззаконието на лошия човек има примка, а праведният пее и се радва.

He rore kei roto i te he o te tangata kino; ko te tangata tika ia he waiata tana, he koa.

7 П раведният вниква в съдебните дела на бедните; нечестивият няма даже разум, за да ги изследва.

E mahara ana te tangata tika ki te take a te rawakore: kahore o te tangata kino whakaaro kia mohiotia e ia.

8 П рисмивателите палят града, а мъдрият усмирява гнева.

Ma nga tangata whakahi e tahu te pa kia mura: ko ta te hunga whakaaro nui ia he whakatahuri atu i te riri.

9 А ко мъдър човек има спор с безумен, той се разярява, смее се и няма спокойствие.

Ki te totohe te tangata whakaaro nui ki te tangata wairangi, ahakoa riri ia, kata ranei, kahore he tanga.

10 К ръвожадните мъже мразят непорочния, но праведните се грижат за живота му.

E mauahara ana te tangata whakaheke toto ki te tangata i te ngakau tapatahi: tena ko te hunga tika, ka whai ratou kia whakaorangia ia.

11 Б езумният излива целия си гняв, а мъдрият го задържа и укротява.

E tuakina ana e te wairangi tona riri katoa ki waho: e puritia mai ana ia e te tangata whakaaro nui, e pehia ana.

12 А ко управителят слуша лъжливи думи, то всичките му слуги стават нечестиви.

Ki te whakarongo te rangatira ki te teka, he kino katoa ana tangata.

13 С иромах и притеснител се срещат; Господ просвещава очите на всички тях.

E tutaki ana te rawakore raua ko te kaitukino ki a raua; ko Ihowa te kaiwhakamarama o nga kanohi o raua tokorua.

14 К огато цар съди вярно сиромасите, престолът му ще бъде утвърден завинаги.

Ko te kingi e pono ana tana whakawa mo nga rawakore, ka whakapumautia tona torona ake ake.

15 Т оягата и изобличението дават мъдрост, а пренебрегнатото дете засрамва майка си.

Ko te whiu, ko te riri i te he, he mea homai era i te whakaaro nui: tena ko te tamaiti mahue noa, ka whakama i a ia tona whaea.

16 К огато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, но праведните ще видят падането им.

Ka tokomaha te hunga kino, ka nui te he: ka kite ia te hunga tika i to ratou hinganga.

17 Н аказвай сина си и той ще те успокои. Да! Ще даде наслада на душата ти.

Pakia tau tama, a ka whai okiokinga koe i a ia; ae ra, he ahuareka tana e homai ai ki tou wairua.

18 К ъдето няма пророческо видение, народът се разюздва, а който пази закона, е блажен.

Ki te kahore he whakakitenga, ka kore te iwi e tupato: ko te kaipupuri ia i te ture, ka hari ia.

19 С лугата не се поправя с думи, защото, при все че разбира, не обръща внимание.

Ehara te kupu i te papaki mo te pononga: ahakoa hoki ia matau, e kore ia e rongo.

20 В идял ли си човек, прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.

Ka kite ranei koe i te tangata kaika ki te korero? engari te wairangi ka totika ake i a ia.

21 А ко някой глези слугата си от детинство, най-накрая той ще му стане като син.

Ko te tangata e penapena ana i tana pononga mai o te tamarikitanga, ka waiho ia e ia i te mutunga hei tama tupu.

22 Г невлив човек възбужда препирни и сприхав човек беззаконства много.

He whakaoho whawhai ta te tangata pukuriri: he nui rawa hoki te he o te tangata aritarite.

23 Г ордостта на човека ще го смири, а смиреният ще придобие чест.

Ka whakaititia iho te tangata e tona whakapehapeha: ka whai honore ia te tangata ngakau papaku.

24 К ойто е съдружник с крадец, мрази душата си; той слуша заклеването, а не издава.

Ko te tangata e whakauru ana ki ta te tahae, e kino ana ki tona ake wairua: e rongo ana ia i te kanga, kahore e kiki.

25 С трахът от човека слага примка, а който уповава на Господа, ще бъде поставен нависоко.

He rore e homai ana e te wehi ki te tangata: ko te tangata ia e whakawhirinaki ana ki a Ihowa ka mawhiti.

26 М нозина търсят благоволението на управителя, но съдбата на човека е от Господа.

He tokomaha e whai ana kia paingia e te rangatira: otiia i ahu mai i a Ihowa te whakawa mo te tangata.

27 Н есправедлив човек е мерзост за праведните; и който ходи в прав път, е мерзост за нечестивите.

He mea whakarihariha ki te hunga tika te tangata whakahaere he; a he mea whakarihariha hoki ki te tangata kino te tangata he tika tona ara.