1 С лед това амонецът Наас възлезе та разположи стан против Явис-галаад; и всичките явиски мъже казаха на Нааса: Направи договор с нас, и ще ти слугуваме.

وَبَعدَ شَهرٍ، حاصَرَ ناحاشُ العَمُّونِيُّ وَجَيشُهُ يابِيشَ جِلعادَ. فَقالَ كُلُّ أهلِ يابِيشَ لَهُ: «إذا صَنَعتَ مُعاهَدَةً بَينَنا وَبَينَكَ، فَإنَّنا سَنَخدِمُكَ.»

2 И амонецът Наас им каза: С това условие ще направя <договор> с вас: да извъртя десните очи на всички ви; и ще положа това за позор върху целия Израил.

لَكِنَّ ناحاشَ العَمُّونِيَّ أجابَ: «سَأُصادِقُ عَلَى المُعاهَدَةِ الَّتِي تُرِيدُونَ أنْ أصنَعَها بِأنْ أفْقَأَ عَينَ كُلِّ واحِدٍ مِنكُمْ. حِينَئِذِ سَيَلحَقُ العارُ بِكُلِّ إسْرائِيلَ.»

3 И явиските старейшини му казаха: Дай ни седем дена срок, за да пратим вестители по всичките предели на Израиля; и тогава, ако няма кой да ни избави, ще излезем към тебе.

فَقالَ شُيُوخُ يابِيشَ لِناحاشَ: «أمهِلْنا سَبعَةَ أيّامٍ نُرسِلُ خِلالَها رُسُلاً إلَى جَمِيعِ أنحاءِ إسْرائِيلَ. فَإذا لَمْ يَهُبَّ أحَدٌ لِنَجدَتِنا، حِينَئِذٍ، سَنَخرُجُ إلَيكَ وَنَستَسلِمُ لَكَ.» شاوُلُ يُنقِذُ يابِيشَ جِلعاد

4 И тъй вестителите дойдоха в Сауловия <град> Гавая та казаха тия думи на всеослушание пред людете; и всичките люде плакаха с висок глас.

فَجاءَ الرُّسُلُ إلَى جِبْعَةَ حَيثُ يَسكُنُ شاوُلُ. وَأخبَرُوا الشَّعبَ بِما حَدَثَ. فَبَكَى الشَّعبُ بُكاءً عالِياً.

5 А , ето, Саул идеше подир воловете от полето: и Саул рече: Какво е на людете та плачат? И съобщиха му думите на явиските мъже.

وَكانَ شاوُلُ فِي الحَقلِ مَعَ أبقارِهِ. فَلَمّا رَجِعَ مِنَ الحَقلِ، سَمِعَ الشَّعبَ يَبكُونَ. فَسَألَ شاوُلُ: «ما الَّذِي أصابَ الشَّعبَ؟ لِماذا يَبكُونَ؟» فَأخبَرَ الشَّعبُ شاوُلَ بِما قالَهُ رُسُلُ يابِيشَ.

6 Т огава дойде Божият Дух със сила върху Саула, когато чу ония думи, и гневът му пламна твърде много.

فَأصغَى شاوُلُ إلَيْهِمْ، فَحَلَّ رُوحُ اللهِ عَلَيهِ بِقُوَّةٍ عَظِيمَةٍ، وَغَضِبَ غَضَباً شَدِيداً.

7 И взе два вола, и като ги наряза на части прати ги по всичките предели на Израиля чрез вестители, за да кажат: Който не излезе подир Саула и подир Самуила, така ще се направи на воловете му. И страх от Господа обзе людете; и излязоха като един човек.

وَأخَذَ شاوُلُ ثَورَينِ وَقَطَّعَهُما. ثُمَّ أعطَى قِطَعَ اللَّحمِ إلَى الرُّسُلِ لِيَحمِلُوها إلَى كُلِّ أنحاءِ إسْرائِيلَ وَيَقُولُوا: «كُلُّ مَنْ لا يَخرُجُ لِلحَربِ بِقِيادَةِ شاوُلَ وَصَمُوئِيلَ، هَكَذا تُقَطَّعُ جَمِيعُ ابقارِهِ!» فَأوقَعَ اللهُ فِي قُلُوبِهِمْ خَوفاً شَدِيداً، وَخَرَجُوا مَعاً كَرَجُلٍ واحِدٍ.

8 И като ги преброи у Везек, израилтяните бяха триста хиляди души, а Юдовите мъже тридесет хиляди души.

