1 А ето заповедите, повеленията и съдбите, които Господ вашият Бог заповяда да ви науча, за да ги вършите в земята, към която преминавате, за да я притежавате,

«وَهَذِهِ هِيَ الوَصايا وَالشَّرائِعُ وَالفَرائِضُ الَّتِي أمَرَنِي إلَهُكُمْ بِأنْ أُعَلِّمَكُمْ إيّاها، لِتَعمَلُوا بِها فِي الأرْضِ الَّتِي أنتُمْ عابِرُونَ إلَيها لِتَمتَلِكُوها.

2 з а да се боиш от Господа твоя Бог, да пазиш всичките Му повеления и заповедите Му, които ти заповядвам, ти, синът ти, и внукът ти през всичките дни на живота си, за да ти се продължат дните.

فَهَكَذا تَهابُونَ إلَهَكُمْ بِإطاعَةِ كُلِّ شَرائِعِهِ وَوَصاياهُ الَّتِي أُوصِيكُمْ بِها أنتُمْ وَبَنُوكُمْ وَأحفادُكُمْ كُلَّ أيّامِ حَياتِكُمْ، فَتَعِيشُوا حَياةً طَوِيلَةً.

3 Ч уй, прочее, Израилю, и внимавай да ги вършиш, за да ти бъде добре, и да се размножите много в земята, гдето текат мляко и мед, според както Господ, Бог на бащите ти, ти е обещал.

اسْمَعْ يا إسْرائِيلَ، وَاحرِصْ عَلَى إطاعَةِ هَذِهِ الشَّرائِعِ، فَتَنجَحَ وَتَتَكاثَرَ فِي الأرْضِ، إذْ وَعَدَ اللهُ ، إلهَ آبائِكُمْ، بِأنْ يُعطِيَكُمُ أرْضاً تَفيضُ لَبَناً وَعَسَلاً.

4 С лушай, Израилю; Иеова нашият Бог е един Господ;

«اسْمَعْ يا إسْرائِيلَ، يهوه هُوَ إلَهُنا، يهوه وَحْدُهُ.

5 и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.

فَتُحِبَّ إلَهَكَ بِكُلِّ قَلبِكَ، وَبِكُلِّ نَفسِكَ، وَبِكُلِّ قُوَّتِكَ.

6 Т ия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти;

تَذَكَّرُوا دائِماً هَذِهِ الوَصايا الَّتِي أُعطِيها لَكُمُ اليَومَ.

7 и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.

عَلِّمُوها لِأولادِكُمْ، تَكَلَّمُوا عَنها فِي بُيُوتِكُمْ وَخارِجَ بُيوتِكُمْ، وَحِينَ تَنامُونَ، وَحِينَ تَنهَضُونَ.

8 Д а ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти.

اكتُبُوها وَاربِطُوها عَلامَةً عَلَى أيدِيكُمْ، وَالبَسُوها كَعُصابَةٍ عَلَى جِباهِكُمْ.

9 И да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си.

اكتُبُوها عَلَى دَعائِمِ أبوابِ بُيُوتِكُمْ وَبَوّاباتِ مَدِينَتِكُمْ.

10 А когато Господ твоят Бог те въведе в земята, за която се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова, да ти даде големи и хубави градове, които ти не си съградил,

«وَحِينَ يُحضِرُكُمْ إلَهُكُمْ إلَى الأرْضِ الَّتِي أقسَمَ لآبائِكُمْ إبراهِيمَ وَإسْحاقَ وَيَعقُوبَ بِأنْ يُعطِيها لَكُمْ، الَّتِي فِيها مُدُنٌ عَظِيمَةٌ جَمِيلَةٌ لَمْ تَبنُوها،

11 и къщи пълни с всякакви блага, които не си напълнил, и изкопани кладенци, които не си изкопал, лозя и маслини, които не си насадил, - като ядеш и се наситиш,

وَبُيُوتٌ تَمتَلِئُ بِخَيراتٍ كَثِيرَةٍ لَمْ تَملأُوها أنتُمْ، وَآبارٌ لَمْ تَحفُرُوها، وَكُرُومُ عِنَبٍ وَبَساتِينُ زَيتُونٍ لَمْ تَزرَعُوها، وَحِينَ تَأكُلُونَ وَتَشبَعُونَ مِنْها،

12 в нимавай на себе си да не забравяш Господа, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството.

لا تَنسَوا اللهَ الَّذِي أخرَجَكُمْ مِنْ أرْضِ مِصْرَ حَيثُ كُنتُمْ فِي العُبُودِيَّةِ.

13 О т Господа твоя Бог да се боиш, Нему да служиш, и в Неговото Име да се кълнеш.

