1 Г оспод говори още на Моисея, казвайки:

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى:

2 Г овори на израилтяните, казвайки им: Когато мъж или жена направи изричен обрек на назирейство, за да посвети себе си Господу,

«قُلْ لِبَني إسْرائِيلَ: إنْ تَعَهَّدَ رَجُلٌ أوِ امْرأةٌ بِأنْ يَنذِرَ نَفسَهُ، مُكَرِّساً نَفسَهُ للهِ ،

3 т огава да се отказва от вино и от спиртни питиета, да не пие оцет от вино или оцет от спиртни питиета, нито да пие какво да е питие направено от грозде, нито да яде прясно или сухо грозде.

فَعَلَيهِ أنْ يَمتَنِعَ عَنْ شُربِ الخَمرِ وَالشَّرابِ المُسكِرِ، وَحَتَّى عَنْ شُرَبِ عَصِيرِ العِنَبِ وَأكلِ العِنَبِ الطّازِجِ أوْ الزَّبِيبِ

4 П рез всичкото време на назирейството си да не яде нищо, което се прави от лозе, от зърното до ципата.

طِيلَةَ أيّامِ نَذرِهِ. لا يَأكُلْ شَيئاً مِنْ نِتاجِ الكَرمَةِ أوْ بُذُورِ العِنَبِ أوْ قِشرِهِ.

5 П рез всичкото време на назирейския си обрек да не тури бръснач на главата си; догдето се изпълни времето, което е обрекъл Господу, ще бъде свет, и нека остави да растат космите на главата му.

«طِيلَةَ أيّامِ نَذْرِهِ، لا يَنْبَغِي أنْ يَقُصَّ شَعرَ رَأسِهِ، إلَى نِهايَةِ وَقْتِ تَكرِيسِهِ للهِ. يُرَبِّيَ خِصالَ شَعرِ رَأْسِهِ. وَيَكُونُ مُخَصَّصاً للهِ.

6 П рез всичкото време на обрека си, че ще бъде назирей Господу, да не се приближи при мъртвец;

«طِيلَةَ أيّامِ تَكرِيسِهِ للهِ ، لا يَنْبَغِي أنْ يَدخُلَ مَكاناً فِيهِ شَخصٌ مَيِّتٌ.

7 д а се не оскверни, заради баща си или майка си, брата си или сестра си, когато умрат; понеже назирейският обрек на Бога му е на главата му.

لا يَتَنَجَّسْ بِمَيِّتٍ حَتَّى وَإنْ كانَ أبِاهُ أوْ أُمَّهُ أوْ أخاهُ أوْ أُختَهُ، لأنَّ شَعرَهُ يَدُلُّ عَلَى تَكْرِيسِهِ.

8 П рез всичкото време на назирейството си той е свет Господу.

فَطِيلَةَ أيّامِ نَذرِهِ، يَكُونُ مُكَرَّساً للهِ.

9 И ако някой умре ненадейно при него, и главата на назирейството му се оскверни, тогава, в деня на очищението си, той да обръсне главата си; на седмия ден да я обръсне.

«وَإنْ ماتَ شَخصٌ قُربَ النَّذِيرِ فَجأةً فَنَجَّسَ شَعرَ النَّذِيرِ، فَليَحلِقْ رَأسَهُ فِي يَومِ تَطهِيرِهِ. يَحلِقُ شَعرَهُ فِي اليَومِ السّابِعِ.

10 А на осмия ден да донесе две гургулици или две гълъбчета при свещеника при входа на шатъра за срещане;

وَفِي اليَومِ الثّامِنِ، يُحضِرُ يَمامَتَينِ أوْ حَمامَتَينِ صَغِيرَتَينِ لِلكاهِنِ فِي مَدخَلِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ.

11 и свещеникът да принесе едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне; и да направи умилостивение за него, понеже е съгрешил поради мъртвеца, и в същия ден да освети главата му.

