1 П ритчи на Давидовия син Соломон, Израелев цар,
以 色 列 王 大 衛 兒 子 所 羅 門 的 箴 言 :
2 з аписани, за да познае някой мъдрост и поука, за да разбере благоразумни думи,
要 使 人 曉 得 智 慧 和 訓 誨 , 分 辨 通 達 的 言 語 ,
3 з а да приеме поука за мъдро постъпване в правда, правосъдие и справедливост,
使 人 處 事 領 受 智 慧 、 仁 義 、 公 平 、 正 直 的 訓 誨 ,
4 з а да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
使 愚 人 靈 明 , 使 少 年 人 有 知 識 和 謀 略 ,
5 з а да слуша мъдрият и да стане по-мъдър, и за да достигне разумният здрави съвети,
使 智 慧 人 聽 見 , 增 長 學 問 , 使 聰 明 人 得 著 智 謀
6 з а да се разбират притча и иносказание, изреченията на мъдрите и гатанките им.
使 人 明 白 箴 言 和 譬 喻 , 懂 得 智 慧 人 的 言 詞 和 謎 語 。
7 С трахът от Господа е начало на мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката. Съвет към младите хора
敬 畏 耶 和 華 是 知 識 的 開 端 ; 愚 妄 人 藐 視 智 慧 和 訓 誨 。
8 С ине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си,
我 兒 , 要 聽 你 父 親 的 訓 誨 , 不 可 離 棄 你 母 親 的 法 則 ( 或 譯 : 指 教 ) ;
9 з ащото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица около шията ти.
因 為 這 要 作 你 頭 上 的 華 冠 , 你 項 上 的 金 鍊 。
10 С ине мой, ако грешните те прилъгват, не се съгласявай!
我 兒 , 惡 人 若 引 誘 你 , 你 不 可 隨 從 。
11 А ко кажат: Ела с нас, нека поставим засада за кръвопролитие, нека причакаме без причина невинния,
他 們 若 說 : 你 與 我 們 同 去 , 我 們 要 埋 伏 流 人 之 血 , 要 蹲 伏 害 無 罪 之 人 ;
12 к акто адът нека ги погълнем живи, даже съвършените, като онези, които слизат в рова,
我 們 好 像 陰 間 , 把 他 們 活 活 吞 下 ; 他 們 如 同 下 坑 的 人 , 被 我 們 囫 圇 吞 了 ;
13 щ е намерим всякакъв скъпоценен имот, ще напълним къщите си с плячка,
我 們 必 得 各 樣 寶 物 , 將 所 擄 來 的 , 裝 滿 房 屋 ;
14 щ е хвърлиш жребия си като един от нас, една кесия ще имаме всички, -
你 與 我 們 大 家 同 分 , 我 們 共 用 一 個 囊 袋 ;
15 с ине мой, не ходи на път с тях, въздържай крака си от пътеката им,
我 兒 , 不 要 與 他 們 同 行 一 道 , 禁 止 你 腳 走 他 們 的 路 。
16 з ащото техните крака тичат към злото и бързат да проливат кръв.
因 為 , 他 們 的 腳 奔 跑 行 惡 ; 他 們 急 速 流 人 的 血 ,
17 З ащото напразно се разтяга мрежа пред очите на каквато и да било птица.
好 像 飛 鳥 , 網 羅 設 在 眼 前 仍 不 躲 避 。
18 И тези поставят засада против своята си кръв, причакват собствения си живот.
這 些 人 埋 伏 , 是 為 自 流 己 血 ; 蹲 伏 , 是 為 自 害 己 命 。
19 Т акива са пътищата на всеки сребролюбец: сребролюбието отнема живота на завладените от него. Призивът на мъдростта
凡 貪 戀 財 利 的 , 所 行 之 路 都 是 如 此 ; 這 貪 戀 之 心 乃 奪 去 得 財 者 之 命 。
20 П ревъзходната мъдрост прогласява по улиците, издига гласа си по площадите,
智 慧 在 街 市 上 呼 喊 , 在 寬 闊 處 發 聲 ,
21 в ика по главните места на пазарите, при входовете на портите, възвестява из града думите си:
在 熱 鬧 街 頭 喊 叫 , 在 城 門 口 , 在 城 中 發 出 言 語 ,
22 Г лупави, докога ще обичате глупостта? Присмивателите докога ще се наслаждават на насмешките си и безумните ще мразят знанието?
說 : 你 們 愚 昧 人 喜 愛 愚 昧 , 褻 慢 人 喜 歡 褻 慢 , 愚 頑 人 恨 惡 知 識 , 要 到 幾 時 呢 ?
23 О бърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви направя да разберете словата ми.
你 們 當 因 我 的 責 備 回 轉 ; 我 要 將 我 的 靈 澆 灌 你 們 , 將 我 的 話 指 示 你 們 。
24 П онеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже протягах ръката си, а никой не внимаваше,
我 呼 喚 , 你 們 不 肯 聽 從 ; 我 伸 手 , 無 人 理 會 ;
25 н о отхвърлихте съвета ми и не приехте изобличението ми -
反 輕 棄 我 一 切 的 勸 戒 , 不 肯 受 我 的 責 備 。
26 т о и аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът,
你 們 遭 災 難 , 我 就 發 笑 ; 驚 恐 臨 到 你 們 , 我 必 嗤 笑 。
27 к огато ви нападне страхът - като опустошителна буря, и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат,
驚 恐 臨 到 你 們 , 好 像 狂 風 ; 災 難 來 到 , 如 同 暴 風 ; 急 難 痛 苦 臨 到 你 們 身 上 。
28 т огава те ще призоват, но аз няма да отговоря, ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
那 時 , 你 們 必 呼 求 我 , 我 卻 不 答 應 , 懇 切 地 尋 找 我 , 卻 尋 不 見 。
29 П онеже намразиха знанието и не разбраха страха от Господа,
因 為 , 你 們 恨 惡 知 識 , 不 喜 愛 敬 畏 耶 和 華 ,
30 н е приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение,
不 聽 我 的 勸 戒 , 藐 視 我 一 切 的 責 備 ,
31 з атова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици.
所 以 必 吃 自 結 的 果 子 , 充 滿 自 設 的 計 謀. 。
32 З ащото глупавите ще бъдат умъртвени от собственото си отстъпване и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие.
愚 昧 人 背 道 , 必 殺 己 身 ; 愚 頑 人 安 逸 , 必 害 己 命 。
33 А всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.
惟 有 聽 從 我 的 , 必 安 然 居 住 , 得 享 安 靜 , 不 怕 災 禍 。