Йоан 18 ~ ﻳﻮﺣﻨﺎ 18

picture

1 К ато изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, гдето имаше градина, в която влезе Той и учениците Му.

بَعدَ أنْ قالَ يَسوعَ هذا، خَرَجَ هوَ وتَلاميذُهُ وعَبَرَ وادِي قَدْرونَ. وكانَ هُناكَ حَقلَ زَيتونٍ، فَدَخَلَهُ هوَ وتلامِيذُهُ.

2 А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си.

وَكانَ يَهُوذا الَّذي خانَهُ يَعرِفُ المكانَ أيضاً، فقد كانَ يَسوعَ يَجتَمِعُ كَثيراً معَ تَلاميذهِ هُناكَ.

3 И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.

فَأخَذَ يَهُوذا إلى ذلكَ المَكانِ عَدَداً مِنَ الجُنودِ الرُّومانِ وحُرّاسِ الهيكَلِ، كانَ قدْ أرسلَهُمْ كِبارُ الكَهَنةِ وَالفِرِّيسِيُّونَ. وكانوا يَحمِلونَ مَصابيحَ ومَشاعِلَ وَأسلِحَةً.

4 А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите?

وكانَ يَسوعُ يَعلَمُ كُلَّ ما سَيَحدُثُ لَهُ. فَتَقَدَّمَ وقالَ لَهُمْ: «عَمَّنْ تَبحَثُونَ؟» أجابوهُ: «عنْ يَسوعَ النّاصِريِّ.» فَقالَ لهُمْ: «أنا هوَ!»

5 О тговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.

وكانَ يَهوذا الَّذي خانَ يَسوعَ واقِفاً هُناكَ مَعَهُمْ.»

6 И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

فلمّا قالَ يَسوعُ: «أنا هوَ،» تَراجَعُوا وسَقَطوا على الأرْضِ.

7 П ак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина.

فَسألَهُمْ يَسوعُ ثانيَةً: «عَمَّنْ تَبْحَثُونَ؟» فَقالوا: «عنْ يَسوعَ الناصِرِيِّ.»

8 И сус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат;

فَأجابَ يَسوعُ: «قُلْتُ لَكُمْ إنِّي هوَ. فَما دُمتُمْ تُرِيدونَني أنا، دَعوا هؤلاءِ الرِّجالَ وَشأنَهُم.»

9 ( за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих).

قالَ هذا لكي يَتَحَقَّقَ ما سَبَقَ أنْ قالَهُ: «لَمْ أفقِدْ أحَداً مِنْ أولئك الَّذين وهَبْتُهمْ لي.»

10 А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх.

وكانَ معَ سِمعانَ بُطْرُسَ سَيفٌ، فَاسْتَلَّهُ وضَرَبَ بهِ خادِمَ رَئيسِ الكَهَنَةِ، فَقَطَعَ أُذُنَهُ اليُمنى. وكانَ اسْمُ الخادِمِ مَلْخُسَ.

11 Т огава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?

فَقالَ يَسوعُ لِبُطْرُسَ: «أرْجِعْ سَيفَكَ إلى غِمْدِهِ. أتُريدُني أنْ لا أشرَبَ كأسَ الآلامِ الَّتي أعطاها الآبُ لي؟»

12 И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха.

ثُمَّ قَبَضَ الجُنُودُ وَقائِدُهُمْ وَحُرّاسُ الهَيْكَلِ عَلَى يَسُوعَ وَقَيَّدُوهُ،

13 И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година.

وَأخَذُوهُ إلَى حَنّانَ أوَّلاً. لِأنَّ حَنّانَ هُوَ حَمُو قَيافا رَئِيْسِ الكَهَنَةِ فِي تِلكَ السَّنَةِ.

14 А Каиафа, беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.

وَقَيافا هُوَ الَّذِي كانَ قَدْ نَصَحَ قادَةَ اليَهُودِ بأنَّهُ مِنَ الأفضَلِ أنْ يَمُوتَ رَجُلٌ واحِدٌ عَنِ الشَّعبِ. بُطرُسُ يُنكِرُ يَسُوع

15 И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника.

وَكانَ سِمعانُ بُطرُسُ وَتِلمِيْذٌ آخَرُ يَتبَعانِ يَسُوعَ. وَكانَ هَذا التِّلمِيْذُ الآخَرُ مَعرُوفاً لَدَىْ رَئِيْسِ الكَهَنَةِ فَدَخَلَ مَعَ يَسُوعَ إلَى فِناءِ دارِ رَئِيْسِ الكَهَنَةِ.