فَيُقَدِّمُ الكاهِنُ أحَدَ الطَيرَينِ ذَبِيحَةَ خَطِيَّةٍ، وَالآخَرَ ذَبيحَةً صَاعِدَةً، وَيُكَفِّرُ عَنهُ. فَقَدْ أذْنَبَ بِلَمسِهِ لِلمَيِّتِ. وَفِي ذَلِكَ اليَومِ، يُقَدِّسُ شَعرَ رَأسِهِ ثانِيَةً.

12 С лед това <изново> да посвети Господу дните на назирейството си и да донесе едногодишно агне в принос за престъпление; а по-предишните дни няма да се считат, защото се е осквернило назирейството му.

وَيُكَرِّسُ نَفسَهُ للهِ طَوالَ المُدَّةِ الَّتِي تَعَهَّدَ بِأنْ يَكُونَ نَذِيراً فِيها. وَيُحضِرُ حَمَلاً عُمْرُهُ سَنَةٌ ذَبِيحَةَ ذَنْبٍ. ولا تُحسَبُ فَتْرَةُ التَّطْهِيرِ مِنْ أيّامِ نِذْرِهِ.

13 И ето законът за назирея, когато се изпълни времето на назирейството му: да се приведе при входа на шатъра за срещане;

«وَهَذِهِ هِيَ شَرِيعَةُ النَّذِيرِ: فِي اليَومِ الَّذِي فِيهِ تَكتَمِلُ أيّامُهُ كَنَذِيرٍ، يُحْضَرُ إلَى مَدخَلِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ.

14 и той да принесе в принос за себе си Господу едно мъжко едногодишно агне без недостатък за всеизгаряне, едно женско едногодишно агне без недостатък в принос за грях, един овен без недостатък за примирителен принос,

وَيُقَدِّمُ ما يَلِي للهِ: حَمَلاً واحِداً عُمْرُهُ سَنَةٌ لا عَيْبَ فِيهِ، ذَبِيحَةً صاعِدَةً نَعْجَةً واحِدَةً عُمْرُها سَنَةٌ لا عَيْبَ فِيها، ذَبِيْحَةَ خَطِيَّةٍ، كَبْشاً لا عَيبَ فِيهِ ذَبِيحَةَ سَلامٍ،

15 к ош с безквасни пити от чисто брашно, смесени с дървено масло, безквасни кори, намазани с масло и хлебния им принос с възлиянията им.

سَلَّةَ خُبزٍ غَيرِ مُخْتَمِرٍ مَصنُوعٍ مِنَ الطَّحِينِ الجَيِّدِ مَمْزُوجاً بِالزَّيتِ، وَرَقائِقَ مَدهُونَةً بِزَيتٍ، مَعَ تَقدِماتِ الحُبُوبِ وَالسَّكِيبِ المَطلُوبَةِ.

16 И свещеникът да ги представи пред Господа, и да принесе приноса му за грях и всеизгарянето му;

«يُقَدِّمُ الكاهِنُ هَذِهِ التَّقدِماتِ فِي حَضرَةِ اللهِ. يُقَدِّمُ ذَبِيحَةَ الخَطِيَّةِ وَالذَّبيْحَةَ الصَّاعِدَةَ لأجلِ النَّذِيرِ.

17 и да принесе овена за примирителна жертва Господу, с коша на безквасните хлябове; свещеникът да принесе още хлебния принос с възлиянието му.

وَيُقَدِّمُ الكَبْشَ ذَبِيحَةَ سَلامٍ للهِ مَعَ سَلَّةِ الخُبزِ غَيرِ المُخْتَمِرِ مَعَ تَقدِماتِ الحُبُوبِ وَالسَّكِيبِ المَطلُوبَةِ.

18 И назиреят да обръсне главата на назирейството си при входа на шатъра за срещане и да вземе космите на посветената си глава и да ги тури на огъня, който е под примирителната жертва.

