1 ( По слав. 74). За първия певец, <по> не Разорявай {Псал. 57. надписът.}, Асафов псалом. Песен. Славословим Те, Боже, славословим; И е близо <при нас явлението на> името Ти; разгласяват се чудесните Ти дела.

نُسَبِّحُكَ يا اللهُ، نُسَبِّحُكَ. قَرِيبٌ أنتَ. النّاسُ يُخْبِرُونَ عَنْ أعْمالِكَ العَجِيبَةِ.

2 К огато уловя определеното време Аз ще съдя с правота.

يَقُولُ اللهُ: «حِينَ أعقِدُ المَحكَمَةَ، فَإنِّي بِالإنْصافِ أقضِي!

3 А ко и да се разтопи земята с всичките й жители, Аз закрепявам стълбовете й. (Села).

قَدْ تَرتَجِفُ الأرْضُ وَسُكّانُها، لَكِنِّي أُثَبِّتها وَأدعَمُ أساساتِها. سِلاهْ

4 Р екох на надменните: Не постъпвайте надменно, И на нечестивите: Не издигайте рог;

«أنا أمَرْتُ المُتَكَبِّرِينَ بِأنْ يَكُفُّوا عَنِ التَّكَبُّرِ. وَأمُرْتُ الأشرارَ بِأنْ يَكُفُّوا عَنِ التَّباهِي بِقُوَّتِهِمْ.

5 Н е дигайте високо рога си, Не говорете с корав врат.

‹لا تَتَحَدُّوا اللهَ بِقُوَّتِكُمْ. وَبِعَجرَفَةٍ لا تَتَكَلَّمُوا.›»

6 З ащото нито от изток, нито от запад, Нито от планинската пустиня <иде съд;>

لِأنَّ قُوَّةَ الإنسانِ لا تَأتِي مِنَ الشَّرقِ أوْ مِنَ الغَربِ أوْ مِنَ الصَّحراءِ الجَبَلِيَّةِ.

7 Н о Бог е съдията; Едного Той унижава, а другиго издига.

لَكِنَّ اللهَ القاضِي هُوَ الَّذِي يُذِلُّ وَيَرفَعُ!

8 З ащото в ръката на Господа <има> чаша, и виното се пени; Тя е пълна с подправено вино, от което и Той налива; И даже дрождето му ще прецедят и ще изпият всичките нечестиви на земята.

فِي يَدِ اللهِ كَأسٌ مَملُوءَةٌ نَبِيذاً أحمَرَ مَمزُوجاً بِسُمٍّ. وَسَيَسكُبُ مِنْ كَأسِهِ، وَسَيَشرَبُها أشرارُ الأرْضِ حَتَّى الثُّمالَةِ.

9 А аз ще разгласявам винаги Якововия Бог, <Нему> ще пея хваления.

أمّا أنا فَأحكِي الحِكايَةَ دائِماً. أشدُو تَسبِيحاً لإلَهِ يَعْقُوبَ.

10 И ще отсека всичките рогове на нечестивите; А роговете на праведните ще се издигнат.

يَقُولُ اللهُ: «سَأُكَسِّرُ قُوَّةَ الأشرارِ، وَسَأنصُرُ الأبرارَ.»