16 А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра.

أمّا بُطرُسُ فَبَقِيَ خارِجاً قُربَ البَوّابَةِ. فَخَرَجَ التِّلمِيْذُ الآخَرُ المَعرُوفُ لَدَى رَئِيْسِ الكَهَنَةِ وَكَلَّمَ الفَتاةَ المَسؤُولَةَ عَنِ البَوّابَةِ، وَأدخَلَ بُطرُسَ مَعَهُ.

17 И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм.

فَقالَتِ الفَتاةُ لِبُطرُسَ: «ألَسْتَ أنتَ أيضاً مِنْ أتباعِ هَذا الرَّجُلِ؟» فَقالَ بُطرُسُ: «لا، لَستُ كَذَلِكَ!»

18 А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.

وَكانَ الخُدّامُ وَالحُرّاسُ قَدْ أشعَلُوا ناراً وَوَقَفُوا حَولَها يَتَدَفَّأُونَ، لِأنَّ الطَّقسَ كانَ بارِداً. وَكانَ بُطرُسُ واقِفاَ يَتَدَفَّأُ مَعَهُمْ. حَنّانُ يَستَجوِبُ يَسُوع

19 А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му.

فَسَألَ رَئِيْسُ الكَهَنَةِ يَسُوعَ عَنْ تَلامِيْذِهِ وَعَنْ تَعلِيْمِهِ.

20 И сус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.

فَأجابَهُ يَسُوعُ: «كُنتُ أُكَلِّمُ الجَمِيعَ عَلَناً، وَعَلَّمتُ دائِماً فِي المَجامِعِ وَفِي ساحَةِ الهَيْكَلِ حَيثُ يَجتَمِعُ كُلُّ اليَهُودِ. وَلَمْ أقُلْ شَيْئاً فِي الخَفاءِ.

21 З ащо питаш Мене? питай ония, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал.

فَلِماذا تَسألُنِي؟ اسألِ الَّذِيْنَ سَمِعُوا ما قُلْتُهُ لَهُمْ، فَهُمْ يَعرِفُونَ بِالتَّأْكِيْدِ ما كُنتُ أقُولُهُ!»

22 К огато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника?

فَلَمّا قالَ هَذا، صَفَعَهُ واحِدٌ مِنَ الحُرّاسِ الواقِفِيْنَ هُناكَ وَقالَ لَهُ: «كَيفَ تَجرُؤُ عَلَى مُخاطَبَةِ رَئِيْسِ الكَهَنَةِ بِهَذِهِ الطَّرِيْقَةِ؟»

23 И сус му отговори: Ако съм продумал <нещо> зло, покажи злото; но ако добро, защо ме биеш?

فَأجابَهُ يَسُوعُ: «إنْ كُنتُ قَدْ أخطَأْتُ فِي شَيْءٍ قُلْتُهُ، فَبَيِّنِ الخَطَأ أمامَ الجَمِيعِ. أمّا إنْ أصَبْتُ، فَلِماذا تَضْرِبُنِي؟»

24 А нна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.

بَعدَ ذَلِكَ، أرسَلَهُ حَنّانُ مُقَيَّداً إلَى قَيافا رَئِيْسِ الكَهَنَةِ الحالِيِّ. بُطرُسْ يُنكِرُ يَسُوعُ ثانِيَة

25 А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: Не съм.

وَكانَ سِمعانُ بُطرُسُ ما يَزالُ واقِفاً يَتَدَفَّأُ، فَسَألَهُ الواقِفُونَ مَعَهُ: «ألَسْتَ أنتَ أيضاً مِنْ أتباعِهِ؟» لَكِنَّهُ أنكَرَ وَقالَ: «لا، لَسْتُ كَذَلِكَ!»

26 Е дин от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, комуто Петър отсече ухото, казва: Нали те видях аз в градината с Него?

وَكانَتْ هُناكَ إحدَى خادِماتِ رَئِيْسِ الكَهَنَةِ، وَهِيَ مِنْ أقارِبِ الرَّجُلِ الَّذِي قَطَعَ بُطرُسُ أُذُنَهُ، فَقالَتْ لِبُطرُسَ: «ألَمْ أرَكَ مَعَهُ فِي الحَقلِ؟»

27 И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел.

فَأنكَرَ بُطرُسُ مَرَّةً أُخْرَى، وَصاحَ الدِّيْكُ بَعدَ ذَلِكَ فَوراً. بِيلاطُسُ يَستَجوِبُ يَسُوع

28 Т огава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.

