1 А когато се свършиха двадесетте години, в които Соломон построи Господния дом и своята къща,

وَاسْتَغرَقَ بِناءُ سُلَيْمانَ لِبَيتِ اللهِ وَبَيتِهِ الخاصِّ عشرِينَ سَنَةً.

2 С оломон съгради <изново> градовете, които Хирам му бе дал, и засели в тях израилтяни.

وَبَعدَ ذَلِكَ بَنَى سُلَيْمانُ المُدُنَ الَّتِي أعطاها لَهُ حُورامُ. وَجَعَلَ سُلَيْمانُ بَعضاً مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ يَسكُنُونَها.

3 И Соломон отиде в Емат-сова и преодоля над него.

وَبَعدَ ذَلِكَ هاجَمَ سُلَيْمانُ حَماةَ صُوبَةَ وَاسْتَولَى عَلَيها.

4 И съгради Тадмор в пустата <част над Юдовата> земя, и всичките градове за житниците, които съгради в Емат.

وَبَنَى سُلَيْمانُ مَدِينَةَ تَدْمُرَ في البَرّيَّةِ. وَبَنَى أيضاً كُلَّ المُدُنِ فِي حَماةَ مَخازنَ.

5 С ъгради още горния Веторон и долния Веторон, градове укрепени със стени, порти и лостове,

وَبَنَى مَدِينَتَي بَيْتَ حُورُونَ العُليا وَبَيْتَ حُورُونَ السُّفلَى، لِتَكُونا حِصْنَينِ مَنِيعَينِ. فَكانَتْ لَهما أسوارٌ وَبَوّاباتٌ وَعَوارِضُ مَنِيعَةٌ.

6 и Ваалат и всичките градове, в които Соломон имаше житници, и всичките градове за колесниците, и градовете за конниците, и все що пожела Соломон да съгради в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си.

وَأعادَ سُلَيْمانُ بِناءَ مَدينَة بَعلَةَ وَكُلّ المُدُن الأُخرَى وَجَعَلَها مَخازنَ. وَبَنَى المُدُنَ الَّتي تُحفَظُ فِيها المَركِباتُ وَالمُدُن الَّتِي يَسكُنُ فيها الفُرسانُ. وَبَنَى سُلَيْمانُ كُلَّ ما أرادَ في القُدس وَلُبنانَ وَفي كُلّ الأرْضِ الواقِعَةِ تَحْتَ سُلطَتِهِ.

7 А относно всичките люде, които останаха от хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците, които не бяха от Израиля,

وَكانَ فِي الأرْضِ كَثِيرُونَ مِنْ غَيرِ بَنِي إسْرائِيلَ: حِثِّيُّونَ وَأمُّورِيُّونَ وَفِرِزِّيُّونَ وَحَوِيُّونَ وَيَبُوسِيُّونَ.

8 о т техните потомци, останали подир тях в земята, които израилтяните не бяха изтребили, от тях Соломон събра набор <за задължителни работници, каквито са> и до днес.

فَلَمْ يَتَخَلَّصْ بَنُو إسْرائيلَ مِنْ نَسلَ هَؤلاءِ، بَلْ جَنَّدَهُمْ سُلَيْمانُ لِلعَمَلِ الإجباريِّ. وَما زالُوا كَذَلِكَ حَتَّى يَومِنا هَذا.

9 Н о от израилтяните Соломон не направи никого слуга за работата си; а те бяха военните мъже, и главните му военачалници, и началниците на колесниците му и на конниците му;

وَلَمْ يُجْبِرْ سُلَيْمانُ أيّاً مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ عَلَى أنْ يَكُونوا عَبِيداً لَدَيهِ، بَلْ كانُوا جُنُوداً، وَمَسْؤُولِينَ إدارِيِّينَ، وَضُبّاطاً، وَمَسْؤُولِينَ كِباراً، وَقادَةَ مَركَباتٍ، وفرساناً.

10 т оже те бяха главните началници, които имаше цар Соломон (двеста и петдесет души), които началствуваха над людете.

وَكانَ بَعضُ رِجالِ إسْرائِيلَ مِنْ كِبارِ المَسؤُولينَ لَدَى سُلَيْمانَ. فَكانَ هُناكَ مِئَتان وَخَمْسُونَ مِنْ هَؤُلاءِ القادَةِ يُشرِفُونَ عَلَى الشَّعبِ وَأعْمالِهِمْ.

11 Т огава Соломон възведе Фараоновата дъщеря от Давидовия град в къщата, която беше построил за нея; защото рече: Жена ми да не живее в къщата на Израилевия цар Давида, понеже местата, в които е влизал Господният ковчег, са свети.

وَأتَى سُلَيْمانُ بابْنَةِ فِرعَوْنَ منْ مَدِينَةِ داوُدَ إلَى البَيْتِ الَّذِي بَناهُ لَها. إذْ قالَ سُلَيْمانُ: «لا يَنْبَغِي أنْ تَسْكُنَ زَوجَتِي فِي بَيْتِ المَلِكِ داوُدَ، لِأنَّ كُلَّ مَكانٍ كانَ فِيهِ صُنْدُوقُ اللهِ المُقَدَّسُ، هُوَ مَكَانٌ مُقَدَّسٌ.»

