1 Т огава Ефремовите мъже се събраха и, като преминаха към север, рекоха на Ефтая: Ти защо отиде да воюваш против амонците, а нас не повика да дойдем с тебе? Ние ще изгорим къщата ти с огън, и тебе в нея.

وَدُعِيَ بَنُو أفْرايِمَ لِلاجْتِماعِ لِلقِتالِ. فَعَبَرُوا إلَى صافُونَ، وَقالُوا لِيَفْتاحَ: «لِماذا ذَهَبْتَ لِمُقاتَلَةِ العَمُّونِيِّينَ وَلَمْ تَدْعُنا إلَى الذَّهابِ مَعَكَ؟ سَنُحرِقُ بَيتَكَ عَلَيكَ!»

2 А Ефтай им рече: Аз и людете ми имахме голям спор с амонците; и аз ви повиках, а вие не ме избавихте от ръката им.

فَقالَ يَفْتاحُ لَهُمْ: «كُنْتُ وَشَعبِي فِي صِراعٍ شَدِيدٍ مَعَ العَمُّونِيِّينَ. دَعَوْتُكُمْ، لَكِنَّكُمْ لَمْ تُنقِذُونِي مِنْ قُوَّتِهِمْ.

3 И като видях, че не ме избавихте, турих в опасност живота си, като отидох против амонците; и Господ ги предаде в ръката ми. И сега защо сте дошли при мене днес да се биете против мене?

وَلَمّا رَأيتُ أنَّكُمْ لَنْ تُنقِذُونِي، قَرَّرتُ أنْ أتَصَرَّفَ بِنَفْسِي، وَهاجَمْتُ العَمُّونِيِّينَ، فَأعانَنِي اللهُ عَلَى هَزِيمَتِهِمْ. فَلِماذا خَرَجْتُمُ اليَومَ لِكَي تُقاتِلُونِي؟»

4 Т огава Ефтай събра всичките галаадски мъже, та се би против Ефрема; и галаадските мъже поразиха ефремците, защото тия рекоха: Бежанци от Ефрема сте вие, галаадци, <живеещи> между ефремците и манасийците!

ثُمَّ جَمَعَ يَفْتاحُ كُلَّ رِجالِ جِلْعادَ وَحارَبُوا بَنِي أفْرايِمَ. وَهَزَمَ رِجالُ جِلْعادَ رِجالَ أفْرايِمَ. فَهُمْ كَانُوا يُهينُونَ الجِلْعادِيّينَ بِقَولِهِم: «ما أنتُمُ إلّا طَرِيدُونَ مِنْ أفْرايِمَ. فَجِلْعادُ لا هِيَ مِنْ أفْرايِمَ وَلا مِنْ مَنَسَّى!»

5 Г алаадците взеха бродовете на Иордан към Ефремовата <земя>; и когато някой от ефремските бежанци кажеше: Оставете ме да премина, тогава галаадските мъже му казваха: Ти ефремец ли си?

وَاسْتَولَى الجِلْعادِيُّونَ عَلَى مَعابِرِ نَهْرِ الأُردُنّ لِيَمْنَعُوا رِجالَ أفْرايِمَ مِنَ العُبُورِ. وَعِندَما كانَ أيٌّ مِنَ النّاجِينَ مِنْ أفْرايِمَ يَقُولُ: «أُريدُ أنْ أعبُرَ.» كانَ الجِلعادِيُّونَ يَسْألُونَهُ: «هَلْ أنْتَ مِنْ بَنِي أفْرايِمَ؟» فَيَقُولُ: «لا!»

6 А ко речеше: Не съм, тогава му думаха: Речи Шиболет, а той казваше: Сиболет, защото не можеше да го произнесе право. Тогава го хващаха, та го заколваха при бродовете на Иордан. И в онова време паднаха от Ефрема четиридесет и две хиляди души.

