1 Т огава Йов отговори:

Na ka whakautua e Hopa, ka mea,

2 Д окога ще оскърбявате душата ми и ще ме съкрушавате с думи?

Kia peha ake te roa o ta koutou whakaporearea i toku wairua, o ta koutou wawahi i ahau ki te kupu?

3 Д есет пъти вече стана как ме укорявате, но пак не ви е срам, че ми замайвате главата.

Ka tekau enei tawainga a koutou ki ahau, kahore o koutou whakama i a koutou ka aki tonu nei i ahau.

4 Д аже ако наистина съм съгрешил, грешката ми остава с мен.

Ki te mea ano hoki kua he ahau, kei ahau ano toku he e noho ana.

5 А ко непременно искате да се големеете над мен и да хвърляте против мен укора ми,

Ki te mea ka whakanui mai koutou i a koutou ki ahau, a ka kauwhau mai ki ahau i toku tawainga;

6 з найте сега, че Бог ме повали и ме обиколи с мрежата Си.

Kia mohio koutou na te Atua ahau i whakaparori i taku take, he mea hao mai ahau nana ki tana kupenga.

7 Е то, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; издавам вик за помощ, но няма съд.

Nana, e tangi ana ahau i te mahi nanakia, heoi kahore ahau e whakarangona; e karanga awhina ana ahau, otiia kahore he whakawa.

8 Т ой е преградил пътя ми и не мога да премина, и е положил тъмнина в пътеките ми.

Kua tutakina e ia toku ara, te puta ahau; tukua iho ana e ia te pouri ki oku ara.

9 С ъблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

Ko toku kororia huia atu ana e ia; tangohia ana e ia te karauna i toku mahunga.

10 С ъкрушил ме е отвсякъде и аз отивам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

Wawahia ana ahau e ia i nga taha katoa, a riro ana ahau; ko taku i tumanako atu ai huaranga atu ana e ia ano he rakau.

11 З аявил е също против мене гнева Си и ме смята за един от враговете Си.

Kua mura mai hoki tona riri ki ahau; e kiia ana ahau e ia ko tetahi o ona hoariri.

12 П олковете Му настъпват заедно и заздравяват пътя си против мен, и се разполагат на стан около шатъра ми.

E haere huihui mai ana ana taua, e whakaneke ake ana i to ratou ara ki ahau, kei te whakapae i toku teneti i tetahi taha, i tetahi taha.

13 О тдалечил е от мене братята ми; и онези, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мен.

Kua meinga e ia oku teina kia matara atu i ahau; ko aku i mohio ai kua tangata ke ki ahau.

14 О ставиха ме ближните ми и ме забравиха познайниците ми.

Ko oku whanaunga, mutu pu ta ratou; ko oku hoa ake, kua wareware ratou ki ahau.

15 О нези, които живеят в дома ми, и слугините ми ме смятат за чужд; странен станах в очите им.

Ko te hunga e noho ana i toku whare, me aku pononga wahine, kiia iho ahau e ratou he tangata ke; he tangata no nga whenua ahau ki ta ratou titiro mai.

16 В икам слугата си и не отговаря, при все че с устата си му се моля.

I karanga atu ahau ki taku pononga, heoi kihai ia i whakao mai; ahakoa e inoi ana toku mangai ki a ia.

17 Д ъхът ми е отвратителен на жена ми и на децата на чреслата ми;

Ko toku ha tauhou ana ki taku wahine, me taku inoi hoki ki nga tamariki o te kopu o toku whaea.

18 и самите малки деца ме презират; когато ставам, говорят против мене.

Ko nga tamariki nonohi ano hoki, whakahawea mai ana ki ahau; ki te whakatika ahau, ka korero whakahe ratou moku.

19 В сичките ми по-близки приятели се гнусят от мен; и онези, които възлюбих, се обърнаха против мене.

E whakarihariha mai ana ki ahau oku takahoa katoa, a ko aku i aroha ai kua tahuri mai ki ahau.

20 К остите ми залепват за кожата и за плътта ми; и се отървах само с кожата на зъбите си.

Piri tonu toku iwi ki toku kiri, ki oku kikokiko, a ora ake oku, ko te kiri kau o oku niho.

21 С милете се над мене, смилете се над мене, вие, приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

Tohungia mai ahau, tohungia mai ahau e koutou, e oku hoa; kua pa mai hoki te ringa o te Atua ki ahau.

22 З ащо ме гоните, като че ли сте Бог, и не се насищате от плътта ми?

He aha koutou i tukino ai i ahau, i pera ai me te Atua, te makona koutou i oku kikokiko?

23 О , да можеха да се напишат думите! Да се начертаеха на книга!

Aue, me i tuhituhia aku kupu! Aue, me i taia ki te pukapuka!

24 Д а се издълбаеха на скала завинаги с желязна писалка и олово!

Me i whaoa ki te kamaka, ki te pene rino, ki te mata, hei mea mo a mua noa atu!

25 З ащото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята;

Otiia e mohio ana ahau kei te ora toku kaihoko, a i nga wa i muri nei ka tu ia ki runga ki te whenua;

26 и като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога,

A ahakoa i muri i te paunga o toku kiri, ka titiro tonu ahau i roto i toku kikokiko ki te Atua:

27 К огото сам аз ще видя и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тази гледка дробовете ми се топят дълбоко в мен.

E titiro ano ahau ki a ia, ahau nei ano; a ma oku kanohi e matakitaki, kahore ma o tetahi atu. Pau rawa oku whatumanawa i roto i ahau.

28 А ко кажете: Как ще го гоним, тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

Ki te ki koutou, Na, ta tatou hanga ki te tukino i a ia! kua kitea hoki te take o te mea i roto i ahau;

29 Т огава бойте се от меча; защото гневни са наказанията, нанесени от меча, за да познаете, че има съд.

Kia wehi koutou kei mate i te hoari; no te mea ko te whiunga ki te hoari kei roto i te riri, e mohio ai koutou he whakawa ano tenei.