1 А ко в земята, която Господ твоят Бог ти дава да притежаваш, се намери някой убит, паднал на полето, и не се знае, кой го е убил,

«إنْ وَجَدْتُمْ قَتِيلاً مُلقَى فِي الحَقلِ عَلَى الأرْضِ الَّتِي يُعطِيها إلَهُكُمْ لَكُمْ لِتَمتَلِكُوها، وَلَمْ يَكُنْ القاتِلُ مَعرُوفاً،

2 т огава старейшините ти и съдиите ти да излязат и измерят <разстоянието> до градовете, които са около убития;

فَإنَّ عَلَى شُيُوخِكَ وَقُضاتِكَ أنْ يَخرُجُوا وَيَقِيسُوا المَسافَةَ إلَى المُدُنِ القَرِيبَةِ مِنَ الجُثَّةِ.

3 и старейшините на града, който е най-близо до убития, да вземат юница, с която не е работено и която не е теглила ярем;

ثُمَّ يَأخُذُ شُيُوخُ أقرَبِ مَدِينَةٍ مِنَ الجُثَّةِ عِجلَةً مِنَ البَقَرِ لَمْ تُستَخدَمْ لِلعَمَلِ وَلَمْ يُوضَعْ عَلَيها نِيرٌ.

4 и старейшините на оня град да докарат юницата в някоя долина, гдето има текуща вода, <долина> която не е орана нито е сеяна, и там в долината да пресекат врата на юницата.

وَيُحْضِرُ شُيُوخُ تِلكَ المَدِينَةِ العِجلَةَ إلَى وَادٍ دائِمِ الجَرَيانِ لَمْ يُحرَثْ وَلَمْ يُزرَعْ قَبلاً. فَيَكسِرُونَ عُنُقَ العِجلَةِ هُناكَ فِي الوادِي.

5 Т огава да пристъпят свещениците, Левиевите потомци, (понеже тях избра Господ твоят Бог да Му служат, и да благославят в Господното Име, и по тяхното обяснение да се съди всеки спор и всеки побой),

ثُمَّ يَتَقَدَّمُ الكَهَنَةُ الَّلاوِيِّينَ إلَى الأمامِ، لِأنَّ إلَهَكَ اختارَهُمْ لِيَخدِمُوهُ وَيُعلِنُوا البَرَكاتَ بِاسْمِهِ، وَيُقَرِّرُوا كَيفَ تُحَلُّ كُلُّ خُصُومَةٍ أوْ إيذاءٍ.

6 и всичките старейшини от оня град, който е най-близо до убития, да умият ръцете си над закланата в долината юница,

فَيَغسِلُ شُيُوخُ تِلكَ المَدِينَةِ القَرِيبَةِ لِلجُثَّةِ أيدِيَهُمْ فَوقَ العِجلَةِ الَّتِي كُسِرَ عُنُقُها فِي الوادِي.

7 и да проговорят, казвайки: Нашите ръце не са пролели тая кръв, нито са видели <проливането> нашите очи;

وَيَقُولُونَ: ‹لَمْ نَقتُلْ هَذا الشَّخصَ وَلَمْ نَرَ ما حَدَثَ.

8 б ъди милостив, Господи, на людете си Израиля, които си изкупил и не вменявай, на людете си Израиля кръв проляна без <тяхна> вина {Еврейски: невинна кръв.}. И кръвта ще им се прости.

طَهِّرنا، نَحنُ شَعبُكَ إسْرائِيلُ الَّذِي اختَرتَهُ يا اللهُ. فَلا تُحاسِبْ شَعبَكَ إسْرائِيلَ عَلَى قَتلِ شَخصٍ بريء.› وَهَكَذا سَتُبَرَّأُونَ مِنْ ذَنبِ القَتلِ.

9 Т ака да заличиш изсред себе си проляната без <твоя> вина кръв, когато сториш това, което е право пред Господните очи.

هَكَذا تُزِيلُونَ مِنْ وَسَطِكُمْ ذَنْبَ قَتلِ رَجُلٍ بريءٍ، بِأنْ تُنَفِّذُوا ما أوْصاكُمْ بِهِ اللهُ. المَرأةُ الأسِيرَة

10 К огато излезеш да воюваш против неприятелите си, и Господ твоят Бог ги предаде в ръцете ти, и вземеш от тях пленници,

«وَحِينَ تَذهَبُونَ لِلحَربِ ضِدَّ أعدائِكُمْ، يُعطِيكُمْ إلَهُكُمُ القُدرَةَ فَتَهزِمُوهُمْ، وَتَأخُذُوا أسرَى مِنهُمْ.

11 а ко видиш между пленниците красива жена, и като я залюбиш пожелаеш да я вземеш за своя жена,

فَإنْ رَأيَتَ بَينَ الأسرَى امْرأةً جَمِيلَةً فانْجَذَبْتَ إلَيها وَأرْدْتَ الزَّواجَ مِنْها،

12 т огава да я заведеш у дома си; и тя да обръсне главата си, да изреже ноктите си

أحْضِرْها إلَى بَيتِكَ، حَيثُ تقُصُّ هِيَ شَعْرَها وَأظافِرَها،

13 и , като съблече дрехите, в които е била пленена, да седи у дома ти да оплаква баща си и майка си цял месец; и подир това да влезеш при нея и да й бъдеш мъж, и тя да ти бъде жена.

