1 О да би раздрал Ти небето, да би слязъл, Да биха се стопили планините от присъствието Ти,

لَيتَكَ تَشُقُّ السَّماواتِ وَتَنزِلُ! حِينَئِذٍ، سَتَهتَزُّ الجِبالُ أمامَكَ.

2 К акто кога огън гори храстите, И огън прави водата да клокочи, За да стане името Ти познато на противниците Ти, И да потреперят народите от присъствието Ти,

كَالنّارِ الَّتِي تُشعِلُ الشُّجَيراتِ الجافَّةَ، كَالنّارِ الَّتِي تَجعَلُ الماءَ يَغلِي، انزِلْ لِتَجعَلَ اسْمَكَ مَعرُوفاً لَدَى أعدائِكَ، وَلِتَرتَجِفَ الأُمَمُ خَوفاً عِندَ حُضُورِكَ.

3 К огато вършиш ужасни дела каквито не очаквахме! О да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!

عِندَما صَنَعتَ أُمُوراً عَظِيمَةً لَمْ نَتَوَقَّعها، نَزَلْتَ فَاهتَزَّتِ الجِبالُ أمامَكَ.

4 З ащото от древността не се е чуло, До уши не е стигнало, Око не е видяло друг бог, освен Тебе. Да е извършил <такива дела> за ония, които го чакат.

لَمْ يَسمَعْ أحَدٌ مِنَ القَدِيمِ جِدّاً، وَلَمْ تَسمَعْ أُذُنٌ، وَلَمْ تَرَ عَينٌ إلَهاً غَيرَكَ يَعمَلُ لِلَّذِينَ يَنتَظِرُونَهُ.

5 П осрещаш <с благост> този, който радостно върши правда, Дори ония, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; Ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; Но в <Твоите пътища> има трайност, и ние ще се спасим.

جِئتَ لِلِقاءِ الَّذِينَ يَفرَحُونَ بِعَمَلِ الصَّلاحِ، الَّذِينَ يَذكُرُونَكَ فِي طُرُقِهِمْ. حِينَ كُنتَ غاضِباً بِسَبِبِ خَطايانا، حَتَّى فِي تِلكَ الأيّامِ كانَ مِنَ المُمكِنِ أنْ نَخلُصَ.

6 З ащото всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха; Ние всички вехнем като лист, И нашите беззакония ни завличат както вятъра.

صِرنا كُلُّنا كَشَيءٍ نَجِسٍ، وَكُلُّ أعمالِنا الصّالِحَةِ كَثَوبٍ وَسِخٍ. كُلُّنا ذَبُلْنا وَسَقَطنا كَوَرَقَةٍ، وَخَطايانا حَمَلَتْنا كَالرِّيحِ بَعِيداً.

7 И няма човек, който да призовава името Ти, Който да се пробуди, за да се хване за Тебе; Защото Ти си скрил лицето Си от нас, И стопил си ни, поради беззаконията ни.

لَيسَ مَنْ يَدعُو بِاسْمِكَ، أوْ يَتَمَسَّكُ بِكَ. لأنَّكَ سَتَرتَ وَجهَكَ عَنّا، وَأذَبْتَنا بِسَبَبِ خَطِيَّتِنا.

8 Н о сега Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; И всички сме дело на Твоята ръка.

لَكِنَّكَ أبُونا يا اللهُ ، نَحنُ الطِّينُ وَأنْتَ الفَخّارِيُّ، وَكُلُّنا عَمَلُ يَدِكَ.

9 Н едей се гневи силно, Господи. Недей помни вечно беззаконието; Ето, погледни, молим Ти се, Че ние всички сме Твои люде.

لا تَغضَبْ يا اللهُ كَثِيراً، وَلا تَذكُرْ إثمَنا إلَى الأبَدِ. إنَّما كُلُّنا شَعبُكَ.

10 Т воите свети градове запустяха; Сион запустя, Ерусалим е опустошен.

مُدُنُكَ المُقَدَّسَةُ صارَتْ بَرِّيَّةً. صِهْيَوْنُ صارَتْ بَرِّيَّةً، وَالقُدسُ مَكاناً مَهجُوراً.

11 Н ашият свет и красив дом, Гдето бащите ни Те славословеха, Биде изгорен с огън; И всичките драги нам неща запустяха.

هَيكَلُنا المُقَدَّسُ الجَمِيلُ حَيثُ سَبَّحَكَ آباؤُنا احتَرَقَ بِالنّارِ، وَكُلُّ الأشياءِ الثَّمِينَةِ الَّتِي نَمتَلِكُها خَرِبَتْ.

12 П ред вид на това, ще се въздържиш ли, Господи? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?

أبَعْدَ هَذا كُلِّهِ تَمتَنِعُ عَنْ مُساعَدَتِنا يا اللهُ ؟ هَلْ سَتَلزَمُ الصَّمتَ وَتُعاقِبُنا بِقَسوَةٍ؟