1 Н о имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел.

غَيْرَ أنَّهُ كانَ هُناكَ أنبِياءٌ كَذَبَةٌ بَيْنَ شَعبِ اللهِ! وَسَيَكُونُ بَيْنَكُمْ أيضاً مُعَلِّمُونَ كَذَبَةٌ، يَدُسُّونَ بَينَكُمْ عَقائِدَ هَدّامَةً. سَيُنكِرونَ الرَّبَّ الَّذِي اشتَراهُمْ، فَيَأتوا عَلَى أنفُسِهِمْ بِدَمارٍ سَريعٍ.

2 И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които <човеци> пътят на истината ще се похули.

سَيَتبَعُهُمْ كَثِيْرُونَ فِي طُرُقِهِمُ المُنحَلَّةِ. وَبِسَبَبِهِمْ سَيُساءُ إلَى طَرِيْقِ الحَقِّ.

3 О т лакомство те ще ви мамят с присторени думи; но тяхната присъда, отдавна <приготвена>, не се забавя, и тяхното погубление не дреме.

فَهُمْ سَيَستَغِلُّونَكُمْ بِتَعاليمِهِمُ الخادِعَةِ، وَسَيُتاجِرُونَ بِكُمْ فِي جَشَعِهِمْ. أمّا دَينونَتُهُمْ فَمُعَدَّةٌ مُنذُ القَدِيْمِ، وَدَمارُهُمْ فِي انتِظارِهِمْ.

4 З ащото, ако Бог не пощади <и> ангели, когато съгрешиха, но ги хвърли в мрака на най-дълбоките ровове, и ги предаде да бъдат вардени за съд;

فَاللهُ لَمْ يَعفُ عَنِ المَلائِكَةِ الَّذِيْنَ أخطَأُوا، بَلْ أرسَلَهُمْ إلَى كُهُوفِ الظُّلْمَةِ فِي العالَمِ السُّفلِيِّ لِيُحجَزُوا حَتَّى مَوْعِدِ الدَّينُونَةِ.

5 и <ако> не пощади стария свят, но опази с още седем души Ноя, проповедника на правдата, когато нанесе потоп върху нечестивия свят;

لَمْ يَعفُ اللهُ عَنِ العالَمِ القَدِيْمِ، لَكِنَّهُ أنقَذَ نُوحَ الَّذي كانَ يَعِظُ مَنادِياً بِحَياةِ البِرِّ، وَأنقَذَ سَبعَةً آخَرِيْنَ مَعَهُ، عِندَما أرسَلَ الطُّوفانَ عَلَى عالَمِ الأشْرارِ.

6 т ъй също, <ако Той> осъди на разорение содомските и гоморските градове и ги обърна на пепел, и ги постави за пример на ония, които щяха да вършат нечестие,

وَحَكَمَ عَلَى مَدِيْنَتَي سَدُّومَ وَعَمُّورَةَ بِالدَّمارِ فَحَوَّلَهُما إلَى رَمادٍ، وَجَعَلَ مِنْهُما عِبْرَةً لِلآثِمِيْنَ مُبَيِّناً ما سَيَحدُثُ لَهُمْ.

7 н о избави праведния Лот, комуто бе досадил развратния живот на нечестивите;

وَأنقَذَ لُوطَ الرَّجُلَ البارَّ، الَّذيْ كانَ يَتَألَّمُ مِنْ سُلُوكِ الفاجِرِيْنَ المُنحَلِّ.

8 ( защото тоя праведен човек, като живееше между тях измъчваше от ден на ден праведната си душа, като гледаше и слушаше беззаконните им дела);

كانَ ذَلِكَ البارُّ يَتَعَذَّبُ فِي قَلْبِهِ البارِّ مِنَ الأُمُورِ الَّتِي يَراها وَيَسْمَعُها، وَهُوَ يَعِيشُ بَينَهُمْ يَوماً بَعْدَ الآخَرِ.

9 т о знае Господ как да избави благочестивите от напаст, а неправедните да държи под наказание за съдния ден,

وَهَكَذا يَعرِفُ الرَّبُّ كَيْفَ يُنقِذُ الَّذِيْنَ يَخدِمُونَهُ مِنَ التَّجارِبِ، وَكَيْفَ يُبقِي الأشرارَ حَتَّى يَومِ الدَّيْنُونَةِ لِلعِقابِ.

10 а особено тия, които с нечисто пожелание следват плътските <страсти> и презират властта. Смели и упорити, те не се страхуват да хулят славните <същества;>

وَلا سِيَّما الَّذِيْنَ يَتبَعُونَ طَبيعَتَهُمُ الجَسَدِيَّةِ وَشَهَواتِها النَّجِسَةِ، وَيَحتَقِرُونَ سُلطانَ الرَّبِّ. وَهُمْ وَقِحُونَ، مَغْرورونَ، وَلا يَتَهَيَّبونَ مِنْ إهانَةِ ذَوي الرُّتَبِ العاليَةِ!

11 д окато ангелите, ако и да са по-големи в мощ и сила, не представят против тях хулителна присъда пред Господа.

أمّا المَلائِكَةُ، فَهُمْ أكثَرُ مِنْهُمْ قُوَّةً وَجَبَرُوتاً، إلّا أنَّهُمْ لا يَفتَرُونَ عَلَيْهِمْ لَدَى الرَّبِّ!

