1 ( По слав. 77.) Асафово поучение. Слушай, народе мой, поучението ми; приклони ушите си към думите на устата ми.

An Instruction of Asaph. Give ear, O my people, to my law, Incline your ear to sayings of my mouth.

2 Щ е отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността.

I open with a simile my mouth, I bring forth hidden things of old,

3 Т ова, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха,

That we have heard and do know, And our fathers have recounted to us.

4 н яма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение, а ще повествуваме хвалите на Господа, неговата сила и чудесните дела, които извърши,

We do not hide from their sons, To a later generation recounting praises of Jehovah, And His strength, and His wonders that He hath done.

5 з ащото Той постави свидетелство в Яков и положи закон в Израел, за които заповяда на бащите ни да ги възвестяват на децата си,

And He raiseth up a testimony in Jacob, And a law hath placed in Israel, That He commanded our fathers, To make them known to their sons.

6 з а да ги знае бъдещото поколение, децата, които щяха да се родят - които на свой ред да ги разказват на своите си деца.

So that a later generation doth know, Sons who are born, do rise and recount to their sons,

7 З а да поставят надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, а да пазят Неговите заповеди

And place in God their confidence, And forget not the doings of God, But keep His commands.

8 и да не станат като бащите си - упорито и непокорно поколение, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше непоколебим за Бога.

And they are not like their fathers, A generation apostate and rebellious, A generation! it hath not prepared its heart, Nor stedfast with God its spirit.

9 Е фремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове, се върнаха назад в деня на боя.

Sons of Ephraim -- armed bearers of bow, Have turned in a day of conflict.

10 Н е опазиха завета на Бога и в закона Му не склониха да ходят,

They have not kept the covenant of God, And in His law they have refused to walk,

11 а забравиха Неговите дела и чудесните неща, които им показа.

And they forget His doings, And His wonders that He shewed them.

12 П ред бащите им извърши чудеса в Египетската земя, в полето Танис.

Before their fathers He hath done wonders, In the land of Egypt -- the field of Zoan.

13 Р аздвои морето и ги преведе, и направи водите да стоят като грамада.

He cleft a sea, and causeth them to pass over, Yea, He causeth waters to stand as a heap.

14 В оди ги денем с облак и цялата нощ с огнена светлина.

And leadeth them with a cloud by day, And all the night with a light of fire.

15 Р азцепи скали в пустинята и ги напои изобилно като от бездни.

He cleaveth rocks in a wilderness, And giveth drink -- as the great deep.

16 И изведе потоци из канарата и направи да протекат води като реки.

And bringeth out streams from a rock, And causeth waters to come down as rivers.

17 Н о те продължиха да съгрешават още пред Него и да огорчават Всевишния в безводната страна.

And they add still to sin against Him, To provoke the Most High in the dry place.

18 С ъс сърцето си изпитаха Бога, като искаха ястия за лакомията си,

And they try God in their heart, To ask food for their lust.

19 и говориха против Бога: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

And they speak against God -- they said: `Is God able to array a table in a wilderness?'

20 Е то, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха; а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си?

Lo, He hath smitten a rock, And waters flow, yea, streams overflow. `Also -- bread He able to give? Doth He prepare flesh for His people?'

21 З атова Господ чу и се разгневи, и огън пламна против Яков, а още и гняв обсипа Израел;

Therefore hath Jehovah heard, And He sheweth Himself wroth, And fire hath been kindled against Jacob, And anger also hath gone up against Israel,

22 з ащото не повярваха в Бога, нито Му уповаха, че ще ги избави.

For they have not believed in God, Nor have they trusted in His salvation.

23 П ри все това Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,

And He commandeth clouds from above, Yea, doors of the heavens He hath opened.

24 и им наваля манна да ядат, и им даде небесно жито.

And He raineth on them manna to eat, Yea, corn of heaven He hath given to them.

25 В секи ядеше ангелски хляб; прати им храна до насита.

Food of the mighty hath each eaten, Venison He sent to them to satiety.

26 П овдигна източен вятър на небето и със силата Си докара южния вятър.

He causeth an east wind to journey in the heavens, And leadeth by His strength a south wind,

27 Н аваля върху тях и месо изобилно като прах, и птици крилати - на брой като морския пясък;

And He raineth on them flesh as dust, And as sand of the seas -- winged fowl,

28 и ги направи да паднат сред стана им, около жилищата им.

And causeth to fall in the midst of His camp, Round about His tabernacles.

29 И така, ядоха и се преситиха, като им даде това, което желаеха.

And they eat, and are greatly satisfied, And their desire He bringeth to them.

30 А докато още не бяха се отказали от лакомията си и ястието им беше в устата им,

They have not been estranged from their desire, Yet their food in their mouth,

31 г невът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях, и повали отбраните на Израел.

And the anger of God hath gone up against them, And He slayeth among their fat ones, And youths of Israel He caused to bend.

32 П ри всичко това те продължиха да съгрешават и не вярваха независимо от чудесните Му дела.

With all this they have sinned again, And have not believed in His wonders.

33 З атова Той изнуряваше дните им със суета и годините им с ужас.

And He consumeth in vanity their days, And their years in trouble.

34 К огато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него и отново търсеха Бога ревностно;

If He slew them, then they sought Him, And turned back, and sought God earnestly,

35 и си спомниха, че Бог им беше канара и Всевишният Бог - техен изкупител.

And they remember that God their rock, And God Most High their redeemer.

36 Н о с устата си Го ласкаеха и с езика си Го лъжеха;

And -- they deceive Him with their mouth, And with their tongue do lie to Him,

37 з ащото сърцето им не беше право пред Него, нито бяха верни на завета Му.