«يَنبَغِي أنْ تَخَافُوا إلَهَكَمْ ، وَانْ تَسجُدُوا لَهُ وَحدَهُ، وَأنْ لا تَحلِفُوا إلّا بِاسْمِهِ.

14 Д а не следвате други богове, от боговете на племената, които са около вас,

لا تَسِيرُوا وَراءَ آلِهَةٍ أُخْرَى مِنْ آلِهَةِ الشُّعُوبِ الَّتِي مِنْ حَولِكُمْ،

15 ( защото Господ, твоят Бог всред тебе, е Бог ревнив), за да не пламне гневът на Господа твоя Бог против тебе и те изтреби от лицето на земята.

لِأنَّ إلَهَكَمُ السّاكِنُ فِي وَسَطِكُمْ إلَهٌ غَيُّورٌ. فَاحرِصُوا عَلَى أنْ لا يَغْضَبَ عَلَيكُمْ فَيُفنِيَكُمْ مِنْ عَلَى وَجهِ الأرْضِ.

16 Д а не изпитвате Господа вашия Бог, както го изпитвахте в Маса.

«لا تَمتَحِنُوا إلَهَكُمْ ، كَما امْتَحَنْتُمُوهُ فِي مَسَّةَ.

17 Д а пазите прилежно заповедите на Господа вашия Бог, заявленията Му и повеленията Му, които ти заповяда.

بَلِ احفَظُوا وَصايا إلَهِكُمْ وَأحكامَهُ وَشَرائِعَهُ الَّتِي أوصاكُمْ بِها،

18 И да вършиш това, което е право и добро пред Господа, за да ти бъде добре и да влезеш и завладееш добрата земя, за която Господ се е клел на бащите ти,

وَاعْمَلُوا الصَّلاحَ أمامَ اللهِ لِتَنجَحُوا وَتَدخُلُوا وَتَمتَلِكُوا الأرْضَ الجَيِّدَةَ الَّتِي أقسَمَ اللهُ لآبائِكُمْ بِأنْ يُعْطِيَها لَكُمْ،

19 к ато изгониш всичките си неприятели от пред себе си, според както Господ каза.

بَعْدَ أنْ يَطْرَدَ أعداءَكُمْ مِنْ أمامِكُمْ، بِحَسَبِ ما وَعَدَكُمْ اللهُ. تَعلِيمُ الشَّرِيعَةِ للأبناء

20 К огато в идните времена синът ти те попита, казвайки: Що значат заявленията, повеленията и съдбите, които Господ нашият Бог ви е заповядал?

«وَفِي المُستَقبَلِ، حِينَ يَسألُكَ ابْنُكَ: ‹ما مَعنَى الأحكامِ وَالشَّرائِعِ وَالفَرائِضِ الَّتِي أوصاكُمْ إلهُنا بِها؟›

21 Т огава да кажеш на сина си: Бяхме роби на Фараона в Египет; а Господ ни изведе из Египет със силна ръка;

قُلْ لَهُ: ‹كُنّا عَبِيداً لِمَلِكِ مِصْرَ، لَكِنَّ اللهَ أخرَجَنا مِنها بِقُوَّتِهِ العَظِيمَةِ.

22 и Господ показа пред очите ни големи и страшни знамения и чудеса над Египет, над Фараона и над целия му дом;

وَعَمِلَ اللهُ أمامَ عُيُونِنا آياتٍ وَعَجائِبَ عَظِيمَةً وَرَهِيبَةً ضِدَّ مِصْرَ وَمَلِكِها وَكُلِّ أهلِ بَيتِهِ.

23 а нас изведе от там, за да ни въведе в земята, за която се е клел на бащите ни и да ни я даде.

وَأخرَجَنا مِنْ هُناكَ لِيُحضِرَنا إلَى الأرْضِ الَّتِي أقسَمَ لآبائِنا أنْ يُعطِيها لَنا.

24 Г оспод ни заповяда да вършим всички тия повеления и да се боим от Господа нашия Бог, за да ни бъде всякога добре, и за да пази Той живота ни, както <прави> и днес.

فَأوصانا اللهُ أنْ نُطِيعَ كُلَّ هَذِهِ الشَّرائِعِ وَأنْ نَهابَ إلَهَنا. كُلُّ هَذا لِخَيرِنا دائِماً، وَلِكَيْ يَحفَظَنا أحياءً، كَما هُوَ الحالُ الآنَ.

25 И това ще ни се счита за правда, ако внимаваме да вършим всички тия заповеди пред Господа нашия Бог, както ни заповяда.

وَسَنُحسَبُ أبْراراً إنْ حَرِصنا عَلَى إطاعَةِ جَمِيعِ هَذِهِ الوَصايا كَما أمَرَنا إلَهُنا.›»