1 И зпитайте себе си, да! изпитайте, Народе безсрамни,

اجْتَمِعُوا اجْتَمِعُوا يا شَعبَ الأُمَّةِ الَّتِي لا تَعْرِفُ الخَجَلَ،

2 П реди да влезе указът <в сила>, - (Денят минава като плява,) - Преди да ви сполети лютия гняв Господен, Преди да ви постигне денят на гнева Господен.

قَبلَ أنْ تُطرَدُوا كَالقَشِّ الَّذِي يَختَفِي فِي يَوْمٍ، وَقَبلَ أنْ يَأْتِيَ يومُ غَضَبِ اللهِ الشَّدِيدِ عَلَيكُمْ.

3 Т ърсете Господа, всички кротки на земята, Които извършвате съдбите Му; Търсете правда, търсете кротост, Негли бъдете покрити в деня на гнева Господен.

اطلُبُوا اللهَ أيُّها المُتَواضِعُونَ فِي الأرْضِ، يا مَنْ تُطِيعُونَ وَصاياهُ. اطلُبُوا البِرَّ، اطلُبُوا التَّواضُعَ. فَلَعَلَّكُمْ تُسْتَرُونَ فِي يَومِ غَضَبِ اللهِ. عِقابُ اللهِ لِجِيرانِ إسْرائِيل

4 З ащото Газа ще бъде оставена, И Аскалон ще бъде запустен; Ще изгонят Азот на пладне, И Акарон ще се изкорени.

فَغَزَّةُ سَتُهجَرُ، وَأشْقَلُونُ سَتُخَرَّبُ، وَأشْدُودُ سَيُطرَدُ أهلُها فِي مُنتَصَفِ النَّهارِ، وَعِقْرُونُ سَتُستَأْصَلُ.

5 Г орко на жителите на морските брегове, На Херетцкия народ! Словото Господно е против вас; И тебе, Ханаане, Филистимска земльо, Ще те погубя, та да няма <у тебе> жители.

يا مَنْ تَسْكُنينَ بِجانِبِ البَحْرِ، يا أُمَّةَ الكِرِيتِيِّينَ، اللهُ يُنبِئُ بِدَمارِكِ يا كَنْعانُ، يا أرْضَ الفِلِسْطِيِّينَ. يَقُولُ اللهُ: «سَأقْضِي عَلَيكُمْ حَتَّى لا يَبْقَى أحَدٌ مِنْكُمْ.»

6 И морският бряг ще бъде селище с кладенци за овчари И огради за стада.

حِينَئِذٍ سَيُصبِحُ ساحِلُ البَحْرِ مَراعيَ وَآباراً لِلرُّعاةِ وَحَظائِرَ لِلغَنَمِ.

7 И <това> крайморие ще бъде за останалите от Юдовия дом; Там ще пасат <стадата си>; В къщите на Аскалон ще лежат вечер; Защото Господ техният Бог ще ги посети И ще ги върне от плена им.

سَيَكُونُ ساحِلُ البَحرِ لِمَنْ يَنجُو مِنْ بَنِي يَهُوذا. سَيَرْعُونَ غَنَمَهُمْ هُناكَ. وَسَيَنامُ بَنُو يَهُوذا فِي المَساءِ فِي بُيُوتِ أشْقَلُونَ، لِأنَّ إلَههُمْ سَيَهْتَمُّ بِهِمْ، وَيَرُدُّهُمْ مِنَ السَّبِي.

8 Ч ух хулата на Моава, И укорите на амонците, С които хулеха людете Ми И горделиво нарушиха границата им.

يَقُولُ اللهُ: «سَمِعْتُ تَعيِيرَ مُوآبَ وَسُخْرِيَةَ وَاسْتِهزاءَ العَمُّونِيِّينَ الَّتِي بِها أهانُوا شَعبِي، وَرَأيتُ كَيفَ أنَّهُمْ نَظَرُوا بِطَمَعٍ إلَى حُدُودِ يَهُوذا.

9 З атова <заклевам се> в живота Си казва Господ на Силите, Израилевият Бог, Моав непременно ще бъде като Содом, И амонците като Гомор, Място завладяно от коприви и солници, - вечна пустота; Останалите от людете Ми ще ги оберат, И оцелелите от народа Ми ще ги наследят.

