1 И като се настани царят в къщата си, и Господ беше го успокоил от всичките неприятели около него,

بَعْدَ أنِ سَكَنَ داوُدُ فِي مَنْزِلِهِ الجَديدِ، مَنَحَهُ اللهُ السَّلامَ مَعَ أعْدائِهِ المُحيطينَ بِهِ جَمِيعاً.

2 ц арят каза на пророк Натана: Виж сега, аз живея в кедрова къща, а Божият ковчег стои под завеси.

قالَ داوُدُ لناثْانَ النَّبِيِّ: «ها إنَّني أعِيشُ فِي بَيتٍ جَمِيلٍ مِنْ خَشَبِ الأرْزِ، أمّا صُنْدُوقُ عَهْدِ اللهِ المُقَدَّسَ فَيَسْكُنُ في خَيمَةٍ!»

3 И Натан каза на царя: Иди, стори всичко, което е в сърцето ти; защото Господ е с тебе.

فَقالَ ناثْانُ لِلْمَلِكِ داوُدَ: «افْعَلْ ما تُريدُ وسَيَكونُ اللهُ مَعَكَ.»

4 Н о през същата нощ Господното слово дойде на Натана и рече:

وَفِي تِلْكَ اللّيلَةِ، بَلَغَتْ كَلِمَةُ اللهِ ناثْانَ النَّبيَّ فَقالَ لَهُ:

5 И ди кажи на слугата Ми Давида: Така говори Господ: Ти ли ще Ми построиш дом, в който да обитавам?

«اذْهَبْ وَقُلْ لِخادِمِي داوُدَ: ‹هَذا ما يَقُولُ اللهُ: لَسْتَ أنْتَ الّذي يبني لِي مَنْزِلاً أسْكُنُ فِيهِ.

6 З ащото от деня, когато изведох израилтяните от Египет дори до днес, не съм обитавал в дом, но съм ходил в шатър и в скиния.

لَمْ أكُنْ أسْكُنُ في مَنْزِلٍ يَوْمَ أخْرَجْتُ بَنِي إسْرائِيلَ مِنْ مِصْرَ، بَلْ سافَرْتُ من مكانٍ إلَى آخرَ فِي خَيمَةٍ وَمَسْكَنٍ تَحْتَها.

7 К ъдето и да съм ходил с всичките израилтяни, говорих ли някога на някое от Израилевите племена, на което заповядах да пасе людете Ми Израиля, да кажа: Защо не Ми построихте кедров дом?

أينما جُلْتُ بينَ بَنِي إسْرائِيلَ، هَلْ قُلْتُ وَلَوْ كَلِمَةً لأحَدِ رُؤساءِ قَبائِلِ إسْرائِيلَ، الَّذينَ أوْصَيتُهُمْ بِرِعايَةِ شَعبِي إسْرائِيلَ، وَقُلْتُ لِماذا لمْ تَبْنُوا لِي مَنْزِلاً مِنْ خَشَبِ الأرْزِ.›

8 С ега, прочее, така да кажеш на слугата Ми Давида: Така казва Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, от подир стадото, за да бъдеш вожд на людете Ми, на Израиля;

«قُلْ هَذا لِخادِمِي داوُدَ: هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ: ‹اخْتَرْتُكَ عِنْدما كُنْتَ في المَراعِي تَتْبَعُ الغَنَمَ. أخَذْتُكَ مِنْ عَمَلِكَ وَجَعَلْتُكَ رَئِيسَ شَعبِي، بَنِي إسْرائِيلَ.

9 и съм бил с тебе навсякъде, гдето си ходил и изтребих всичките ти неприятели пред тебе, и направих името ти велико, както името на великите, които са на земята.

كُنْتُ مَعَكَ حَيْثُما ذَهَبْتَ، وهَزَمْتُ أعْداءَكَ مِنْ أمامِكَ. وَسَأجْعَلُ لَكَ شُهْرَةَ العُظَماءِ فِي الأرْضِ.

10 И ще определя място за людете Си Израиля и ще ги насадя, та ще обитават на свое собствено място, и няма да се преместват вече; и <тези които, вършат> нечестие няма вече да ги притесняват, както по-напред,

وقَدِ اخْتَرْتُ مَكاناً لِشَعبِيَ إسْرائِيلَ. زَرَعْتُهُمْ وَأعْطَيتُهُم أرْضاً يَعِيشُونَ فيها، فَلا يُضْطَرُّونَ إلَى التَّنَقُلِ بَعْدَ اليَوْمِ. وَلا يَعُودُ الخُطاةُ يُذَلِّلُونَهُمْ كَما في الماضِي،

11 и както от деня, когато поставих съдии над людете Си Израиля; и ще те успокоя от всичките ти неприятели. При това, Господ ти явява, че Господ ще ти съгради дом.

