1 ( 21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? <Защо> се криеш във време на неволя?

لِماذا، يا اللهُ ، تَبقَى بَعِيداً هَكَذا، صامِتاً فِي زَمانِ الضِّيقِ؟

2 ( 22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които <ония> измислюват.

يُخَطِّطُ الأشْرارُ المُتَكَبِّرُونَ للشَّرِّ. وَيَسقُطُ المَساكِينُ فِي فَخِّ مَكائِدِ الأشرارِ.

3 ( 23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, <даже Го> презира.

حَقّاً يَفتَخِرُ الأشْرارُ بِرَغَباتِهِمِ الشِّرِّيرَةِ لِلَّذّاتِ. وَالجَشِعُونَ يَلْعَنُونَ وَيَحتَقِرُونَ اللهَ.

4 ( 24)Нечестивият, от гордостта на лицето <си казва: Господ> няма да издири; Всичките му помисли <са, че> няма Бог.

عِندَما يَغْضَبُ الأشْرارُ، فَإنَّهُمْ لا يَطلُبُونَ فِي تَكَبُّرِهِمْ مَشُورَةَ اللهِ. لا مَكانَ للهِ فِي خُطَطِهِمْ.

5 ( 25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира {Еврейски: Духа срещу.} всичките си противници.

يَفعَلُ الأشْرارُ دَوْماً أُمُوراً مُلتَوِيَةً. وَهُمْ لا يَرَوْنَ أحكامُكَ وَتَعلِيمَكَ. لَكِنَّكَ تَسْخَرُ بِهِمْ.

6 ( 26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма <да изпадна> в злощастие.

يَقُولُونَ فِي قُلُوبِهِمْ إنَّهُمْ لَنْ يَفشَلُوا، وَلَنْ يَحدُثَ لَهُمْ سُوءٌ أبَداً.

7 ( 27)Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.

أفواهُهُمْ مَملوءَةٌ بِاللَّعَناتِ وَالمَكرِ وَالتَّهدِيدِ، وَتَحتَ ألسِنَتِهِمْ شَقاءٌ وَشَرٌّ.

8 ( 28)Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.

يَكمُنُونَ فِي الأزِقَّةِ لِيَغتالُوا الأبرِياءَ. يَقبَعُونَ فِي السِّرِّ مُتَرَقِّبِينَ مُرُورَ المَسْكِينِ.

9 ( 29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

يَكمُنُونَ كَأسَدٍ فِي عَرِينِهِ. يَختَبِئُونَ لِيُمسِكُوا بِالمَساكِينِ. لِيُمسِكُوهُمْ وَيَجُرُّوهُمْ فِي شَبَكَتِهِمْ.

10 ( 30)Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му {Или: Под силата му.}.

يَنطَرِحُ المَساكِينُ أيضاً مِنْ بَطشِ الأشرارِ.

11 ( 31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.

يَقُولُ المَساكِين فِي أنفُسِهِمْ: «اللهُ نَسِيَنا. يَتَجاهَلُنا وَلا يَرَى ما يَحدُثُ لَنا.»

12 ( 32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.

قُمْ يا اللهُ. ارفَعْ يَدَكَ لِتُعاقِبَهُمْ. لا تَنْسَ المَساكِينَ.

13 ( 33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да <Го> издирваш?

لِماذا يُهِينُ الشِّريرُ اللهَ وَيَقُولُ لِنَفْسِهِ: «لَنْ يُحاسِبَنِي اللهُ عَلَى ما فَعَلْتُ»؟

14 ( 34)Ти си <го> видял; защото гледаш неправдата и притеснението, За да <ги> хващаш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.

لَكِنَّكَ تَرَى يا اللهُ ما يَحدُثُ. تَرَى كُلَّ الضِّيقِ وَالألَمِ! وَتَمُدُّ يَدَكَ لِتُساعِدَ البُؤَساءَ. أنتَ مُعِينُ مَنْ لا مُعِينَ لَهُ!

15 ( 35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, <докато> не намериш <вече от него>.

اكسِرْ يا اللهُ ذِراعَ الشِّرِّيرِ! حَطِّمْ ما فَعَلَهُ مِنْ شَرٍّ فَلا يَبقَى لَهُ أثَرٌ!

16 ( 36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.

اللهُ مَلِكٌ إلَى أبَدِ الآبِدِينَ! وَسَتُقطَعُ الأُمَمُ الشِّرِّيرَةُ مِنْ أرْضِهِ!

17 ( 37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,

اسْمَعْ يا اللهُ مَطلَبَ المَساكِينِ المُتَّضِعِينَ. شَجِّعْهُمْ! اسْتَمِعْ إلَى صَلَواتِهِمْ.

18 ( 38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.

أنصِفِ الأيتامَ وَالمُضطَهَدِينَ، فَلا يَعُودُ الإنْسانُ، الّذِي هُوَ مِنَ الأرْضِ، يُرْعِبُهُمْ.