1 ( По слав. 49). Асафов {Виж. 1 лет. 15: 17. 25: 2. 2 Лет. 29: 3.} псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.

اللهُ قَدْ تَكَلَّمَ، الإلَهُ العَظِيمُ. وَهُوَ يَدعُو كُلَّ سُكّانِ الأرْضِ مِنَ الشَّرقِ إلَى الغَربِ.

2 О т Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.

فِي جَمالٍ سامَ يُشرِقُ اللهُ مِنْ صِهْيَوْنَ.

3 Н ашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщаш, И около Него силна буря.

يَأتِي إلَهُنا بِغَيرِ صَمتٍ، أمامَهُ نارٌ آكِلَةٌ، وَحَولَهُ عاصِفَةٌ هَوْجاءُ!

4 Щ е призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, <казвайки:>

يَدعُو السَّماواتِ مِنْ فَوقُ وَالأرْضَ مِنْ تَحتُ لِكَي تَشهَدَ مَجِيئَهُ لِمُحاكَمَةِ شَعبِهِ.

5 С ъберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.

يَقُولُ اللهُ: «اجمَعُوا أتباعِيَ الأُمَناءَ الَّذِينَ قَدَّمُوا ذَبائِحَ عِندَما قَطَعْنا العَهدَ مَعاً.»

6 И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)

عِندَئِذٍ تُعلِنُ السَّماواتُ بِرَّ اللهِ، وَأنَّهُ قاضٍ يَحكُمُ بِالعَدلِ. سِلاهْ

7 С лушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.

أَسمَعنِي يا شَعبِيَ وَأنا أتَكَلَّمُ. أَصْغِ يا إسرائِيلُ وَأنا أشهَدُ عَلَيكِ. «إلَهُكَ أنا!

8 Н е ща да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, <които> са винаги пред Мене,

لا أُوَبِّخُكَ عَلَى تَقدِماتِكَ وَذَبائِحَكَ. فَهِيَ أمامِي دائِماً.

9 Н е ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;

لَنْ آخُذَ ثِيراناً وَخِرافاً مِنْ بُيُوتِكَ وَحَظائِرِكَ!

10 З ащото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.

فَلِي كُلُّ حَيوانٍ بَرِّيٍّ وَألِيفٍ عَلَى جِبالٍ لا حَصرَ لَها.

11 П ознавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.

كُلُّ طَيرٍ عَلَى الجِبالِ مَعرُوفٌ لَدَيَّ. وَكُلُّ مَخلُوقٍ زاحِفٍ فِي الحُقُولِ.

12 А ко огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.

إنْ جُعْتُ لا أطلُبُ مِنكَ طَعاماً. لأنَّ العالَمَ وَكُلَّ ما عَلَيهِ لِي!

13 Щ е ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?

أآكُلُ لَحمَ البَقَرِ أوْ أشرَبُ دَمَ التُّيُوسِ؟»

14 П ринеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;

فَقَدِّمْ للهِ تَقدِماتِ الشُّكرِ، وَأوْفِ نُذُورَكَ للهِ العَلِيِّ.

15 И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.

«وَحِينَ يَأتِي ضِيقٌ، ادْعُنِي، وَعِندَما أُنقِذُكَ، أكرِمْنِي.»

16 Н о на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,

أمّا لِلشِّرِّيرِ فَيَقُولُ اللهُ: «كَيفَ تَتَحَدَّثُ عَنْ وَصايايَ، وَبِفَمِكَ تَتلُو عَهدِي.

17 Т ъй като <сам> ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?

وَأنتَ تَكرَهُ التَّأدِيبَ وَالتَّصْحِيحَ، وَتُلقِي بِكَلامِيَ وَراءَ ظَهرِكَ؟

18 А ко видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.

تُصاحِبُ كُلَّ لِصٍّ تَراهُ. وَتُعاشِرُ الزُّناةَ.

19 П редаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.

فِي مَهَمّاتٍ شِرِّيرَةٍ تُرسِلُ لِسانَكَ، وَهُوَ يُنبِتُ غُشّاً.

20 К ато седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.

تُدِينُ أخاكَ، وَتَفتَرِي عَلَى ابْنِ أُمِّكَ. وَتُدَمِّرُ أقرَبَ أقرِبائِكَ.

21 П онеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; <Но> Аз ще те изоблича, и ще изредя <всичко това> пред очите ти.

فَعَلْتَ كُلَّ هَذا، وَأنا سَكَتُّ. فَتوَهَّمتَ أنِّي مِثلُكَ. أمّا الآنَ فَأضَعُ هَذِهِ التُّهَمَ أمامَكَ وَأُوَبِّخُكَ.

22 Р азсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да <ви> разкъсам, без да се намери кой да ви избави.

افهَمُوا هَذا جَمِيعاً يا تارِكِي اللهِ، لِئَلّا أُمَزِّقَكُمْ وَلا مُنقِذَ لَكُمْ.

23 К ойто принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.

مَنْ يُقَدِّمُ ذَبِيحَةَ شُكرٍ يُكرِمُنِي. وَمَنْ يَعِيشُ باستِقامَةٍ، أُرِيهِ خَلاصَ اللهِ!»