فَيَقُولُونَ لَهُ: «قُلْ: شِبُّولَتْ.» فَيَقُولُ: «سِبُّولَتْ» فَيَلْفِظُ الكَلِمَةَ بِشَكلٍ خاطِئٍ، فَيَمسِكُونَهُ وَيَقْتُلُونَهُ عِنْدَ مَعابِرِ نَهْرِ الأُردُنِّ. فَقُتِلَ فِي ذَلِكَ اليَومِ، اثْنانِ وَأربَعُونَ ألْفاً مِنْ بَنِي أفْرايِمَ.

7 И Ефтай съди Израиля шест години. Тогава Ефтай, галаадецът, умря, и бе погребан в <един от> галаадските градове.

وَقَضَى يَفْتاحُ لإسْرائِيلَ مُدَّةَ سِتِّ سَنَواتٍ. ثُمَّ ماتَ يَفْتاحُ الجِلْعادِيُّ، وَدُفِنَ فِي مَدِينَةِ جِلْعادَ. القاضِي إبْصان

8 А подир него, Ивцан от Витлеем стана съдия в Израиля.

وَبَعْدَ يَفْتاحَ قَضَى لِبَنِي إسْرائِيلَ إبْصانُ، وَهُوَ مِنْ مَدِينَةِ بَيتِ لَحْمٍ،

9 Т ой имаше тридесет сина, и тридесет дъщери, които омъжи навън; и взе от вън тридесет дъщери за синовете си. И съди Израиля седем години.

وَكانَ لَهُ ثَلاثُونَ ابْناً وَثَلاثُوْنَ بِنْتاً زَوَّجَهُنَّ مِنْ خارِجِ قَبِيلَتِهِ، وَجَلَبَ ثَلاثِينَ بِنتاً مِنْ خارِجِ قَبِيلَتِهِ زَوجاتٍ لِأبْنائِهِ. وَقَضَى لإسْرائِيلَ سَبْعَ سَنَواتٍ.

10 И Ивцан умря, и бе погребан във Витлеем.

ثُمَّ ماتَ إبْصانُ وَدُفِنَ فِي بَيتَ لَحْمَ. القاضِي إيلُون

11 С лед него, завулонецът Елон стана съдия в Израиля, и съди Израиля десет години.

وَبَعْدَ إبْصانَ قَضَى لإسْرائِيلَ إيلُونُ الزَّبُولُونِيُّ. وَقَدْ قَضَى مُدَّةَ عَشْرِ سَنَواتٍ.

12 И Елон завулонецът умря, и бе погребан в Еалон в Завулоновата земя.

ثُمَّ ماتَ إيلُونُ الزَّبُولُونِيُّ، وَدُفِنَ فِي إيلُونَ، فِي أرْضِ زَبُولُونَ. القاضِي عَبْدُون

13 А след него, Авдон, син на пиратонеца Илела, стана съдия в Израиля.

وَبَعْدَ إيلُونَ قَضَى لإسْرائِيلَ عَبْدُونُ بْنُ هِلِّيلَ الفِرْعَتُونِيُّ.

14 Т ой имаше четиридесет сина и тридесет внуци, които яздеха на седемдесет ослета; и съди Израиля осем години.

وَكانَ لَهُ أربَعُونَ ابْناً وَثَلاثُونَ حَفِيداً يَركَبُونَ عَلَى سَبْعِينَ حِماراً. وَقَضَى لإسْرائِيلَ ثَمانِي سَنَواتٍ.

15 И Авдон, син на пиратонеца Илела, умря, и бе погребан в Пиратон в Ефремовата земя, на амаликската хълмиста страна.

ثُمَّ ماتَ عَبْدُونُ بْنُ هِلِّيلَ الفِرْعَتُونِيُّ، وَدُفِنَ فِي فِرْعَتُونَ فِي أرْضِ أفْرايِمَ فِي مِنْطَقَةِ العَمالِيِقِ الجَبَلِيَّةِ.