1 С лед това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава.

بَعدَ هَذا رَأيتُ مَلاكاً آخَرَ نازِلاً مِنَ السَّماءِ، لَهُ سُلطانٌ عَظِيمٌ، وَقَدْ أضاءَتِ الأرْضُ مِنْ بَهائِهِ!

2 Т ой извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица;

وَصَرَخَ المَلاكُ بِصَوتٍ هادِرٍ وَقالَ: «قَدْ سَقَطَتْ! بابِلُ العَظِيمَةُ قَدْ سَقَطَتْ! أصبَحَتْ مَسكِناً لِلأرواحِ الشِّرِّيرَةِ، وَوَكْراً لِكُلِّ رُوحٍ نَجِسٍ. صارَتْ عُشّاً لِكُلِّ طائِرٍ.

3 з ащото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудствуване, и земните царе блудствуваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош.

لِأنَّ جَمِيعَ الأُمَمِ شَرِبَتْ مِنْ خَمرِ سَخَطِ اللهِ بِسَبَبِ زِناها. مُلُوكُ الأرْضِ قَدْ زَنُوا مَعَها، وَتُجّارُ العالَمِ اغتَنُوا مِنْ إسرافِها.»

4 И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й и да не споделяте язвите й;

ثُمَّ سَمِعْتُ صَوتاً آخَرَ مِنَ السَّماءِ يَقُولُ: «اخرُجُوا مِنْ تِلكَ المَدِينَةِ يا شَعبِي، حَتَّى لا تَشتَرِكُوا فِي خَطاياها، وَحَتَّى لا تُعانُوا مِنَ الكَوارِثِ الَّتِي سَتَحِلُّ بِها.

5 з ащото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди.

لِأنَّ خَطاياها قَدْ تَكَوَّمَتْ فَوَصَلَتِ إلَى السَّماءِ، وَاللهُ لَمْ يَنسَ آثامَها!

6 В ъздайте й, както и тя е въздала, да! платете й двойно според делата й; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно.

عامِلُوها كَما عامَلَتِ الآخَرِينَ، وَرُدُّوا لَها ما فَعَلَتهُ مُضاعَفاً. فِي الكَأسِ الَّتِي خَلَطَتْ فِيها لِلآخَرِينَ، اخلِطُوا لَها شَراباً مُضاعَفاً.

7 К олкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкоз мъки и печал й дайте; защото казва в сърцето си: Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя.

أعطُوها عَذاباً وَحُزناً، بِقَدرِ المَجدِ وَالتَّرَفِ الَّذِي مَنَحَتهُ لِنَفسِها. لِأنَّها تَقُولُ فِي نَفسِها: ‹إنِّي أجلِسُ عَلَى عَرشِي كَمَلِكَةٍ. أنا لَستُ أرمَلَةً، وَلَنْ أحزَنَ أبَداً.›

8 З атова в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, който я съди.

لَكِنْ فِي يَومٍ واحِدٍ سَتَحِلُّ بِها الكَوارِثُ: الوَباءُ وَالأسَى وَالمَجاعَةُ. وَسَتُحرَقُ بِالنّارِ، لِأنَّ الرَّبَّ الإلَهَ الَّذِي أدانَها جَبّارٌ.»

9 И земните царе, които са блудствували и живели разкошно с нея ще заплачат и заридаят за нея, когато видят дима от изгарянето й.

مُلُوكُ الأرْضِ الَّذِينَ زَنُوا مَعَها وَشارَكُوها فِي تَرَفِها، سَيَنُوحُونَ عَلَيها عِندَما يَرَونَ دُخانَ احتِراقِها.

10 О тдалеч ще стоят поради страх от мъките й и ще казват: Горко, горко <на тебе>, велики граде Вавилоне, крепки граде, понеже в един час дойде съдбата ти!

سَيَقِفُونَ بَعِيداً عَنها خَوفاً مِنْ عَذابِها، وَسَيَقُولُونَ: «الوَيلُ، الوَيلُ، أيَّتُها المَدِينَةُ العَظِيمَةُ! يا مَدِينَةَ بابِلَ القَوِيَّةَ! فِي ساعَةٍ واحِدَةٍ حَلَّ جَزاؤُكِ!»

