1 ( По слав. 78.) Асафов псалом. Боже, народите дойдоха в наследството Ти, оскверниха святия Твой храм, обърнаха Йерусалим на развалини,
A Psalm of Asaph. O God, nations have come into Thy inheritance, They have defiled Thy holy temple, They made Jerusalem become heaps,
2 м ъртвите тела на слугите Ти дадоха за ястие на небесните птици, телата на светиите Ти - на земните зверове,
They gave the dead bodies of Thy servants Food for the fowls of the heavens, The flesh of Thy saints For the wild beast of the earth.
3 п роляха кръвта им като вода около Йерусалим; и нямаше кой да ги погребва.
They have shed their blood As water round about Jerusalem, And there is none burying.
4 С танахме за укор пред съседите си, за присмех и поругание пред околните си.
We have been a reproach to our neighbours, A scorn and a derision to our surrounders.
5 Д окога, Господи? Ще се гневиш ли винаги? Ще гори ли като огън ревността Ти?
Till when, O Jehovah? art Thou angry for ever? Thy jealousy doth burn as fire.
6 И злей гнева Си на народите, които не Те познават, и на царствата, които не призовават името Ти;
Pour Thy fury on the nations who have not known Thee, And on kingdoms that have not called in Thy name.
7 з ащото изпоядоха Яков и пасбищата му запустяха.
For hath devoured Jacob, And his habitation they have made desolate.
8 Н е си спомняй против нас беззаконията на прадедите ни. Дано ни изпреварят скоро Твоите благи милости, защото станахме много окаяни.
Remember not for us the iniquities of forefathers, Haste, let Thy mercies go before us, For we have been very weak.
9 П омогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на Твоето име; избави ни и очисти греховете ни заради името Си.
Help us, O God of our salvation, Because of the honour of Thy name, And deliver us, and cover over our sins, For Thy name's sake.
10 З ащо да кажат народите: Къде е техният Бог? Нека се знае пред очите ни, между народите, възмездието за пролятата кръв на слугите Ти.
Why do the nations say, `Where their God?' Let be known among the nations before our eyes, The vengeance of the blood of Thy servants that is shed.
11 Н ека дойде пред Тебе въздишането на затворниците; според великата Твоя сила опази осъдените на смърт;
Let the groaning of the prisoner come in before Thee, According to the greatness of Thine arm, Leave Thou the sons of death.
12 и върни седмократно в пазвата на съседите ни укора, с който укориха Тебе, Господи.
And turn Thou back to our neighbours, Sevenfold unto their bosom, their reproach, Wherewith they reproached Thee, O Lord.
13 Т ака ние, Твоят народ и овцете на пасбището Ти, ще те славословим довека, от род в род ще разгласяваме Твоята хвала.
And we, Thy people, and the flock of Thy pasture, We give thanks to Thee to the age, To all generations we recount Thy praise!