وَتَتَخَلَّصُ مِنْ ثِيابِ الأسرِ. وَلْتَمْكُثْ فِي بَيتِكَ لِشَهرٍ كامِلٍ تَبكِي أبِيها وَأُمِّها. ثُمَّ يُمْكِنُكَ أنْ تَتَزَوَّجَها، وَتَصيرَ هِيَ زَوْجَتَكَ.

14 Н о ако не останеш доволен от нея, тогава да я изпратиш свободна; но да не я продаваш за пари, нито да я правиш робиня, защото си я обезчестил.

فَإنْ لَمْ تَعُدْ سَعيداً مَعَها، طَلِّقْها وَلْتَذْهَبْ هِيَ حَيثُ تُرِيدُ. لا يَجُوزُ لَكَ أنْ تَبيعَها بِالمالِ، أوْ أنْ تُعامِلَها كَجارِيَةٍ بَعْدَ كُلِّ ما صَنَعتَهُ بِها. حَقُّ البِكْر

15 А ко има някой две жени, едната любима, а другата нелюбима, и му народят деца - любимата и нелюбимата, и ако първородният син е на нелюбимата,

«إنْ كانَ لِرَجُلٍ زَوجَتانِ، وَكانَ يُحِبُّ واحِدَةً وَيَرْفُضُ الأُخرَى. وَأنجَبَتْ كِلتا الزَّوجَتانِ أبْناءً. وَكانَ البِكرُ مِنَ المَرْأةِ الَّتِي يَرْفُضُها،

16 т огава в деня, когато дели между синовете си имота си, не бива да направи първороден сина на любимата наместо сина на нелюбимата, <който е истинският> първороден;

فَإنَّهُ حِينَ يَأْتِي وَقتُ تَوزِيعِ أملاكِهِ بَينَ بَنِيهِ، لا يَجُوزُ أنْ يُعامِلَ ابْنَ زَوجَتِهِ الَّتِي يُحِبُّها باعتِبارِهِ البِكْرَ، مُفَضِّلاً إيّاهُ عَلَى البِكْرِ الحَقيقِيِّ الَّذِي هُوَ ابْنُ الزَّوجَةِ الَّتِي يَرْفُضُها.

17 н о да признае за първороден сина на нелюбимата и да му даде двоен дял от всичкия си имот; защото той е пръв плод на силата му; нему принадлежи правото на първородството.

يَنبَغِي أنْ يَعْتَرِفَ بابْنِ زَوجَتِهِ الَّتِي يَكْرَهُها باعتِبارِهِ البِكْرَ، وَأنْ يُعطِيَهُ حِصَّةً مُضاعَفَةً مِنْ جَمِيعِ ما يَملِكُ، لِأنَّهُ أوَّلُّ أولادِهِ، وَلَهُ حَقَّ الابْنِ البِكْرِ. الأولادُ المُتَمَرِّدُون

18 А ко има някой упорит и непокорен син, който не слуша думите на баща си или думите на майка си, и при все, че те го наказват, пак той не ще да ги слуша,

«إنْ كانَ لِأحَدٍ ابْنٌ عَنِيدٌ وَمُتَمَرِّدٌ لا يُطِيعُ أباهُ وَأُمَّهُ، حَتَّى حِينَ يُعاقِبانِهِ،

19 т огава баща му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му и при портата на местожителството му,

فَإنَّ عَلَى أبِيهِ وَأُمِّهِ أنْ يُمسِكاهُ وَيُحضِراهُ إلَى شُيُوخِ مَدَينَتِهِ إلَى بَوّاباتِ المَدِينَةِ،

20 и да кажат на старейшините на града му: Тоя наш син е упорит и непокорен; не слуша думите ни, разблуден е и пияница.

وَعَلَى الوالِدَينِ أنْ يَقُولا لِلشُّيُوخِ: ‹ابْنُنا هَذا عَنِيدٌ وَمُتَمَرِّدٌ وَلا يُطِيعُنا، وَهُوَ يَأكُلُ كَثِيراً وَيَشرَبُ كَثِيراً حَتَّى السُّكرِ.›

21 Т огава всичките мъже от града му да го убият с камъни, та да умре; така да отмахнеш злото отсред себе си; и целият Израил ще чуе и ще се убои.

حِينَئَذٍ، يَرجُمُهُ رِجالُ مَدِينَتِهِ حَتَّى المَوتِ. وَهَكَذا تُزيلُونَ الشِّرِّيرَ مِنْ وَسَطِكُمْ، فَيَسمَعَ الشَّعبُ كُلُّهُ وَيَخافَ. التَّعلِيقُ عَلَى خَشَبَة

22 А ко някой извърши престъпление, което заслужава смърт, и бъде умъртвен като го обесиш на дърво,

«فَإنِ ارْتَكَبَ شَخصٌ جَرِيمَةً تَستَوجِبُ عُقُوبَةَ المَوتِ، فَقُتِلَ وَعُلِّقَ عَلَى خَشَبَةٍ،

23 д а не остане тялото му през цялата нощ на дървото, но непременно да го погребеш в същия ден; защото обесеният е проклет от Бога; така да не оскверниш земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство.

لا تَترُكُوا الجُثَّةَ عَلَى الخَشَبَةِ فِي اللَّيلِ، بَلِ ادْفِنُوهُ فِي ذَلِكَ اليَومِ. لِأنَّ مَنْ يُعَلَّقُ عَلَى خَشَبَةٍ يَكُونُ تَحْتَ لَعْنَةِ اللهِ. فَلا تُنَجِّسُوا الأرْضَ الَّتِي يُعطِيها إلَهُكُمْ مِيراثاً لَكُمْ.