1 З атова, Йове, чуй сега словото ми и слушай всички мои думи.

And yet, I pray thee, O Job, Hear my speech and all my words give ear.

2 Е то, сега отворих устата си, езикът ми с устата ми говори.

Lo, I pray thee, I have opened my mouth, My tongue hath spoken in the palate.

3 Д умите ми ще бъдат според правотата на сърцето ми и устните ми ще произнесат чист разум.

Of the uprightness of my heart my sayings, And knowledge have my lips clearly spoken.

4 Д ухът Божий ме е създал и диханието на Всемогъщия ме оживотворява.

The Spirit of God hath made me, And the breath of the Mighty doth quicken me.

5 А ко можеш, отговори ми; опълчи се с думите си пред мен и застани.

If thou art able -- answer me, Set in array before me -- station thyself.

6 Е то, и аз съм пред Бога, както си ти, и аз съм от кал създаден.

Lo, I, according to thy word, for God, From the clay I -- I also, have been formed.

7 Е то, моят ужас няма да те плаши, нито ръката ми ще тежи върху тебе.

Lo, my terror doth not frighten thee, And my burden on thee is not heavy.

8 Н есъмнено ти си говорил, като слушах аз, и аз чух гласа на думите ти, като казваше:

Surely -- thou hast said in mine ears, And the sounds of words I hear:

9 Ч ист и без престъпление съм; невинен съм и беззаконие няма в мен;

`Pure I, without transgression, Innocent I, and I have no iniquity.

10 е то, Бог намира причини против мене, смята ме за Свой неприятел;

Lo, occasions against me He doth find, He doth reckon me for an enemy to Him,

11 с лага краката ми в клада, наблюдава всичките ми пътища.

He doth put in the stocks my feet, He doth watch all my paths.'

12 Е то, в това ти не си прав; ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.

Lo, this thou hast not been righteous, I answer thee, that greater is God than man.

13 З ащо се препираш с Него затова, че Той не дава отчет за нито едно от Своите дела?

Wherefore against Him hast thou striven, When all His matters He answereth not?

14 З ащото сигурно Бог говори веднъж и дваж, само че човекът не внимава.

For once doth God speak, and twice, (He doth not behold it.)

15 В сън, в нощно видение, когато дълбок сън напада хората, когато сънуват в леглата си,

In a dream -- a vision of night, In the falling of deep sleep on men, In slumberings on a bed.

16 т огава Той отваря ушите на хората и запечатва поука в тях,

Then He uncovereth the ear of men, And for their instruction sealeth:

17 з а да отклони човека от намерението му и да извади гордостта от човека;

To turn aside man doing, And pride from man He concealeth.

18 п редпазва душата му от гроба и живота му, за да не падне от меч.

He keepeth back his soul from corruption, And his life from passing away by a dart.

19 Т ой бива и наказван с болки в леглото си. Да! С непрестанни болки в костите си,

And he hath been reproved With pain on his bed, And the strife of his bones enduring.

20 т ака че душата му се отвръща от хляб и сърцето му - от вкусното ястие.

And his life hath nauseated bread, And his soul desirable food.

21 П лътта му се изнурява така, че не се вижда, а невидимите му по-рано кости се подават.

His flesh is consumed from being seen, And high are his bones, they were not seen!

22 Д а! Душата му се приближава към гроба и животът му - към погубителите.

And draw near to the pit doth his soul, And his life to those causing death.

23 Т огава, ако има ангел с него, посредник, пръв между хиляда, за да възвести на човека какво за него е право,

If there is by him a messenger, An interpreter -- one of a thousand, To declare for man his uprightness:

24 и ако Бог бъде милостив спрямо него и каже: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него, -

Then He doth favour him and saith, `Ransom him from going down to the pit, I have found an atonement.'

25 т огава плътта му ще се подмладява повече от плътта на дете; той се връща в дните на младостта си;

Fresher his flesh than a child's, He returneth to the days of his youth.

26 а ко се помоли на Бога, Той е благосклонен към него и му дава да гледа лицето Му с радост; и възвръща на човека правдата му.

He maketh supplication unto God, And He accepteth him. And he seeth His face with shouting, And He returneth to man His righteousness.

27 Т ой пее пред хората, като казва: Съгреших и изкривих правото, и не ми бе въздадено според греха ми;

He looketh on men, and saith, `I sinned, And uprightness I have perverted, And it hath not been profitable to me.

28 Т ой избави душата ми, за да не отиде в рова; и животът ми ще види светлината.

He hath ransomed my soul From going over into the pit, And my life on the light looketh.'

29 Е то, всичко това върши Бог дваж и триж с човека,

Lo, all these doth God work, Twice -- thrice with man,

30 з а да отвърне душата му от рова, а да се просвети със светлината на живота.

To bring back his soul from the pit, To be enlightened with the light of the living.

31 В нимавай, Йове, послушай ме, мълчи и аз ще говоря.

Attend, O Job, hearken to me, Keep silent, and I -- I do speak.

32 А ко имаш какво да кажеш, отговори ми; говори, защото желая да бъдеш оправдан;

If there are words -- answer me, Speak, for I have a desire to justify thee.

33 н о ако не, то ти слушай мене; мълчи и ще те науча на мъдрост.

If there are not -- hearken thou to me, Keep silent, and I teach thee wisdom.