12 Т ия, обаче, като животни без разум, естествено родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулят за неща, които не знаят, и ще погинат в своя разврат,

لَكِنَّ هَؤُلاءِ الأشخاصَ أشبَهُ بِحَيواناتٍ غَيْرِ عاقِلَةٍ، تَسُوقُها الغَرائِزُ. وَهِيَ تُولَدُ لِلصَّيدِ وَالهَلاكِ. إنَّهُمْ يَهزَأُونَ بِأُمُورٍ يَجهَلُونَها. وَكَما تَهلِكُ الَحَيواناتُ، سَيَهلِكُونَ أيضاً.

13 н аближаващи да получат заплатата на неправдата - <люде>, които считат за удоволствие да разкошествуват денем. Те са петна и позор; наслаждават се с примамките си, когато са на угощение при вас;

وَسَيَنالُونَ جَزاءَ ما ارتَكَبُوهُ مِنْ أذَىً. كَما إنَّهُمْ يَرَوْنَ مُتعَتَهُمْ فِي الانغِماسِ فِي اللَّذّاتِ حَتَّى فِي وَضَحِ النَّهارِ. وَهُمْ عارٌ وَخِزيٌ بَيْنَكُمْ. يَتَلَذَّذُونَ بِطُرُقِهِمُ المُخادِعَةِ بَيْنَما يَشتَرِكُونَ فِي وَلائِمكُمْ!

14 о чите им са пълни с блудство и с непрестанен грях; подмамват неутвърдени души; сърцето им е научено на лакомство; те са предадени на проклетия;

شَهوَةُ الزِّنا فِي عُيُونِهِمُ الَّتِي لا تَتَوَقَّفُ عَنِ الخَطِيَّةِ، وَيُغوُونَ الأشْخاصَ غَيْرَ الثّابِتِيْنَ. لَهُمْ قُلُوبٌ مُدَرَّبَةٌ عَلَى الفِسقِ، وَهُمْ أولادُ اللعْنَةِ.

15 о ставиха правия път и се заблудиха, като последваха пътя на Валаама Веоров, който обикна заплатата на неправдата,

تَرَكُوا طَريقَ البِرِّ، فَتاهُوا. تَبِعُوا طَرِيْقَ بَلْعامِ بْنِ بَصُورَ الَّذِي أحَبَّ الأُجرَةَ الَّتِي تَقاضاها مُقابِلَ اثْمِهِ.

16 н о биде изобличен за своето беззаконие, когато ням осел проговори с човешки глас и възпря лудостта на пророка.

لَكِنَّهُ وُبِّخَ عَلَى إساءَتِهِ. فَقَدْ نَطَقَ حِمارٌ أعجَمُ بِصَوْتٍ بَشَرِيٍّ، فَمَنَعَ النَّبِيَّ مِنِ ارتِكابِ حَماقَتِهِ.

17 Т е са безводни кладенци, мъгли тласкани от буря, за които е запазена мрачна тъмнина.

هَؤُلاءِ المُعَلِّمُونَ الزّائِفُونَ يَنابِيْعُ لا ماءَ فِيْها، وَغُيُومٌ تَدفَعُها العاصِفَةُ. وَقَدْ حُفِظَ لَهُمْ مَكانٌ فِي أعماقِ الظُّلْمَةِ.

18 З ащото, като говорят с надуто празнословие, те с разтленността подмамват в плътските страсти ония, които едвам избягват от живеещите в заблуда.

يَفتَخِرُونَ افتِخاراً أجوَفَ، وَيَجُرُّونَ الآخَرينَ إلَىْ فَخِّ شَهَواتِ الطَّبيعَةِ الجَسَدِيَّةِ، لِيُغوُوا أُولَئِكَ الَّذِيْنَ بَدَأُوا لِلتَّوِّ بِالهَرَبِ مِنْ رِفاقِ السُّوءِ.

19 О бещават им свобода, а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и роб става.

يَعِدُونَهُمْ بِالحُرِّيَّةِ، بَيْنَما هُمْ بِكامِلِهِمْ عَبِيْدٌ لِلفَسادِ. فَالإنسانُ مُستَعبَدٌ لِما يَسودُ عَليهِ.

20 П онеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото.

هَرَبَ هَؤُلاءِ مِنْ أوساخِ العالَمِ بِمَعرِفَةِ رَبِّنا وَمُخَلِّصْنا يَسُوعَ المَسِيْحِ. لَكِنَّهُمْ إذْ عَلِقُوا فِي شِراكِها مَرَّةً أُخْرَى وَانغَلَبُوا، صارَتْ حالَتُهُمُ الأخِيْرَةُ أسوَأُ مِنَ الأُولَى.

21 П онеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях света заповед.

فَكانَ أفضَلَ لَهُمْ لَوْ أنَّهُمْ لَمْ يَعرِفُوا طَريقَ البِرِّ، مِنْ أَنْ يَرتَدُّوا عَنِ التَعليمِ المُقَدَّسِ بَعْدَ أنْ عَرَفوهُ وَقَبِلوهُ.

22 С тях се е случило <това, което казва> истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня <се върна> да се валя в тинята.

وَهَكَذا يَصدُقُ عَلَيْهِمُ المَثَلُ القائِلُ: «كَلْبٌ يَعُودُ إلَى قَيئِهِ.» وَمَثَلٌ آخَرُ يَقُولُ: «خِنزِيْرَةٌ مُغَسَّلَةٌ تَعُودُ إلَى التَّمَرُّغُ فِي الوَحلِ.»