1 ( По слав. продължение от 113). (9)Не нам, Господи, не нам, Но на Своето име дай слава, Заради милостта Си и заради верността Си.

لا تُعطِنا نَحنُ، يا اللهُ ، الكَرامَةَ، فَهِيَ لَكَ، لَكَ وَحدَكَ المَجدُ، مِنْ أجلِ مَحَبَّتِكَ وَأمانَتِكَ.

2 ( 10)Защо да рекат народите: Где е сега техният Бог?

كَيفَ تَقُولُ الأُمَمُ: «أينَ إلَهُكُمْ؟»

3 ( 11)Нашият Бог е на небето; Прави всичко що Му е угодно.

إلَهُنا فِي السَّماءِ، يَفعَلُ ما يَشاءُ!

4 ( 12)Техните идоли са сребро и злато, Направа на човешките ръце.

أمّا أصْنامُهُمْ فَما هِيَ إلّا تَماثِيلُ صَنَعَتْها أيدِي بَشَرٍ مِنْ ذَهَبٍ وَفِضَّةٍ.

5 ( 13)Уста имат, но не говорят; Очи имат, но не виждат;

لَها أفواهٌ، وَلا تَقدِرُ أنْ تَنطِقَ. لَها عُيُونٌ، وَلا تَقدِرُ أنْ تَرَى.

6 ( 14)Уши имат, но не чуват; Ноздри имат, но не миришат;

لَها آذانٌ، وَلا تَقدِرُ أنْ تَسْمَعَ. لَها أُنُوفٌ، وَلا تَقدِرُ أنْ تَشُمَّ.

7 ( 15)Ръце имат, но не пипат; Нозе имат, но не ходят; Нито издават глас от гърлото си.

لَها أيدٍ، وَلا تَقدِرُ أنْ تَلمِسَ. لَها أقدامٌ، وَلا تَقدِرُ أنْ تَمشِيَ. وَحَناجِرُها لا تَقدِرُ أنْ تَئِنَّ.

8 ( 16)Подобни на тях ще станат ония, които ги правят, Както и всеки, който уповава на тях.

وَمَنْ يَصنَعُونَها وَيَتَّكِلُونَ عَلَيها سَرْعانَ ما يَصِيرُونَ مِثلَها.

9 ( 17)Израилю, уповавай на Господа; Той е тяхна помощ и щит.

اتَّكِلْ عَلَى اللهِ ، يا إسرائِيلُ. هُوَ يُعِينُهُمْ وَيَحمِيهُمْ.

10 ( 18)Доме Ааронов, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит.

اتَّكِلُوا عَلَى اللهِ ، يا بَيتَ هارُونَ، هُوَ يُعِينُهُمْ وَيَحمِيهُمْ.

11 ( 19)Вие, които се боите от Господа, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит.

يا خائِفِي اللهَ ، اتَّكِلُوا عَلَى اللهِ. هُوَ يُعِينُهُمْ وَيَحمِيهُمْ.

12 ( 20)Господ си спомни за нас; ще ни благослови; Ще благослови Израилевия дом; Ще благослови Аароновия дом.

اللهُ يَذكُرُنا وَسَيُبارِكُنا: سَيُبارِكُ بَيتَ إسرائِيلَ. سَيُبارِكُ بَيتَ هارُونَ.

13 ( 21)Ще благослови ония, които се боят от Господа, И малки и големи.

سَيُبارِكُ مُتَّقِي اللهِ ، مِنَ الأقَلِّ شَأناً إلَى الأعظَمِ شَأناً.

14 ( 22)Дано Господ ви умножава повече и повече - Вас и чадата ви.

اللهُ سَيَظَلُّ يَكِيلُ بَرَكاتٍ عَلَيكُمْ، عَلَيكُمْ وَعَلَى أبنائِكُمْ.

15 ( 23)Благословени сте вие от Господа, Който е направил небето и земята.

مُبارَكُونَ أنتُمْ مِنَ اللهِ ، خالِقِ السَّماءِ وَالأرْضِ.

16 ( 24)Небесата са небеса на Господа; А земята Той даде на човешките чада,

السَّماءُ هِيَ للهِ. أمّا الأرْضُ، فَأعطاها لَنا نَحنُ البَشَرَ.

17 ( 25)Мъртвите не хвалят Господа, Нито ония, които слизат в <мястото на> мълчанието;

الأمواتُ الَّذِينَ يَهبِطُونَ إلَى عالَمِ الصَّمْتِ لا يُسَبِّحُونَ اللهَ.

18 ( 26)Но ние ще благославяме Господа От сега и до века. Алилуия.

أمّا نَحنُ فَنُبارِكُ اللهَ مِنَ الآنَ وَإلَى الأبَدِ. هَلِّلُويا!