1 Т огава шуахецът Валдад в отговор каза:

فَأجابَ بِلْدَدُ الشُّوحِيُّ:

2 Д о кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат <като> силен вятър?

«حَتَّى مَتَى تَتَفَوَّهُ بِهَذا الكَلامِ؟ ما كَلِماتُكَ سِوَى هَواءٍ!

3 Б ог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?

فَهَلْ يَعوِّجُ اللهُ عَدلَهُ؟ أمْ يُغَيِّرُ القَدِيرُ الصَّوابَ وَيَظلِمُ؟

4 А ко Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от {Еврейски: В ръката на.} беззаконието им;

إنْ أخطَأ أبناؤُكَ ضِدَّ اللهِ، فَقَدْ عاقَبَهُمْ عَلَى شَرِّهِمْ.

5 А ко би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,

فَإنْ سَعَيْتَ إلَى اللهِ، وَطَلَبْتَ رَحمَةَ القَدِيرِ،

6 Т огава, ако беше ти чист и правдив, Непременно сега Той би се събудил <да работи> за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;

إنْ كُنتَ نَقِيّاً وَمُستَقِيماً، فَسَيُصلِحُ اللهُ حالَكَ حالاً، وَيَرُدُّ إلَيكَ عَائِلَتَكْ.

7 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.

فَيَكُونُ لَكَ فِي المُستَقبَلِ أكثَرُ مِمّا كانَ لَكَ فِي الماضِي.

8 П онеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;

«سَلِ الأجْيالَ الماضِيَةَ، وَتَعَلَّمْ ما تَستَطِيعُ مِنْ آبائِهِمْ.

9 ( Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянка);

فَما نَحْنُ سِوَى أولادِ الأمْسِ، وَلا نَعْرِفُ شَيئاً. حَياتُنا عَلَى الأرْضِ قَصِيرَةٌ كَالظِّلِّ.

10 Н е щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?

ألا يُعَلِّمُكَ الآباءُ؟ ألا يُكَلِّمُونَكَ؟ ألا يُخرِجُونَ أقوالاً صادِقَةً مِنْ فَمِهِمْ؟

11 Н икне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?

«هَلْ يَنمُو نَباتُ البَرْدِيِّ حَيْثُ لا مُستَنقَعٌ؟ أمْ هَلْ ينمُو القَصَبُ حَيثُ لا ماءٌ؟

12 Д огде е още зелена и неокосена Изсъхва преди всяка <друга> трева.

بَلْ تَذوِي وَهِيَ بَعْدُ فِي نَضارَتِها، وَتَجِفُّ قَبلَ أنْ تَكُونَ صالِحَةً لِلقَطعِ.

13 Т ака са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.

هَذا هُوَ مَصِيرُ كُلِّ الَّذِينَ يَنْسَونَ اللهَ. إذْ يَخِيبُ رَجاءُ الشِّرِّيرِ.

14 Н адеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.

يَخِيبُ ما يَتَكِّلُ عَلَيهِ، لِأنَّهُ كَمَنْ يَثِقُ بِخُيُوطِ عَنكَبُوتٍ.

15 Т ой ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.

إذا اتَّكَأ عَلَيها لا تَصْمُدُ، وَإذا مَدَّ يَدَهُ إلَيها لا تَتَحَمَّلُ.

16 Т ой зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;

فَيَكُونُ كَنَبتَةٍ رَطِبَةٍ أمامَ الشَّمسِ، تَنشُرُ أغْصانَها فَوقَ بُستانٍ.

17 К орените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните <като> дом;

جُذُورُها مُتَشابِكَةٌ حَولَ كَومَةٍ مِنَ الحِجارَةِ. تَنمُو بَينَ الصُّخُورِ.

18 & lt;Но пак>, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава <мястото> ще се отрече от него, <казвайки:> Не съм те видял.

وَإذا اقتُلِعَتْ، يُنكِرُها مَكانُها وَيَقُولُ ما رَأيْتُكِ مِنْ قَبلُ.

19 Е то, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.

هَكَذا تَذوِي حَياةُ النَّبْتَةِ، وَمِنَ الأرْضِ تَنمُو أُخْرَى غَيرُها.

20 Е то, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.

لا يَرفُضُ اللهُ الرَّجُلَ الكامِلَ، وَلا يَأخُذُ بِيَدِ الأشرارِ.

21 В се пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.

سَيَملأُ فَمَكَ ضَحِكاً وَشَفَتَيكَ أغانِيَ فَرَحٍ.

22 О ния, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.

سَيَلبَسُ مُبغِضُوكَ الخِزيَ، وَسَتَختَفِي بُيُوتُ الأشرارِ.»