And their heart hath not been right with Him, And they have not been stedfast in His covenant.

38 Н о Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше. Да! Много пъти въздържаше гнева Си и не изливаше цялото Си негодувание;

And He -- the Merciful One, Pardoneth iniquity, and destroyeth not, And hath often turned back His anger, And waketh not up all His fury.

39 а си спомняше, че бяха плът, вятър, който прехожда и не се връща.

And He remembereth that they flesh, A wind going on -- and it returneth not.

40 К олко пъти Го огорчаваха в пустинята и Го разгневяваха в безводната страна,

How often do they provoke Him in the wilderness, Grieve Him in the desolate place?

41 к ато отново изпитваха Бога и предизвикваха Святия Израелев!

Yea, they turn back, and try God, And the Holy One of Israel have limited.

42 Н е си спомняха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника,

They have not remembered His hand The day He ransomed them from the adversary.

43 к ак показа в Египет знаменията Си и чудесата на полето Танис

When He set His signs in Egypt, And His wonders in the field of Zoan,

44 и превърна водите им в кръв и потоците им, и не можаха да пият;

And He turneth to blood their streams, And their floods they drink not.

45 к ак прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха, и жаби, които ги изпогубиха,

He sendeth among them the beetle, and it consumeth them, And the frog, and it destroyeth them,

46 и предаде произведенията им на гъсеници и трудовете им на скакалци.

And giveth to the caterpillar their increase, And their labour to the locust.

47 К ак порази с град лозята им и със светкавици - черниците им,

He destroyeth with hail their vine, And their sycamores with frost,

48 и предаде на град добитъка им и стадата им - на мълнии;

And delivereth up to the hail their beasts, And their cattle to the burning flames.

49 к ак изля върху тях пламенния Си гняв, негодуване, ярост и неволя - нашествие на ангелите на нещастието, -

He sendeth on them the fury of His anger, Wrath, and indignation, and distress -- A discharge of evil messengers.

50 и зравни път за гнева Си, не пощади от смърт душата им, а предаде на мор живота им;

He pondereth a path for His anger, He kept not back their soul from death, Yea, their life to the pestilence He delivered up.

51 к ак порази всеки първороден, заведе ги като стадо в Египет, първородните на силите им - в шатрите на Хама,

And He smiteth every first-born in Egypt, The first-fruit of the strong in tents of Ham.

52 а народа Си изведе като овце и ги заведе като стадо в пустинята,

And causeth His people to journey as a flock, And guideth them as a drove in a wilderness,

53 и ги води безопасно, така че не се бояха, а неприятелите им - морето ги покри;

And He leadeth them confidently, And they have not been afraid, And their enemies hath the sea covered.

54 к ак ги въведе в святия Си предел, в тази поляна, която десницата Му придоби,

And He bringeth them in unto the border of His sanctuary, This mountain His right hand had got,

55 и изгони пред тях народите, и им ги раздели за наследство с въже, и в шатрите им настани Израелевите племена.

And casteth out nations from before them, And causeth them to fall in the line of inheritance, And causeth the tribes of Israel to dwell in their tents,

56 Н о въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, и не пазеха свидетелствата Му,

And they tempt and provoke God Most High, And His testimonies have not kept.

57 а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им; измятаха се като неверен лък.

And they turn back, And deal treacherously like their fathers, They have been turned like a deceitful bow,

58 З ащото Го разгневяваха с високите си места и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

And make Him angry with their high places, And with their graven images make Him zealous,

59 Ч у Бог и възнегодува, и много се погнуси от Израел,

God hath heard, and sheweth Himself wroth. And kicketh exceedingly against Israel.

60 т ака че напусна скинията в Сило - шатъра, който беше поставил между хората,

And He leaveth the tabernacle of Shiloh, The tent He had placed among men,

61 и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

And He giveth His strength to captivity, And His beauty into the hand of an adversary,

62 С ъщо и народа Си предаде на меч, като се разгневи на наследството Си.

And delivereth up to the sword His people, And with His inheritance shewed Himself angry.

63 О гън погълна момците им и девиците им не се възпяваха с венчални песни.

His young men hath fire consumed, And His virgins have not been praised.

64 С вещениците им паднаха от меч; и вдовиците им не плакаха.

His priests by the sword have fallen, And their widows weep not.

65 Т огава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който, ободрен от вино, вика;

And the Lord waketh as a sleeper, As a mighty one crying aloud from wine.

66 и като порази враговете Си, отблъсна ги назад и ги предаде на вечен срам.

And He smiteth His adversaries backward, A reproach age-during He hath put on them,

67 П ри това Той се отказа от Йосифовия шатър и Ефремовото племе не избра;

And He kicketh against the tent of Joseph, And on the tribe of Ephraim hath not fixed.

68 а избра Юдовото племе, хълма Сион, който възлюби.

And He chooseth the tribe of Judah, With mount Zion that He loved,

69 С ъгради светилището Си като небесните възвишения, като земята, която е утвърдил завинаги.

And buildeth His sanctuary as a high place, Like the earth, He founded it to the age.

70 И збра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете;

And He fixeth on David His servant, And taketh him from the folds of a flock,

71 о т подир дойните овце го доведе, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израел.

From behind suckling ones He hath brought him in, To rule over Jacob His people, And over Israel His inheritance.

72 Т ака той ги пасеше според незлобието на сърцето си и ги водеше с изкуството на ръцете си.

And he ruleth them according to the integrity of his heart, And by the skilfulness of his hands leadeth them!