وَفِي الصَّباحِ الباكِرِ ساقُوا يَسُوعَ مِنْ بَيتِ قَيافا إلَى قَصْرِ الوالِي. لَكِنَّ اليَهُودَ لَمْ يَشاءُوا أنْ يَدخُلُوا دارَ الوالِي، لِأنَّهُمْ إنْ دَخَلُوا سَيَتَنَجَّسُونَ وَلَنْ يَستَطِيْعُوا أنْ يَأْكُلُوا طَعامَ الفِصْحِ.

29 З атова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек?

فَخَرَجَ بِيلاطُسُ إلَيْهِمْ وَقالَ: «بمِاذا تَتَّهِمونَ هذا الإنسانَ؟»

30 В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе.

فأجابوهُ: «لو لَمْ يَكُنْ هذا مُجرِماً، لما سلَّمْناهُ إليكَ!»

31 А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого,

فقالَ لهم بيلاطُسُ: «خُذُوهُ أنتُمْ، وَاحكُمُوا عَلَيْهِ حَسَبَ شَرِيْعَتِكُمْ.» فَقالَ لَهُ اليَهُودُ: «غَيْرُ مَسمُوحٍ لَنا بَأنْ نَقتُلَ أحَداً.»

32 ( за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре).

حَدَثَ هَذا لِكَي يَتَحَقَّقَ قَولُ يَسُوعَ حِيْنَ أشارَ إلَى المِيْتَةِ الَّتِي سَيَمُوتُها.

33 И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти юдейски Цар ли си?

فَرَجِعَ بِيلاطُسُ إلَى داخِلِ قَصْرِهِ. ثُمَّ استَدعَى يَسُوعَ وَقالَ لَهُ: «أأنتَ مَلِكُ اليَهُودِ؟»

34 И сус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?

أجابَ يَسُوعُ: «أمِنْ عِندِكَ تَقُولُ هَذا، أمْ أنَّ آخَرِيْنَ أخبَرُوكَ عَنِّي؟»

35 П илат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил?

أجابَ بِيلاطُسُ: «أتَحسَبُنِي يَهُودِيّاً؟ شَعبُكَ وَكِبارُ الكَهَنَةِ هُمُ الَّذِيْنَ سَلَّمُوكَ إلِيَّ، فَماذا فَعَلْتَ؟»

36 И сус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.

أجابَ يَسُوعُ: «مَملَكَتِي لا تَنتَمِي إلَى هَذا العالَمِ. لَو كانَتْ مَملَكتِي تَنتَمِي إلَى هَذا العالَمِ، لَكانَ أتباعِي يُحارِبُونَ لِيَمنَعُوا تَسلِيْمِي إلَى اليَهُودِ. لَكِنَّ مَملَكَتِي لَيْسَتْ مِنْ هُنا.»

37 З атова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти <право> казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

فَقالَ لَهُ بِيلاطُسُ: «فَأنتَ مَلِكٌ إذَنْ؟» فَأجابَ يَسُوعُ: «أنتَ تَقُولُ إنِّي مَلِكٌ. لَقَدْ وُلِدتُ مِنْ أجلِ هَدَفٍ، وَجِئْتُ إلَى هَذا العالَمِ مِنْ أجلِ هَدَفٍ هُوَ أنْ أشهَدَ لِلحَقِّ. فَكُلُّ مَنْ هُوَ إلَى جانِبِ الحَقِّ، يُصغِي إلَى صَوتِي.»

38 П илат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в него.

فَسَألَهُ بِيلاطُسُ: «وَما هُوَ الحَقُّ؟» وَلَمّا قالَ هَذا، خَرَجَ ثانِيَةً إلَى اليَهُودِ وَقالَ لَهُمْ: «لا أجِدُ ما أتَّهِمُهُ بِهِ!

39 А у вас има обичай да ви пущам по един на пасхата; желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар?

وَلَقَدِ اعتَدتُمْ أنْ أُخلِيَ لَكُمْ سَبِيلَ أحَدِ السُّجَناءِ فِي عِيْدِ الفِصْحِ. فَهَلْ تُرِيْدُونَ أنْ أُخلِيَ سَبِيلَ مَلِكِ اليَهُودِ؟»

40 Т огава те пак закрещяха, казвайки: Не Тоя, но Варава. А Варава беше разбойник.

فَصَرَخُوا ثانِيَةً: «لا لَيْسَ هَذا! بَلْ أخلِ سَبِيلَ باراباسَ!» وَكانَ باراباسُ مُجرِماً!