12 Т огава Соломон <почна да> принася всеизгаряния Господу на Господния олтар, който бе издигнал пред трема,

ثُمَّ قَدَّمَ سُلَيْمانُ ذَبائِحَ صاعِدَةً للهِ عَلَى مَذبَحِ اللهِ الَّذي بَناهُ أمامَ دِهلِيزِ الهَيكَلِ.

13 к ато принасяше потребното за всеки ден според Моисеевата заповед, в съботите, на новолунията и на празниците, които ставаха три пъти в годината, - на празника на безквасните <хлябове>, на празника на седмиците и на празника на шатроразпъването.

قَدَّمَ سُلَيْمانُ ذَبائِحَ يَوميَّةً كَما أوصَى مُوسَى. فَقَدْ أوصَى بِأنْ تُقَدَّمَ الذَّبائِحُ أيّامَ السَّبتِ، وَفِي أعيادِ اوائِلِ الشُّهُورِ، وَفي الأعيادِ السَّنَوِيَّة الثَّلاثَةِ: عِيدِ الخُبزِ غَيرِ المُختَمرِ، وَعِيدِ الأسابِيعِ وَعِيدِ السَّقائِفِ.

14 И според наредбата на баща си Давида, постави отредите на свещениците на службата им, и левитите на заръчаното за тях, да пеят и да служат пред свещениците, според както беше потребно за всеки ден, и вратарите според отредите им на всяка порта; защото такава бе заповедта от Божия човек Давид.

وَتَبِعَ سُلَيْمانُ تَوجِيهاتِ أبِيهِ داوُدَ. فَاختارَ فِرَقَ الكَهَنَة وَوَزَّعَ عَلَى كُلِّ فَرِيقٍ مَهَمّاتٍ خاصَّةً. وَاختارَ أيضاً فرَقَ الَّلاويِّينَ وَوَزَّعَ عَلَى كُلِّ فَرِيقٍ واجباتٍ خاصَّةً. فَكانَتْ مَهَمَّةُ اللّاويِّينَ هِيَ أنْ يَقُودُوا التَّسبِيحَ وَيُساعدُوا الكَهَنَةَ منْ يَومٍ إلَى آخَرَ فِي عَمَلِ كُلِّ ما يَلزَمُ عَمَلُهُ فِي خدمَةِ الهَيكَلِ. وَاختارَ سُلَيْمانُ البَوّابينَ حَسَبَ فرَقهِمْ ليَخدِمُوا عِندَ كُلِّ بَوّابَةٍ. فَهَذِهِ هِيَ التَّعلِيماتُ الَّتِي أوعَزَ بِها داوُدُ رَجُلُ اللهِ.

15 И в нищо не се отклониха от царската заповед относно свещениците и левитите, нито относно съкровищата.

وَالتَزَمَ بَنُو إسْرائِيلَ بِكُلِّ تَعليماتِ سُلَيْمانَ إلَى الكَهَنَةِ وَالَّلاويِّينَ. تَمَسَّكُوا بِكُلِّ تَفصِيلٍ فِي تَعلِيماتِهِ، حَتَّى فِي طَرِيقَةِ تَخْزِينِ الأشياءِ الثَّمِينَةِ.

16 А цялата Соломонова работа беше предварително приготвена, от деня, когато се положи основата на Господния дом докле се свърши. <Така> се свърши Господният дом.

وَفَرَغَ سُلَيْمانُ مِنْ كُلِّ عَمَلِهِ. وَقَدْ خَطَّطَ لَهُ بِشَكلٍ حَسَنٍ مُنذُ بَدْءِ العَمَلِ بِبناءِ بَيتِ اللهِ حَتَّى يَومِ اكْتِمالِهِ. فَاكتَمَلَ بَيتُ اللهِ.

17 Т огава Соломон отиде в Есион-гавер и в Елот, на морския бряг в едомската земя.

ثُمَّ ذَهَبَ سُلَيْمانُ إلَى مَدِينَتَي عِصْيُونِ جابِرَ وَأيلَةَ عِندَ البَحرِ الأحمَرِ في بِلادِ أدُومَ.

18 И Хирам му прати, под грижата на слугите си, кораби и опитни морски слуги, та отидоха със Соломоновите слуги в Офир; и от там взеха четиристотин и петдесет таланта злато та го донесоха на цар Соломона.

فَأرسَلَ حُورامُ سُفُناً لِسُلَيْمانَ يَقُودُها رِجالُ حُورامَ، إذْ كانُوا بَحّارَةً ماهِرِينَ. وَأبحَرَ رِجالُ حُورامَ مَعَ خُدّامِ سُلَيْمانَ إلَى مَدِينَةِ أُوفيرَ، وَأحضَرُوا أرْبَعَ مِئَةِ وَخَمْسِينَ قِنْطاراً مِنَ الذَّهَبِ لِلمَلكِ سُلَيْمانَ.