11 И земните търговци плачат и жалеят за нея, защото никой вече не купува стоките им,

تُجّارُ العالَمِ سَيَبكُونَ أيضاً وَيَحِدُّونَ عَلَيها، لِأنَّهُ لَنْ يَشتَرِيَ أحَدٌ بَضائِعَهُمْ بَعدَ الآنِ،

12 с токи от злато и сребро, скъпоценни камъни и бисери, от висон и багреница, коприна и червено; и всякакво благоуханно дърво и всякакви изделия от слонова кост и всякакви изделия от скъпоценно дърво и от мед; от желязо и от мрамор;

بَضائِعَ الذَّهَبِ وَالفِضَّةِ وَالأحجارِ الكَرِيمَةِ وَالَّلآلِئِ وَالكِتّانِ وَالأُرجُوانِ وَالحَرِيرِ وَالقُماشِ القُرمُزِيِّ وَالنَباتاتِ العِطْريَّةِ، وَجَمِيعِ الأشياءِ المَصنُوعَةِ مِنَ العاجِ وَالأخشابِ الثَّمِينَةِ وَالنُّحاسِ وَالحَدِيدِ وَالرُّخامِ،

13 и канела, аромати, темян, миро и ливан; вино и дървено масло; чисто брашно и пшеница; добитък и овце; коне, колесници и роби; и човешки души.

وَالقِرفَةِ وَالمَراهِمِ وَالبَخُورِ وَالمُرِّ وَاللُّبانِ وَالنَّبِيذِ وَزَيتِ الزَّيتُونِ وَالطَّحِينِ وَالقَمحِ وَالماشِيَةِ وَالخِرافِ وَالخَيلِ وَالعَرَباتِ وَحَتَّى أجْسادِ العَبِيدِ مِنَ البَشَرِ.

14 О вощията, за които душата ти копнееше, изчезнаха от тебе, и всичко изящно и разкошно загина от тебе, и няма вече да се намерят.

«يا بابِلُ، الأشياءُ الحَسَنَةُ الَّتِي اشتَهَيتِها ذَهَبَتْ عَنكِ. صِحَّتُكِ وَبَهاؤُكِ ضاعا وَلَنْ تَجِدِيهِما ثانِيَةً.»

15 Т ъргуващите с тия неща, които се обогатиха от нея, ще застанат отдалеч поради страх от мъките й, ще плачат и ще жалеят, казвайки:

التُّجّارُ الَّذِينَ يَبِيعُونَ هَذِهِ الأشياءَ صارُوا أغنِياءَ بِسَبَبِها، سَيَقِفُونَ بَعِيداً خَوْفاً مِنْ عَذابِها. سَيَبكُونَ وَيَنُوحُونَ

16 Г орко, горко, граде велики, облечен във висон, багреница и червено и украсен със злато, със скъпоценни камъни и с бисери;

وَهُمْ يَقولونَ: «وَيلٌ، وَيلٌ، لِلمَدِينَةِ العَظِيمَةِ! كانَتْ تَلبِسُ الكِتّانَ النّاعِمَ، وَالأُرجُوانَ وَالمَلابِسَ القُرمُزِيَّةَ. تَحَلَّتْ بِالذَّهَبِ وَبِالأحجارِ الكَرِيمَةِ وَالَّلآلِئِ!

17 з ащото в един час запустя толкова богатство! И всеки корабоначалник, всеки пътник по море, моряците и всички, които се препитават от морето, застанаха отдалеч,

وَكُلُّ تِلكَ الثَّروَةِ قَدْ دُمِّرَتْ فِي ساعَةٍ واحِدَةٍ!» عَندَها سَيَقِفُ بَعِيداً عَنِ المَدِينَةِ بابِلَ، كُلُّ قُبطانِ سَفِينَةٍ، وَكُلُّ مَنْ يَركَبُ البَحْرَ، وَالمَلّاحونَ، وَكُلُّ الَّذِينَ يَعتاشُونَ مِنَ البَحرِ.

