1 И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа.

And it cometh to pass, when he finisheth to speak unto Saul, that the soul of Jonathan hath been bound to the soul of David, and Jonathan loveth him as his own soul.

2 В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.

And Saul taketh him on that day, and hath not permitted him to turn back to the house of his father.

3 Т огава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа.

And Jonathan maketh -- also David -- a covenant, because he loveth him as his own soul,

4 О свен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.

and Jonathan strippeth himself of the upper robe which upon him, and giveth it to David, and his long robe, even unto his sword, and unto his bow, and unto his girdle.

5 И Давид отиваше навсякъде, където го пращаше Саул, и постъпваше разумно. И Саул го постави над военните мъже; и това се харесваше на целия народ, а също и на Сауловите служители.

And David goeth out whithersoever Saul doth send him; he acted wisely, and Saul setteth him over the men of war, and it is good in the eyes of all the people, and also in the eyes of the servants of Saul.

6 А като се връщаха от поражението на Давид над филистимците, жените излизаха от всички Израелеви градове, пееха и танцуваха при посрещането на цар Саул, с тъпанчета, с кимвали и много радостни.

And it cometh to pass, in their coming in, in David's returning from smiting the Philistine, that the women come out from all the cities of Israel to sing -- also the dancers -- to meet Saul the king, with tabrets, with joy, and with three-stringed instruments;

7 И жените, като танцуваха, пееха ответно: Саул порази хиляди, а Давид - десетки хиляди.

and the women answer -- those playing, and say, `Saul hath smitten among his thousands, And David among his myriads.'

8 А Саул се разсърди много и тези думи го оскърбиха, и каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?

And it is displeasing to Saul exceedingly, and this thing is evil in his eyes, and he saith, `They have given to David myriads, and to me they have given the thousands, and more to him only the kingdom;'

9 И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давид с лошо око.

and Saul is eyeing David from that day and thenceforth.

10 А на следващия ден зъл дух от Бога нападна Саул и той беснееше сред къщата си. И Давид свиреше с арфата си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.

And it cometh to pass, on the morrow, that the spirit of sadness God prospereth over Saul, and he prophesieth in the midst of the house, and David is playing with his hand, as day by day, and the javelin in the hand of Saul,

11 И Саул хвърли копието си, като каза: Ще прикова Давид чак до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.

and Saul casteth the javelin, and saith, `I smite through David, even through the wall;' and David turneth round out of his presence twice.

12 И Саул се страхуваше от Давид, понеже Господ беше с него, а от Саул се беше оттеглил.

And Saul is afraid of the presence of David, for Jehovah hath been with him, and from Saul He hath turned aside;

13 З атова Саул го отстрани от себе си и го постави хилядник; и той излизаше и влизаше сред народа.

and Saul turneth him aside from him, and appointeth him to himself head of a thousand, and he goeth out an cometh in, before the people.

14 Д авид постъпваше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.

And David is in all his ways acting wisely, and Jehovah with him,

15 З атова Саул, като гледаше, че Давид постъпва много разумно, се страхуваше от него.

and Saul seeth that he is acting very wisely, and is afraid of him,

16 А целият Израел и Юда обичаха Давид, понеже излизаше и влизаше сред тях.

and all Israel and Judah love David when he is going out and coming in before them.

17 Т огава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава - нея ще ти дам за жена; само ми служѝ храбро и воювай в Господните войни. Защото Саул си мислеше: Нека моята ръка не се вдига върху него, а ръката на филистимците нека се вдигне върху него.

And Saul saith unto David, `Lo, my elder daughter Merab -- her I give to thee for a wife; only, be to me for a son of valour, and fight the battles of Jehovah;' and Saul said, `Let not my hand be on him, but let the hand of the Philistines be upon him.'

18 А Давид отговори на Саул: Кой съм аз, какъв е животът ми и какво е бащиното ми семейство в Израел, за да стана царски зет?

And David saith unto Saul, `Who I? and what my life -- the family of my father in Israel -- that I am son-in-law to the king?'

19 О баче по времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давид, тя беше дадена на меолатянина Адриил за жена.

And it cometh to pass, at the time of the giving of Merab daughter of Saul to David, that she hath been given to Adriel the Meholathite for a wife.

20 А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давид и когато казаха за това на Саул, той остана доволен.

And Michal daughter of Saul loveth David, and they declare to Saul, and the thing is right in his eyes,

21 С аул каза: Ще му я дам, за да му бъде примка и за да се вдигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давид втори път: Днес ще ми станеш зет.

and Saul saith, `I give her to him, and she is to him for a snare, and the hand of the Philistines is on him;' and Saul saith unto David, `By the second -- thou dost become my son-in-law to-day.'

22 И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и му кажете: Виж, царят е благосклонен към теб и всичките му служители те обичат; стани зет на царя.

And Saul commandeth his servants, `Speak unto David gently, saying, Lo, the king hath delighted in thee, and all his servants have loved thee, and now, be son-in-law to the king.'

23 И така, Сауловите служители говореха тези думи на Давид. Но Давид каза: Лесно ли ви се вижда някой да стане царски зет? Аз съм беден и нищожен човек.

And the servants of Saul speak in the ears of David these words, and David saith, `Is it a light thing in your eyes to be son-in-law to the king -- and I a poor man, and lightly esteemed?'

24 И служителите на Саул му известиха какво беше казал Давид.

And the servants of Saul declare to him, saying, `According to these words hath David spoken.'

25 А Саул нареди: Кажете следното на Давид: Царят не иска вено, а сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските неприятели. Но Саул замисляше Давид да бъде убит от филистимците.

And Saul saith, `Thus do ye say to David, There is no delight to the king in dowry, but in a hundred foreskins of the Philistines -- to be avenged on the enemies of the king;' and Saul thought to cause David to fall by the hand of the Philistines.

26 А когато служителите му казаха на Давид тези думи, той се съгласи да стане зет на царя. Затова и преди да изминат определените за това дни,

And his servants declare to David these words, and the thing is right in the eyes of David, to be son-in-law to the king; and the days have not been full,

27 Д авид стана и отиде заедно с мъжете си и уби двеста мъже от филистимците. Той донесе краекожията им и ги даде всичките на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.

and David riseth and goeth, he and his men, and smiteth among the Philistines two hundred men, and David bringeth in their foreskins, and they set them before the king, to be son-in-law to the king; and Saul giveth to him Michal his daughter for a wife.

28 Т ака Саул видя и разбра, че Господ беше с Давид. А Сауловата дъщеря Михала го обичаше.

And Saul seeth and knoweth that Jehovah with David, and Michal daughter of Saul hath loved him,

29 И така, Саул още повече се страхуваше от Давид и му стана враг завинаги.

and Saul addeth to be afraid of the presence of David yet; and Saul is an enemy with David all the days.

30 А филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всички Саулови служители, така че името му беше на голяма почит.

And the princes of the Philistines come out, and it cometh to pass from the time of their coming out, David hath acted more wisely than any of the servants of Saul, and his name is very precious.