1 К огато Исус свърши тия думи, тръгна от Галилея, и дойде в пределите на Юдея отвъд Иордан.

وَبَعْدَ أنْ أنهَى يَسُوعُ حَدِيثَهُ حَولَ هَذِهِ الأُمُورِ، تَرَكَ إقليمَ الجَلِيلَ وَذَهَبَ إلَى إقليمِ اليَهُودِيَّةِ وَراءَ نَهْرِ الأُردُنِّ.

2 И големи множества вървяха подире Му; и Той ги изцели там.

وَتَبِعَتْهُ جُمُوعٌ كَبِيرَةٌ مِنَ النّاسِ فَشَفاهُمْ هُناكَ.

3 Т огава дойдоха при Него фарисеи, които, изпитвайки Го, казаха: Позволено ли е на <човека> да напусне жена си по всякаква причина?

وَجاءَ بَعْضُ الفِرِّيسِيِّينَ إلَى يَسُوعَ يُحاوِلُونَ امتِحانَهُ، فَقالُوا: «هَلْ يَجُوزُ لِلرَّجُلِ أنْ يُطَلِّقَ زَوجَتَهُ لِأيِّ سَبَبٍ؟»

4 А той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който <ги> е направил, направил ги е от начало мъжко и женско, и е казал:

فَأجابَ يَسُوعُ: «ألَمْ تَقرَأُوا فِي الكِتابِ أنَّ اللهَ مُنذُ البِدايَةِ ‹خَلَقَ النّاسَ ذَكَراً وَأُنثَى؟›

5 " Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?"

ثُمَّ قالَ: ‹لِهَذا يَترُكُ الرَّجُلُ أباهُ وَأُمَّهُ، وَيَتَّحِدُّ بِزَوجَتِهِ، فَيَصِيرَ الاثنانِ جَسَداً واحِداً.›

6 Т ака щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.

وَبِهَذا لا يَكُونانِ فِيما بَعْدُ اثْنَينِ، بَلْ واحِداً. فَلا يَنبَغِي أنْ يَفصِلَ أحَدٌ بَينَ مَنْ جَمَعَهُما اللهُ.»

7 К азват му: Тогава Моисей защо заповяда, <мъжът й> да <й> даде разводно писмо и да я напусне?

فَقالُوا لَهُ: «لِماذا إذاً أمَرَ مُوسَى بِأنْ تُعطَىْ الزَوجَةُ وَثِيقَةَ طَلاقٍ، فَتُطَلَّقَ؟»

8 К аза им: Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така.

فَأجابَهُمْ يَسُوعُ: «سَمَحَ مُوسَى بِذَلِكَ بِسَبَبِ قُلُوبِكُمُ القاسِيَةِ، إلّا أنَّ الأمْرَ لَمْ يَكُنْ كَذَلِكَ فِي البِدايَةِ.

9 И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за нея, <когато> бъде напусната, прелюбодействува.

لِذَلِكَ أقُولُ لَكُمْ إنَّهُ كُلُّ مَنْ يُطَلِّقُ زَوجَتَهُ، إلّا إذا زَنَتْ، وَيَتَزَوَّجُ بِأُخرَى يَرتَكِبُ الزِّنَى.»

10 К азват Му учениците: Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени.

فَقالَ لَهُ تَلامِيذُهُ: «إنْ كانَ هَذا هُوَ الحالُ بَينَ الزَّوجِ وَزَوجَتِهِ، فَإنَّهُ مِنَ الأفضَلِ عَدَمُ الزَّواجِ!»

11 А той им рече: Не могат всички да приемат тая дума, но ония, на които е дадено.

فَقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «لا يَستَطِيعُ الجَمِيعُ قَبُولَ هَذا التَّعلِيمِ إلّا الَّذِينَ يُعطِيهِمُ اللهُ القُدرَةَ عَلَى ذَلِكَ.

12 З ащото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.

هُناكَ رِجالٌ لا يَستَطِيعُونَ الزَّواجَ لِأنَّهُمْ وُلِدُوا بِلا قُدرَةٍ عَلَى الزَّواجِ. وَهُناكَ رِجالٌ لا يَستَطِيعُونَ الزَّواجَ لِأنَّ النّاسَ أفقَدَوهُمُ القُدرَةَ عَلَى الزَّواجِ. وَهُناكَ رِجالٌ اختارُوا أنْ لا يَتَزَوَّجُوا مِنْ أجلِ مَلَكُوتِ السَّماواتِ. مَنْ يَستَطِيعُ قُبُولَ هَذا التَّعلِيمِ فَلْيَقْبَلْهُ.» يَسُوعُ يُرَحِّبُ بِالأطفال

13 Т огава доведоха при Него дечица, за да възложи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмриха.

حِينَئِذٍ أحضَرُوا إلَيهِ أطفالاً لِكَي يَضَعَ يَدَيهِ عَلَيهِمْ وَيُصَلِّي، وَلَكِنَّ تَلامِيذَهُ وَبَّخُوهُمْ.

14 А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.

حِينَئِذٍ قالَ يَسُوعُ: «دَعُوا الأطفالَ يَأتُونَ إلَيَّ، وَلا تَمنَعُوهُمْ عَنِّي، لِأنَّ لِمِثلِ هَؤُلاءِ مَلَكُوتَ السَّماواتِ.»

15 И възложи ръце на тях, и замина оттам.