لِذَلِكَ أُقسِمُ بِذاتِي، يَقُولُ اللهُ القَدِيرُ، إلَهُ إسْرائِيلَ، إنَّ مُوآبَ سَتَصِيرُ مِثلَ سَدُومَ، وَإنَّ عَمُّونَ سَتَصِيرُ مِثلَ عَمُّورَةَ. سَتَمتَلِئُ أرْضُهُمْ بِالزَّوانُ وَالشَّوْكُ، وَتَصِيرَ كَحُفرَةِ مِلْحٍ، وَكَأرْضٍ خَرِبَةٍ مَهجُورَةٍ إلَى الأبَدِ. أمّا النّاجُونَ مِنْ شَعبِي فَسَيَسلِبُونَ أرْضَهُمْ كَغَنِيمةِ حَرْبٍ وَيَمتَلِكُونَها.»

10 Т ова ще им стане поради гордостта им, Защото укориха людете на Господа на Силите И се надигаха против тях.

هَذِا نَصِيبُ مُوآبَ وَعَمُّونَ بِسَبَبِ كِبرِيائِهِمْ، لِأنَّهُمْ أهانُوا شَعبَ اللهِ القَدِيرِ، وَاستَهانُوا بِهِ.

11 Г оспод ще бъде страшен за тях, Защото ще изнури всичките земни богове; И всичките острови на народите Ще Му се кланят, всеки от мястото си.

سَيُرعِبُهُمُ اللهُ ، وَسَيَجعَلُ كُلَّ آلِهَةِ الأرْضِ هَزِيلَةً. سَيَسجُدُ النّاسُ لَهُ عابِدِينَ، كُلُّ واحِدٍ فِي بَيتِهِ، وَفِي كُلِّ ساحِلٍ بَعِيدٍ.

12 И вие, етиопяни, Вие ще бъдете убити с меча Ми.

وَحَتَّى أنتُمْ أيُّها الكُوشِّيونَ سَتُقْتَلونَ بِسَيفِ الرَّبِّ.

13 Т ой ще простре ръката Си против север И ще погуби Асир Ще обърне Ниневия на пустота, На място безводно като пустинята.

سَيَمُدُّ يَدَهُ عَلَى الشِّمالِ وَيُدَمِّرُ أشُّورَ. سَيَجعَلُ نِينَوَى خَرِبَةً جافَّةً كَالصَّحراءِ.

14 Ч ерди ще лежат всред нея, Всякакъв вид животни; Пеликанът и ежът ще обитават в капителите й; Гласът им ще екне в прозорците; Пустота ще има в праговете, Защото Той ще я лиши от кедровите <изделия>.

وَكُلُّ قُطعانِ الحَيواناتِ وَكُلُّ أنواعِ الحَيواناتِ البَرِّيَّةِ سَتَسْكُنُ فِيها. البُومُ وَالقَنافِذُ سَتَبِيتُ فِي أعمِدَتِها المُدَمَّرَةِ. سَتُغَرِّدُ الطُّيُورُ دائِماً عَلَى نَوافِذِها، وَتَصِيحُ الغِرْبانُ عَلَى عَتَباتِها، لِأنَّ اللهَ قَشَّرَ الخَشَبَ عَنها.

15 Т оя е веселещият се град, Който живееше безгрижно, Който думаше в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друг! Как се обърна на пустота, Обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, Ще подсвирне и помаха с ръката си.

أَهَذِهِ هِيَ المَدِينَةُ الفَرِحَةُ المُبتَهِجَةُ الآمِنَةُ الَّتِي كانَتْ تَقُولُ لِنَفْسِها: «أنا المَدينَةُ الفَريدَةُ!» كَيفَ صارَتْ خَرِبَةً؟ كَيفَ صارَتْ مَكاناً لِلحَيواناتِ البَرِّيَّةِ؟ كُلُّ مَنْ يَمُرُّ بِها سَيُصَفِّرُ وَيَهُزُّ قَبْضَتَهُ مُندَهِشاً!