1 И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:

وَإذِ اقتَرَبُوا مِنَ مَدينَةِ القُدسِ، عِنْدَ بَلْدَةَ بَيتَ فاجِي وَبَيتَ عَنْيا قُرْبَ جَبَلِ الزَّيتُونِ، أرسَلَ يَسُوعُ اثْنَينِ مِنْ تَلامِيذِهِ،

2 И дете в селото, което е на среща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.

وَقالَ لَهُما: «اذهَبا إلَى القَريَةِ الَّتي أمامَكُما. وَعِندَما تَدخُلانِها، سَتَجِدانِ حِماراً صَغِيراً مَربُوطاً لَمْ يَركَبْهُ أحَدٌ مِنْ قَبلُ، فَحُلّاهُ وَأحضِراهُ.

3 И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.

فَإذا سَألَكُما أحَدٌ لِماذا تَفعَلانِ ذَلكَ، قُولا: ‹الرَّبُّ يَحتاجُ إلَيهِ. وَسَيُعِيدُهُ قَرِيباً.›»

4 И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.

فَذَهَبَ التِّلميذانِ وَوَجَدا الحِمارَ مَربُوطاً عِنْدَ أحَدِ الأبوابِ فِي الطَّرِيقِ، فَحَلّاهُ.

5 И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?

وَكانَ بَعضُ النّاسِ يَقِفُونَ هُناكَ فَقالُوا لَهُما: «لِماذا تَحُلّانِ الحِمارَ؟»

6 А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.

فَقالا لَهُمْ كَما أوصاهُما يَسوعُ، فَسَمَحُوا لَهُما.

7 И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.

وَأحضَرَ التِّلمِيذانِ الحِمارَ الصَّغِيرَ إلَى يَسُوعَ، وَوَضَعا ثِيابَهُما عَلَىْ الحِمارِ، فَجَلَسَ يَسوعُ عَلَيهِ.

8 И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите.

وَكانَ كَثِيرُونَ مِنَ النّاسِ يَفرِشُونَ أردِيَتَهُمْ عَلَى الطَّرِيقِ. وَآخَرُونَ فَرَشُوا أغصاناً قَطَعُوها مِنَ الحُقُولِ.

9 И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! благословен, който иде в Господното име!

وَكانَ النّاسُ مَنْ أمامِهِ وَمِنْ خَلْفِهِ يَهتِفُونَ: «يَعيشُ المَلِكُ! مُبارَكٌ هُوَ الآتِي بِاسْمِ الرَّبِّ.

10 Б лагословено градущето царство на баща ни Давида; осанна във висините.

مُبارَكَةٌ مَملَكَةُ أبِينا داوُدُ الآتِيَةُ، يَعيشُ المَلكُ في عُلاه.»

11 И влезе <Исус> в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

ثُمَّ دَخَلَ يَسُوعُ إلَى القُدسِ وَاتَّجَهَ إلَى ساحَةِ الهَيكَلِ، وَكانَ المَساءُ قَدْ حَلَّ، فألقَى يَسوعُ نَظْرَةً عَلَىْ كُلِّ شَيءٍ حَولَهُ، ثُمَّ ذَهَبَ مَعَ الاثنِي عَشَرَ إلَى بَيتَ عَنْيا. يَسُوعُ يَلعَنُ شَجَرَةَ التِّين

12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

وَفِي اليَومِ التّالِي، بَينَما هُمْ يُغادِرُونَ بَيتَ عَنْيا، جاعَ يَسُوعُ،

13 И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.

وَشاهَدَ مِنْ بَعيدٍ شَجَرَةَ تِينٍ مُورِقَةً. فَتَوَجَّهَ إلَيها لَعَلَّهُ يَجِدُ فِيها بَعْضَ الثِّمارِ، لَكِنَّهُ لَمْ يَجِدْ سِوَى الأوراقِ، وَذَلِكَ لِأنَّ المَوسِمَ لَمْ يَكُنْ مَوسِمَ إثمارِ التِّينِ.

14 И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.