عِنْدَما عَيَّنْتُ قُضاةً لِيَقُودُوا شَعبِيَ إسْرائِيلَ. فَالآنَ، أمْنَحُكَ السَّلامَ مَعَ أعْدائِكَ. أنا اللهَ أعِدُكَ بِأنْ أجعَلَ بَيتَكَ بَيتَ مُلُوكٍ.

12 К огато се навършат дните ти и заспиш с бащите си, ще въздигна потомеца ти подир тебе, който ще излезе из чреслата ти, и ще утвърдя царството му.

«‹وعِنْدَما تَنْتَهيَ أيّامُكَ هُنا، وَتُدفَنُ مَعَ آبائِكَ، سَأُقِيمُ أحَدَ أولادِكَ خَلَفاً لَكَ مِنْ صُلبِكَ، وَسَأبنِي مَملَكَتَهُ.

13 Т ой ще построи дом за името Ми; и Аз ще утвърдя престола на царството му до века.

وَهْوَ سَيَبْنِي لِي بَيْتاً. وَسَأجْعَلُ مَملَكَتَهُ قَوِيَّةً إلَى الأبَدِ.

14 А з ще му бъда Отец, и той ще Ми бъде син: ако стори беззаконие, ще го накажа с тояга <каквато е> за мъже и с биения <каквито са> за човешкия род;

سَأكُونُ أباهُ، وَهُوَ سَيَكُونُ ابْني. وَعِنْدَما يُخْطِئُ أسْتَعِينُ بِالآخَرِينَ لِمُعاقَبَتِهِ، فَيَكُونُونَ لِي عَصاً أضرِبُه بِها.

15 н о Моята милост няма да го остави, както я отнех от Саула, когото отмахнах от пред тебе.

لَكِنَّني لَنْ أكُفَّ أبَداً عِنْ حُبِّهِ. وَسَأكُونُ أمِيناً لَهُ. فَقَدْ أخَذْتُ حُبّي ولُطْفِي مِنْ شاوُلَ، وَدَفَعْتُ شاوُلَ جانِباً قَبلَ مَجِيئِكَ إلَى المُلكِ.

16 И домът ти и царството ти ще се утвърдят пред тебе до века; престолът ти ще бъде утвърден до века.

سَتَبْقَى عائِلَتُكَ عائِلَةَ الملوكِ، يُمْكِنُكَ أنْ تَثِقَ بِما أقُولُ! أمّا بِالنِّسْبَةِ إلَيْكَ، فَسَيَبقَى عَرْشُكَ قائِماً إلَى الأبَدِ.›»

17 И Натан говори на Давида точно според тия думи и напълно според това видение.

فَأخْبَرَ ناثانُ داوُدَ بِتِلْكَ الرُّؤيا. أخْبَرَهُ بِكُلِّ ما قالَهُ اللهُ. صلاةُ داود

18 Т огава цар Давид влезе та седна пред Господа и рече: Кой съм аз, Господи Иеова, и какъв е моят дом, та си ме довел до това <положение?>

ثُمَّ دَخَلَ الملِكُ داود وجَلَسَ فِي حَضرَةِ اللهِ وَقالَ: «مَنْ أنا أيُّها الرَّبُّ إلَهي وَما هِيَ عَشيْرَتِي حَتَّى أوْصَلْتَني إلى هَذا الحالِ؟

19 Н о даже и това бе малко пред очите Ти, Господи Иеова; а Ти си говорил още за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си, и <даваш> това като закон на човеците, Господи Иеова!

بَلْ إنَّكَ رَأيَتَ هَذا قَلِيلاً أيُّها الرَّبُّ إلَهي ، فَأمَرْتَ بِالخِيرِ لِعائِلَةِ عَبْدِكَ لِزَمانٍ طَوِيلٍ آتٍ. فَمَيَّزْتَني بَيْنَ النَّاسِ أيُّها الرَّبُّ إلَهي.

20 И какво повече може да Ти рече Давид? защото Ти, Господи Иеова, познаваш слугата Си.

فَماذا أقُولُ لَكَ بَعْدُ أنا داوُدَ؟ فَأنتَ أعلَمُ بِخادِمِكَ أيُّها الرَّبُّ إلَهي.

