1 К ой е Този, Който идва от Едом с боядисани в червено дрехи от Восора, Този, славен в облеклото Си, Който ходи във величието на силата Си? Аз съм, Който говоря с правда, мощен да спасявам.

`Who this coming from Edom? With dyed garments from Bozrah? This that is honourable in his clothing, Travelling in the abundance of his power?' -- `I, speaking in righteousness, mighty to save.'

2 З ащо е червено облеклото Ти и дрехите Ти са подобни на онези на човек, който тъпче в лин?

`Wherefore thy clothing red? And thy garments as treading in a wine fat?'

3 А з сам изтъпках лина и от племената не беше с Мене нито един човек. Да! Стъпках ги в гнева Си и ги смазах в яростта Си, така че кръвта им изпръска дрехите Ми и изцапах цялото Си облекло.

-- `A wine-press I have trodden by myself, And of the peoples there is no one with me, And I tread them in mine anger, And I trample them in my fury, Sprinkled is their strength on my garments, And all my clothing I have polluted.

4 З ащото денят за въздаянието беше в сърцето Ми и годината Ми за изкупване настана.

For the day of vengeance in my heart, And the year of my redeemed hath come.

5 А з разгледах, но нямаше кой да помага, и се зачудих, че нямаше кой да подкрепя; затова Моята мишца Ми изработи спасение и Моята ярост - тя Ме подкрепи.

And I look attentively, and there is none helping, And I am astonished that there is none supporting, And give salvation to me doth mine own arm. And my wrath -- it hath supported me.

6 А з стъпках племената в гнева Си, опих ги с яростта Си и излях кръвта им в земята.

And I tread down peoples in mine anger, And I make them drunk in my fury, And I bring down to earth their strength.

7 Щ е спомена милосърдията Господни, причините за хвалене на Господа за всичко, което ни е подарил Господ, и за голямата благост към Израелевия дом, която им показа според щедростите Си и според премногото Си милости.

The kind acts of Jehovah I make mention of, The praises of Jehovah, According to all that Jehovah hath done for us, And the abundance of the goodness to the house of Israel, That He hath done for them, According to His mercies, And according to the abundance of His kind acts.

8 З ащото каза: Наистина те са Мой народ, деца, които няма да постъпят невярно; така им стана Спасител.

And He saith, Only My people they, Sons -- they lie not, and He is to them for a saviour.

9 В ъв всичките им скърби Той скърбеше и ангелът на присъствието Му ги избави; поради любовта Си и милосърдието Си Той сам ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всички древни дни.

In all their distress no adversary, And the messenger of His presence saved them, In His love and in His pity He redeemed them, And He doth lift them up, And beareth them all the days of old.

10 Н о те се разбунтуваха и оскърбиха Святия Негов Дух; затова Той се обърна и им стана неприятел, и сам воюва против тях.

And they have rebelled and grieved His Holy Spirit, And He turneth to them for an enemy, He Himself hath fought against them.

11 Т огава народът Му си спомни за старите Моисееви времена и казваха: Къде е Онзи, Който ги изведе от морето чрез пастирите на стадото Си? Къде е онзи, който положи Святия Си Дух сред тях?

And He remembereth the days of old, Moses -- his people. Where He who is bringing them up from the sea, The shepherd of his flock? Where He who is putting in its midst His Holy Spirit?

12 К ойто направи славната Си мишца да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, за да си придобие вечно име?

Leading by the right hand of Moses, the arm of His glory, Cleaving waters from before them, To make to Himself a name age-during.

13 К ойто ги водѝ през бездната, като кон през пасбище, без да се препънат?

Leading them through the depths, As a horse in a plain they stumble not.

14 Д ухът Господен ги успокои като добитъка, който слиза в долината; така си водил народа Си, за да си придобиеш славно име. Молитва за милост и помощ

As a beast into a valley goeth down, The Spirit of Jehovah causeth him to rest, So hast Thou led Thy people, To make to Thyself a glorious name.

15 П огледни от небесата и виж от святото Си и славно обиталище, къде са ревността Ти и могъщите Ти дела? Твоите милосърдие и щедрости не достигат до мене.

Look attentively from the heavens, And see from Thy holy and beauteous habitation, Where Thy zeal and Thy might? The multitude of Thy bowels and Thy mercies Towards me have refrained themselves.

16 З ащото Ти си наш Отец, ако и да не ни знае Авраам и да не ни признае Израел; Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.

For Thou our Father, For Abraham hath not known us, And Israel doth not acknowledge us, Thou, O Jehovah, our Father, Our redeemer from the age, Thy name.

17 З ащо си допуснал, Господи, да се отклоняваме от пътищата Ти, да ожесточаваме сърцата си, за да не се боим от Тебе? Върни се заради слугите Си - племената на Твоето наследство.

Why causest Thou us to wander, O Jehovah, from Thy ways? Thou hardenest our heart from Thy fear, Turn back for Thy servants' sake, The tribes of Thine inheritance.

18 М алко време го владя Твоят свят народ; противниците ни потъпкаха светилището Ти.

For a little while did Thy holy people possess, Our adversaries have trodden down Thy sanctuary.

19 Н ие сме станали като онези, над които Ти никога не си владял, като онези, които не са били наричани с името Ти.

We have been from of old, Thou hast not ruled over them, Not called is Thy name upon them!