«ثُمَّ يَحلِقُ النَّذيرُ شَعرَهُ المُكَرَّسَ فِي مَدخَلِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ. وَيَأخُذُ الشَّعْرَ المُكَرَّسَ وَيَضَعَهُ عَلَى النّارِ أسفَلَ ذَبِيحَةِ السَّلامِ.

19 И свещеникът да вземе сварената плешка на овена, една безквасна пита от коша и една безквасна кора и да ги тури на ръцете на назирея след като обръсне той <главата на> назирейството си;

«ثُمَّ يَأخُذُ الكاهِنُ كَتِفَ الكَبْشِ المَسلُوقَةِ، وَرَغِيفاً غَيرَ مُخْتَمِرٍ مِنَ السَّلَّةِ، وَرَقاقَةً غَيْرَ مُخْتَمِرَةٍ، وَيَضَعُها جَمِيعاً فِي كَفَّيِّ النَّذِيرِ، بَعدَ أنْ يَكُونَ قَدْ حَلَقَ شَعرَ رَأسِهِ.

20 и свещеникът да ги подвижи за движим принос пред Господа; това, заедно с гърдите на движимия принос и с бедрото на възвишаемия принос, е свето на свещеника; и след това назиреят може да пие вино.

ثُمَّ يَرفَعُها الكاهِنُ فِي حَضرَةِ اللهِ. إنّها نَصيْبٌ مُخَصَّصٌ لِلكاهِنِ مَعَ الصَّدرِ وَالفَخذِ المَرفُوعَانِ. بَعدَ ذَلِكَ يُمكِنُ لِلنَّذِيرِ أنْ يَشرَبَ نَبيذاً.

21 Т ова е законът за назирея, който е направил обрек и за приноса му Господу поради назирейството му, освен онова, което му дава ръка; съгласно с обрека, който е направил, така да постъпва според закона за назирейството си.

«هَذِهِ هِيَ شَرِيعَةُ النَّذِيرِ الَّذِي يَتَعَهَّدُ بِنَذرٍ. وَهَذِهِ هِيَ تَقدِمَتُهُ للهِ لإجلِ تَكرِيسِهِ، وَما يَنبَغِي تَقدِيمُهُ بَحَسَبِ شَرِيعَةِ النَّذِيرِ. وَلَهُ أنْ يَتَعَهَّدَ بِأكْثَرِ مِنْ ذَلِكَ إنْ أرادَ، عَلَى أنْ يَلتَزِمَ بما يَتَعَهَّدُ بِهِ. لَكِنْ عَلَيهِ أنْ يُقَدِّمَ ما تَنُصُّ عَلَيهِ شَرِيعَةُ النَّذِيرِ عَلَى أقَلِ تَقْدِيرٍ.» بَرَكَةُ الكَهَنَة

22 Г оспод говори още на Моисея, казвайки:

وَكَلَّمَ اللهُ مُوسَى فَقالَ:

23 Г овори на Аарона и на синовете му, казвайки: Така да благославяте израилтяните, като им говорите:

«قُلْ لِهارُونَ وَأبناءَهُ أنْ يُبارِكُوا بَني إسْرائِيلَ بِأنْ يَقُولُوا:

24 Г оспод да те благослови и да те опази!

‹فَلْيُبارِكْكُمْ يهوه وَيَحمِكُمْ.

25 Г оспод да осияе с лицето Си над тебе и да ти покаже милост!

لِيُشْرِقْ يهوه بِوَجهِهِ عَلَيكُمْ، وَيَتَلَطَّفْ عَلَيكُمْ.

26 Г оспод да издигне лицето Си над тебе и да ти даде мир!

وَلْيَنظُرْ يهوه إلَيكُمْ بِحَنانِهِ، وَيُعطِكُمْ سَلاماً.›

27 Т ака да възлагат Името Ми върху израилтяните; и Аз ще ги благославям.

«هَكَذا يَنبَغِي أنْ يُعلِنَ هارُونُ وَأبْناؤهُ اسْمِيَ لِيُبارِكُوا بَني إسْرائِيلَ. وَأنا سَأُبارِكُهُمْ.»