ثُمَّ وَضَعَ يَسُوعُ يَدَيهِ عَلَيهِمْ، وَتَرَكَ ذَلِكَ المَكانَ. عائِقُ الغِنَى

16 И ето един <момък> дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?

وَجاءَ رَجُلٌ إلَى يَسُوعَ وَسَألَهُ: «يا مُعَلِّمُ، ما هُوَ العَمَلُ الصّالِحُ الَّذِي يَنبَغِي أنْ أعمَلَه حَتَّى أنالَ الحَياةَ الأبَدِيَّةَ؟»

17 А той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един има, който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите.

فَأجابَهُ يَسُوعُ: «لِماذا تَسألُنِي عَمّا هُوَ صالِحٌ؟ أتَعرِفُ أنَّهُ لا صالِحَ إلّا اللهُ؟ وَلَكِنْ إنْ أرَدْتَ الحَياةَ الأبَدِيَّةَ، فَعَلَيكَ العَمَلُ بِالوَصايا.»

18 К азва Му: Кои? Исус рече: <Тия>: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай;

فَقالَ الرَّجُلُ: «أيَّةُ وَصايا؟» فَقالَ يَسُوعُ: «‹لا تَقتُلْ، لا تَزْنِ، لا تَسرِقْ.

19 П очитай баща си и майка си; и Обичай ближния си както себе си.

لا تَشْهَدْ زُوراً، أكْرِمْ أباكَ وَأُمَّكَ.› وَ‹تُحِبُّ صاحِبَكَ كَما تُحِبُّ نَفسَكَ.› »

20 М омъкът Му казва: Всичко това съм пазил; какво ми още не достига?

فَقالَ لَهُ الشّابُّ: «أنا أُطِيعُ كُلَّ هَذِهِ الوَصايا، فَماذا يَنقُصُنِي بَعْدُ؟»

21 И сус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай.

فَقالَ يَسُوعُ لَهُ: «إنْ كُنْتَ تَرِيدُ أنْ تَكُونَ كامِلاً، اذْهَبْ وَبِعْ كُلِّ ما تَملِكُ وَأعطِ الفُقَراءَ. بِهَذا تَملِكُ كَنزاً فِي السَّماءِ. ثُمَّ تَعالَ وَاتبَعْنِي.»

22 Н о момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот.

فَلَّما سَمِعَ الشّابُّ ذَلِكَ، ذَهَبَ حَزِيناً لِأنَّهُ كانَ غَنِيّاً جِدّاً.

23 А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство.

حِينَئِذٍ قالَ يَسُوعُ لِتَلامِيذِهِ: «أقولُ الحَقَّ لَكُمْ، مِنَ الصَّعْبِ عَلَى الغَنِيِّ دُخُولُ مَلَكُوتِ السَّماواتِ.

24 П ри това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

أقُولُ لَكُمْ ثانِيَةً أنَّ مُرُورَ جَمَلٍ مِنْ ثُقبِ إبرَةٍ، أيسَرُ مِنْ أنْ يَدخُلَ غَنِيٌّ مَلَكُوتَ اللهِ.»

25 А учениците, като чуха това, зачудиха се твърде много и думаха: Като е тъй, кой може да се спаси?

فَلَّما سَمِعَ تَلامِيذُهُ هَذا، دُهِشوا وَقالُوا: «فَمَنْ يُمكِنُ أنْ يَخلُصَ إذاً؟»

26 А Исус< ги> погледна и рече им: За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно.

فَنَظَرَ يَسُوعُ إلَيْهِمْ وَقالَ لَهُمْ: «هَذا مُستَحِيلٌ عِنْدَ النّاسِ، أمّا عِنْدَ اللهِ فَكُلُّ الأشياءِ مُمكِنَةٌ.»

27 Т огава Петър в отговор Му рече: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме?

حَينَئِذٍ قالَ لَهُ بُطرُسُ: «ها نَحنُ قَدْ تَرَكنا كُلَّ شَيءٍ لِكَيْ نَتبَعَكَ! فَماذا سَيَكُونُ لَنا؟»

28 А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението <на всичко>, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

فَقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «أقولُ الحَقَّ لَكُمْ، عِندَما يَجلِسُ ابْنُ الإنسانِ عَلَى عَرشِهِ المَجِيدِ فِي العَصْرِ الجَدِيدِ، سَتَجلِسُونَ أنتُمُ الَّذِينَ تَبِعْتُمُونِي عَلَى اثْنَي عَشَرَ عَرْشاً، لِتَحكُمُوا عَلَى قَبائِلِ بَنيْ إسرائِيلَ الاثنَتَي عَشْرَةَ.

29 И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка,, или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.

وَكُلُّ مَنْ تَرَكَ بُيُوتاً أوْ إخْوَةً أوْ أخَواتٍ أوْ أباً أوْ أُمّاً أوْ أبناءاً أوْ حُقُولاً مِنء أجلِي، فَإنَّهُ سَيَنالُ مِئَةَ ضِعْفٍ، وَسَيَرَثُ الحَياةَ الآتِيَةَ مَعَ اللهِ إلَى الأبَدِ.»

30 О баче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.

فكَثيرونَ هُمْ أوَّلُ النّاسِ الَّذينَ سَيَصيرونَ آخِرَ النّاسِ، وَكَثيرونَ هُمْ آخِرُ النّاسِ الَّذينَ سَيَصيرونَ أوَّلَ النّاسِ.