1 П ритчи на Давидовия син Соломон, Израелев цар,

Proverbs of Solomon, son of David, king of Israel:

2 з аписани, за да познае някой мъдрост и поука, за да разбере благоразумни думи,

For knowing wisdom and instruction, For understanding sayings of intelligence,

3 з а да приеме поука за мъдро постъпване в правда, правосъдие и справедливост,

For receiving the instruction of wisdom, Righteousness, judgment, and uprightness,

4 з а да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,

For giving to simple ones -- prudence, To a youth -- knowledge and discretion.

5 з а да слуша мъдрият и да стане по-мъдър, и за да достигне разумният здрави съвети,

(The wise doth hear and increaseth learning, And the intelligent doth obtain counsels.)

6 з а да се разбират притча и иносказание, изреченията на мъдрите и гатанките им.

For understanding a proverb and its sweetness, Words of the wise and their acute sayings.

7 С трахът от Господа е начало на мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката. Съвет към младите хора

Fear of Jehovah a beginning of knowledge, Wisdom and instruction fools have despised!

8 С ине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си,

Hear, my son, the instruction of thy father, And leave not the law of thy mother,

9 з ащото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица около шията ти.

For a graceful wreath they to thy head, And chains to thy neck.

10 С ине мой, ако грешните те прилъгват, не се съгласявай!

My son, if sinners entice thee be not willing.

11 А ко кажат: Ела с нас, нека поставим засада за кръвопролитие, нека причакаме без причина невинния,

If they say, `Come with us, we lay wait for blood, We watch secretly for the innocent without cause,

12 к акто адът нека ги погълнем живи, даже съвършените, като онези, които слизат в рова,

We swallow them as Sheol -- alive, And whole -- as those going down the pit,

13 щ е намерим всякакъв скъпоценен имот, ще напълним къщите си с плячка,

Every precious substance we find, We fill our houses spoil,

14 щ е хвърлиш жребия си като един от нас, една кесия ще имаме всички, -

Thy lot thou dost cast among us, One purse is -- to all of us.'

15 с ине мой, не ходи на път с тях, въздържай крака си от пътеката им,

My son! go not in the way with them, Withhold thy foot from their path,

16 з ащото техните крака тичат към злото и бързат да проливат кръв.

For their feet to evil do run, And they haste to shed blood.

17 З ащото напразно се разтяга мрежа пред очите на каквато и да било птица.

Surely in vain is the net spread out before the eyes of any bird.

18 И тези поставят засада против своята си кръв, причакват собствения си живот.

And they for their own blood lay wait, They watch secretly for their own lives.

19 Т акива са пътищата на всеки сребролюбец: сребролюбието отнема живота на завладените от него. Призивът на мъдростта

So the paths of every gainer of dishonest gain, The life of its owners it taketh.

20 П ревъзходната мъдрост прогласява по улиците, издига гласа си по площадите,

Wisdom in an out-place crieth aloud, In broad places she giveth forth her voice,

21 в ика по главните места на пазарите, при входовете на портите, възвестява из града думите си:

At the head of the multitudes she calleth, In the openings of the gates, In the city her sayings she saith:

22 Г лупави, докога ще обичате глупостта? Присмивателите докога ще се наслаждават на насмешките си и безумните ще мразят знанието?

`Till when, ye simple, do ye love simplicity? And have scorners their scorning desired? And do fools hate knowledge?

23 О бърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви направя да разберете словата ми.

Turn back at my reproof, lo, I pour forth to you my spirit, I make known my words with you.

24 П онеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже протягах ръката си, а никой не внимаваше,

Because I have called, and ye refuse, I stretched out my hand, and none is attending,

25 н о отхвърлихте съвета ми и не приехте изобличението ми -

And ye slight all my counsel, And my reproof ye have not desired.

26 т о и аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът,

I also in your calamity do laugh, I deride when your fear cometh,

27 к огато ви нападне страхът - като опустошителна буря, и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат,

When your fear cometh as destruction, And your calamity as a hurricane doth come, When on you come adversity and distress.

28 т огава те ще призоват, но аз няма да отговоря, ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

Then they call me, and I do not answer, They seek me earnestly, and find me not.

29 П онеже намразиха знанието и не разбраха страха от Господа,

Because that they have hated knowledge, And the fear of Jehovah have not chosen.

30 н е приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение,

They have not consented to my counsel, They have despised all my reproof,

31 з атова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици.

And they eat of the fruit of their way, And from their own counsels they are filled.

32 З ащото глупавите ще бъдат умъртвени от собственото си отстъпване и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие.

For the turning of the simple slayeth them, And the security of the foolish destroyeth them.

33 А всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.

And whoso is hearkening to me dwelleth confidently, And quiet from fear of evil!'