21 З аради Своето слово и според Своето сърце Ти си сторил всички тия велики дела, за да ги явиш на слугата Си.

فَمِنْ أجلِ وَعْدِكَ وَبِحَسَبِ قَلْبِكَ، سَتَفْعَلُ كُلَّ هَذِهِ العَظِائِمِ. وقَدْ كَشَفْتَها كُلَّها لِي أنا خادِمَكَ.

22 З атова Ти си велик, Господи Боже; защото няма подобен на Тебе, нито има бог освен Тебе, според всичко, що сме чули с ушите си.

فَأنْتَ عَظِيمٌ يا اللهُ. وَنَحْنُ لَمْ نَسْمَعْ طَوالَ حَياتِنا بِمِثلِكَ، وَلا بِإلَهٍ سِواكَ!

23 И кой друг народ на света е както Твоите люде, както Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свои люде, да ги направи именити, и да извърши за тях велики дела, и страшни дела за земята Ти, пред Твоите люде, които Ти си откупил за Себе Си от Египет, от народите, и от боговете им?

«فَأيُّ شَعبٍ مِثلُ شَعبِكَ بَنِي إسْرائِيلَ؟ فَهَل مِنْ أُمَّةٍ عَلى الأرْضِ ذَهَبَ اللهُ بِنَفْسِهِ لِيَفْديَ شَعبَها، مُعلِناً اسْمَهُ، وَصانِعاً أُمُوراً عَظيمَةً وَمَهيبَةً لَهُمْ، إذْ طَرَدَ أمامَ شَعبِهِ أُمَماً مَعَ آلِهَتِها؟

24 З ащото Ти си утвърдил людете Си Израиля за Себе Си, за да Ти бъдат люде до века; и Ти, Господи, им стана Бог.

أسَّسْتَ مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ شَعباً لَكَ إلَى الأبَدِ، وَأنْتَ يا اللهُ ، أصْبَحْتَ إلَهَهُم.»

25 И сега, Господи Боже, утвърди до века думата, която си говорил за слугата Си, и за дома му, и стори както си говорил.

«وَالآن ثَبِّتْ إلَى الأبَدِ يا اللهُ الكَلامَ الَّذي تَكَلَّمَتَ بِهِ مِنْ جِهَةِ خادِمِكَ وَنَسلِهِ. حَقِّقْ وَعْدَكَ.

26 И нека възвеличат името Ти до века, като казват: Господ на Силите е Бог над Израиля; и нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давида,

حينَئِذٍ يَتَكرَّمُ اسْمُكَ إلَى الأبَدِ، إذْ يقولُ النّاسُ: ‹ اللهُ القَدِيرُ هوَ إلهُ إسْرائِيل!› وَيَتَرَسَّخُ بَيْتُ خَادِمِكَ داوُدَ أمامَكَ.

27 З ащото Ти, Господи на Силите, Боже Израилев, откри на слугата Си, като каза: Ще ти съградя дом: затова слугата Ти намери сърцето си разположено да Ти се помоли с тая молитва.

«أنْتَ أيُّها الإلَهُ القَدِيرُ، إلَهَ إسْرائِيل، أعلَنْتَ لِيَ أنا خادِمَكَ وَقُلْتَ: ‹سَأبْنِي لَكَ عائِلَةً عَظيمَةً.› فَتَشَجَّعْتُ، أنا خادِمَكَ، أنْ أُصلِّي لكَ هَذِهِ الصّلاةَ:

28 И сега, Господи Иеова, Ти си Бог, и думите Ти са истинни, и Ти си обещал тия блага на слугата Си;

«أيُّها الرَّبُّ الإلَهُ ، أنْتَ هُوَ اللهُ. وَكلامُكَ حقُّ. أنْتَ وَعَدْتَنِي بِهذا، أنا خادِمَكَ.

29 с ега, прочее, благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да пребъдва пред Тебе до века; защото Ти, Господи Иеова, Си говорил тия неща, и под Твоето благословение нека бъде благословен до века домът на слугата Ти.

فأرْجوكَ أنْ تُبارِكَ عائِلَتي، بأن تَبقَى إلى الأبَدِ أمامَكَ لِتَخْدِمَكَ. فَأنْتَ أيُّها الرَّبُّ الإلَهُ قَدْ وَعَدْتَ. فَبارِكْ عائِلَةَ عَبْدِكَ إلَى الأبَدِ.»