1 П ритчи на Давидовия син Соломон, Израелев цар,

Ko nga whakatauki a Horomona tama a Rawiri, kingi o Iharaira;

2 з аписани, за да познае някой мъдрост и поука, за да разбере благоразумни думи,

E mohiotia ai te whakaaro nui, te ako; e kitea ai nga kupu o te matauranga;

3 з а да приеме поука за мъдро постъпване в правда, правосъдие и справедливост,

E riro mai ai te ako a te ngakau mahara, te tika, te whakawa, te mea ano e rite ana;

4 з а да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,

Hei hoatu i te ngakau tupato ki nga kuware, i te matauranga, i te ngarahu pai ki te taitamariki;

5 з а да слуша мъдрият и да стане по-мъдър, и за да достигне разумният здрави съвети,

Kia whakarongo ai te tangata whakaaro nui, kia nui ake ai tona mohio; kia whiwhi ai te tangata tupato ki nga whakaaro mohio:

6 з а да се разбират притча и иносказание, изреченията на мъдрите и гатанките им.

E mohio ai ia ki te whakatauki, ki te kupu whakarite, ki nga kupu a nga whakaaro nui, ki a ratou korero whakapeka.

7 С трахът от Господа е начало на мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката. Съвет към младите хора

Ko te wehi ki a Ihowa te timatanga o te matauranga; e whakahawea ana te whakaarokore ki te whakaaro nui, ki te ako.

8 С ине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си,

Whakarongo, e taku tama, ki te ako a tou papa, kaua hoki e whakarerea te ture a tou whaea;

9 з ащото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица около шията ти.

Ka waiho hoki ena hei pare ataahua mo tou matenga, hei mekameka whakapaipai mo tou kaki.

10 С ине мой, ако грешните те прилъгват, не се съгласявай!

E taku tama, ki te whakawaia koe e te hunga hara, kaua e whakaae.

11 А ко кажат: Ела с нас, нека поставим засада за кръвопролитие, нека причакаме без причина невинния,

Ki te mea ratou, Tatou ka haere, ka whakapapa atu, ka whakaheke toto; kia whanga puku tatou, he mea takekore, mo te tangata harakore:

12 к акто адът нека ги погълнем живи, даже съвършените, като онези, които слизат в рова,

Horomia oratia ratou e tatou, peratia me ta te rua tupapaku; ka riro tinana ratou, ka pera me te hunga e heke atu ana ki te poka:

13 щ е намерим всякакъв скъпоценен имот, ще напълним къщите си с плячка,

Ka kitea e tatou nga taonga utu nui katoa, ka whakakiia o tatou whare ki ta tatou e pahua ai:

14 щ е хвърлиш жребия си като един от нас, една кесия ще имаме всички, -

Maka mai tou wahi ki roto ki to matou; kia kotahi te putea ma tatou katoa.

15 с ине мой, не ходи на път с тях, въздържай крака си от пътеката им,

E taku tama, kaua e haere tahi i te ara me ratou; kaiponuhia tou waewae i to ratou huarahi;

16 з ащото техните крака тичат към злото и бързат да проливат кръв.

E rere ana hoki o ratou waewae ki te kino, e hohoro ana ratou ki te whakaheke toto.

17 З ащото напразно се разтяга мрежа пред очите на каквато и да било птица.

He maumau hoki te hora o te kupenga ki te tirohanga a tetahi manu.

18 И тези поставят засада против своята си кръв, причакват собствения си живот.

Ko ratou, he whakaheke i o ratou toto ano i whakapapa ai ratou; he whakamate i a ratou ano i piri ai ratou.

19 Т акива са пътищата на всеки сребролюбец: сребролюбието отнема живота на завладените от него. Призивът на мъдростта

Ka pena nga huarahi o te hunga apo taonga; ko te ora ano o ona rangatira e tangohia.

20 П ревъзходната мъдрост прогласява по улиците, издига гласа си по площадите,

E hamama ana te whakaaro nui i te huarahi; e puaki ana tona reo i nga waharoa;

21 в ика по главните места на пазарите, при входовете на портите, възвестява из града думите си:

E karanga ana ia i te tino wahi whakaminenga; i te wahi tuwhera o nga kuwaha, i roto i te pa, e puaki ana ana kupu;

22 Г лупави, докога ще обичате глупостта? Присмивателите докога ще се наслаждават на насмешките си и безумните ще мразят знанието?

E te hunga kuware, kia pehea ake te roa o to koutou aroha ki te kuwaretanga? O te hiahia ranei o te hunga whakahi ki to ratou whakahi? O te whakakino ranei a te hunga wairangi ki te matauranga?

23 О бърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви направя да разберете словата ми.

Tahuri mai ki taku ako: na ka ringihia e ahau toku wairua ki a koutou, ka whakaaturia aku kupu ki a koutou.

24 П онеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже протягах ръката си, а никой не внимаваше,

I karanga atu hoki ahau, heoi kihai koutou i pai mai; i totoro atu toku ringa, a kihai tetahi i whai whakaaro mai;

25 н о отхвърлихте съвета ми и не приехте изобличението ми -

Heoi whakakahoretia iho e koutou toku whakaaro katoa, kihai hoki i aro ki taku ako:

26 т о и аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът,

Mo reira ka kata ahau i te ra o to koutou aitua; ka tawai ina pa te pawera ki a koutou.

27 к огато ви нападне страхът - като опустошителна буря, и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат,

Ina tae mai to koutou pawera ano he tupuhi, a ka pa mai to koutou aitua ano he paroro; ina tae mai te pouri me te ngakau mamae ki a koutou.

28 т огава те ще призоват, но аз няма да отговоря, ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

Ko reira ratou karanga ai ki ahau, a e kore ahau e whakahoki kupu atu; ka rapu nui ratou i ahau, otiia e kore ahau e kitea e ratou:

29 П онеже намразиха знанието и не разбраха страха от Господа,

Mo ratou i kino ki te matauranga; kihai hoki i whiriwhiria e ratou te wehi ki a Ihowa;

30 н е приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение,

Kihai i aro mai ki oku whakaaro; whakahawea ana ratou ki taku kupu riri katoa.

31 з атова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици.

Na reira ka kai ratou i nga hua o to ratou nei ara, ka whakakiia ano hoki ki nga mea i titoa e ratou.

32 З ащото глупавите ще бъдат умъртвени от собственото си отстъпване и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие.

Ko te tahuritanga atu hoki o nga kuware hei patu i a ratou; ko te ngakau warea ano hoki o nga wairangi hei huna i a ratou.

33 А всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.

Ko te tangata ia e rongo ana ki ahau, ka au tona noho, ka tea hoki i te wehi ki te kino.