ثُمَّ حَشَدَ شاوُلُ الرِّجالَ فِي بازَقَ. فَكانَ هُناكَ ثَلاثُ مِئَةِ ألفِ رَجُلٍ مِنْ إسْرائِيلَ وَثَلاثُونَ ألفَ رَجُلٍ مِنْ يَهُوذا.

9 И рекоха на вестителите, които бяха дошли: Така да кажете на явис-галаадските мъже, утре като припече слънцето, ще ви дойде избавление. А когато вестителите дойдоха и известиха на явиските мъже, те се зарадваха.

وَقالَ شاوُلُ وَجَيشُهُ لِرُسُلِ يابِيشَ: «أخبِرُوا أهلَ يابِيشَ جِلعادَ أنَّهُمْ سَيُنقَذُونَ قَبلَ ظُهرِ غَدٍ.» فَنَقَلَ الرُّسُلُ رِسالَةَ شاوُلَ إلَى أهلِ يابِيشَ، فَفَرِحُوا جِدّاً.

10 И явиските мъже рекоха <на амонците>: Утре ще излезем към вас, и вие ни направете всичко, що ви се вижда добро.

فَقالَ أهلُ يابِيشَ إلَى ناحاشَ العَمُّونِيِّ: «سَنَخرُجُ إلَيكَ غَداً فافعَلْ بِنا كَما تَشاءُ.»

11 И на утринта Саул раздели людете на три полка; и във <време на> утринната стража те навлязоха всред стана, и поразяваха амонците докато се стопли денят; и оцелелите от тях се разпиляха до толкоз, щото нито двама от тях не останаха заедно.

وَفِي اليَومِ التّالِي، قَسَّمَ شاوُلُ جَيشَهُ إلَى ثَلاثِ فِرَقٍ. وَفِي مَوعِدِ تَغيِيرِ الحَرَسِ فِي الصَّباحِ، اقْتَحَمَ شاوُلُ وَجَيشُهُ مُعَسكَرَ العَمُّونِيِّينَ. فَقاتَلَ شاوُلُ وَجُنُودُهُ العَمُّونِيِّينَ حَتَّى وَقْتِ الظُّهرِ وَهَزَمُوهُمْ. وَتَشَتَّتَ العَمُّونِيُّونَ فِي كُلِّ اتِّجاهٍ حَتَّى لَمْ يَبقَ جُندِيّانِ مَعاً.

12 Т огава людете казаха на Самуила: Кой е онзи що рече: Саул ли ще се възцари над нас? Доведете тия мъже, за да ги избием.

ثُمَّ قالَ الشَّعبُ لِصَمُوئِيلَ: «أينَ أُولَئِكَ الَّذِينَ قالُوا إنَّهُمْ لا يُرِيدُونَ أنْ يَكُونَ شاوُلُ مَلِكاً عَلَيهِمْ، أحضِرْهُمْ هُنا لِكَي نَقتُلَهُمْ.»

13 Н о Саул каза: Никой няма да бъде убит тоя ден; защото днес Господ извърши избавление в Израиля.

لَكِنَّ شاوُلَ قالَ: «لا، لَنْ يُقْتَلَ أحَدٌ اليَومَ! فَقَدْ خَلَّصَ اللهُ إسْرائِيلَ هَذا اليَومَ.»

14 Т огава Самуил каза на людете: Дойдете да идем в Галгал и там да възобновим царството.

ثُمَّ قالَ صَمُوئِيلُ لِلشَّعبِ: «لِنَذهَبْ إلَى الجِلجالِ. وَلْنُجَدِّدْ هُناكَ وَلاءَنا لِشاوُلَ مَلِكاً عَلَينا.»

15 И така, всичките люде отидоха в Галгал, и поставиха Саула цар пред Господа там в Галгал; там и пожертвуваха примирителни жертви пред Господа; и Саул и всичките Израилеви мъже се развеселиха там твърде много.

فَذَهَبَ كُلُّ الشَّعبِ إلَى الجِلجالِ. وَهُناكَ فِي حَضْرَةِ اللهِ ، أعلَنُوا شاوُلَ مَلِكاً عَلَيهِمْ. ثُمَّ قَدَّمُوا ذَبائِحَ شَرِكَةٍ للهِ. وَاحتَفَلَ شاوُلُ وَبَنُو إسْرائِيلَ احتِفالاً عَظِيماً.