18 и викаха, като гледаха дима от неговото изгаряне, казвайки: Кой <град> приличаше на великия град?

وَعِندَما يَرَونَ دُخانَ احتِراقِها سَيَصِيحُونَ: «أيُّ المُدُنِ كانَتْ مِثلَ هَذِهِ المَدِينَةِ العَظِيمَةِ؟»

19 И посипаха пръст на главите си и викаха с плач и жалеене, като думаха: Горко, горко на великия град, в който всички, които имаха кораби по морето, се обогатиха от скъпоценностите му; защото в един час запустя!

سَيَنثُرُونَ التُّرابَ فَوقَ رُؤُوسِهِمْ، وَسَيَبكُونَ وَيَنُوحُونَ وَيَصرُخونَ: «وَيلٌ، وَيلٌ، لِلمَدِينَةِ العَظِيمَةِ! أصحابُ السُفُنِ فِي البَحرِ صاروا أغنِياءَ مِنْ ثَروَتِها، لَكِنَّها دُمِّرَتْ فِي ساعَةٍ واحِدَةٍ!

20 В еселете се за него, небеса и вие светии, вие апостоли и пророци, защото съда, с който вие бяхте осъдени, Бог отсъди над него.

افرَحِي أيَّتُها السَّماءُ لِأجلِها، افرَحُوا أيُّها الرُّسُلُ وَالأنبِياءُ لِأجلِها، وَيا كُلَّ المُؤمنينَ المُقَدَّسينَ، لِأنَّ اللهَ قَدْ أدانَها بِسَبَبِ ما فَعَلَتْهُ بِكُمْ!»

21 И един силен ангел взе един камък голям като воденичен, та го хвърли в морето и рече: Така стремително ще бъде тръшнат Вавилон, великият град, и няма вече да се намери.

ثُمَّ التَقَطَ مَلاكٌ قَوِيٌّ صَخرَةً كَبِيرَةً كَحَجَرِ الرَّحَى، وَألقَى بِها إلَى البَحرِ وَقالَ: «هَكَذا سَيُلقَى بِالمَدِينَةِ العَظِيمَةِ، وَلَنْ تُرَى بَعدَ الآنِ.

22 Г лас от ония, които свирят на арфи, и от певци, от свирачи и от тръбачи няма вече да се чува в тебе; и никакъв художник от каквото и да било художество няма вече да се намери в тебе; и шум от воденица няма вече да се чува в тебе;

لَنْ يُسمَعَ فِيكِ ثانِيَةً أصواتُ عازِفِي القِيثارَةِ وَالمُغَنِّيْنَ وَنافِخِي الأبواقِ. لَنْ يَكونَ فِيكِ حِرَفِيٌّ فِي أيَّةِ صِناعَةٍ فِيما بَعْدُ. لَنْ يُسمَعَ فِيكِ صَوتُ الطّاحُونَةِ ثانِيَةً.

23 с ветлина от светило няма вече да свети в тебе; и глас от младоженец и от невеста няма вече да се чува в тебе; защото твоите търговци станаха големците на земята, понеже чрез твоето чародеяние бяха измамени всичките народи.

لَنْ يُشِعَّ فِيكِ ضَوْءُ مِصباحٍ ثانِيَةً. لَنْ يُسمَعَ فِيكِ صَوتُ عَرِيسٍ وَعَرُوسِهِ. تُجّارُكِ كانُوا أعظَمَ رِجالِ العالَمِ. جَمِيعُ الأُمَمِ انخَدَعَتْ بِسِحرِكِ.

24 И в него се намериха кърви от пророци и от светии и от всичките заклани на земята.

وَعَلَى تِلكَ المَدِينَةِ ذَنبُ دَمِ الأنبِياءِ، وَدَمُ المُؤمِنينَ المُقَدَّسِينَ، وَدَمِ جَمِيعِ الَّذِينَ ذُبِحُوا عَلَى الأرْضِ.»