فَقالَ يَسُوعُ لِلشَّجَرَةِ: «لا يَأكُلْ مِنْكِ أحَدٌ بَعْدَ الآنَ!» وَسَمِعَ تَلامِيذُهُ ما قالَهُ. يَسُوعُ يَطرُدُ التُّجّارَ مِنْ ساحَةِ الهَيكَل

15 И дойдоха в Ерусалим; <Исус> като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.

ثُمَّ دَخَلُوا إلَى القُدْسِ. فَلَمّا دَخَلُوا ساحَةَ الهَيكَلِ، طَرَدَ يَسُوعُ تُجّاراً كانُوا يَبِيعُونَ وَيَشتَرُونَ هُناكَ، وَقَلَبَ مَوائِدَ الصَرّافينَ، وَمَقاعِدَ باعَةِ الحَمامِ.

16 И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.

وَلَمْ يَسمَحْ لِأحَدٍ بِعُبورِ السّاحَةِ وَهُوَ يَحمِلُ أيَّ غَرَضٍ.

17 И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте "разбойнически вертеп".

وَابتَدَأ يُعَلِّمُ النّاسَ وَيَقولُ: «ألَيسَ مَكتُوباً: ‹بَيتِي يُدعَى بَيتَ صَلاةٍ لِجَمِيعِ الأُمَمِ›؟ لَكِنَّكُمْ حَوَّلتُمُوهُ إلَى ‹وَكْرِ لُصُوصِ!› »

18 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха <начин> как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.

وَسَمِعَ كِبارُ الكَهَنَةِ وَمُعَلِّمُو الشَّرِيعَةِ بِما حَدَثَ، فَبَدَأوا يَبحَثُونَ عَنْ طَرِيقَةٍ يَقتُلُونَهُ بِها. لَكِنَّهُمْ كانُوا يَخافُونَ مِنْهُ لأنَّ تَعلِيمَهُ كانَ يُدهِشُ الجَمِيعَ.

19 А <всякога> на мръкване Той излизаше вън от града.

وَلَمّا حَلَّ المَساءُ، خَرَجَ يَسُوعُ وَتَلامِيذُهُ مِنَ المَدِينَةِ. قُوَّةُ الإيمان

20 И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата, изсъхнала от корен.

وَفِي صَباحِ اليَومِ التّالِي، وَبَينَما هُمْ سائِرُونَ، رَأَوْا شَجَرَةَ التِّينِ وَقَدْ يَبِسَتْ مِنْ جُذُورِها.

21 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.

فَتَذَكَّرَ بُطرُسُ الأمْرَ وَقالَ لِيَسُوعَ: «انظُرْ يا مُعَلِّمُ! الشَّجَرَةُ الَّتِي لَعَنْتَها قَدْ يَبُسَتْ.»

22 А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.

فَقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «آمِنُوا بِاللهِ،

23 И стина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.

فَأقُولُ لَكُمُ الحَقَّ، مَنْ قالَ لِهَذا الجَبَلِ: ‹لِتُقلَعْ مِنْ مَكانِكَ وَتُلْقَ فِيْ البَحْرِ،› وَلا يَشُكُّ فِي قَلْبِهِ، بَلْ يُؤْمِنُ بِأنَّ ما يَقُولُهُ سَيَحدُثُ، فَإنَّ كَلامَهُ سَيَتَحَقَّقُ لَهُ.

24 З атова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.

لِهَذا أقُولُ لَكُمْ، كُلُّ ما تَطلُبُونَهُ وَأنْتُمْ تُصَلُّونَ، آمِنوا بِأنَّهُ لَكُمْ، فَيَكونَ لَكُمْ.

25 И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.

وَإذا هَمَمْتُمْ بِالصَلاةِ، فَاغْفِروا أوَّلاً إنْ كانَ فيكُمْ أيُّ شَيءٍ ضِدَّ شَخْصٍ آخَرِ، حَتَّى يَغفِرَ أبُوكُمُ الَّذِي فِي السَّماءِ زَلّاتِكُمْ.

26

فَإنْ لَمْ تَغفِرُوا لِلآخَرِينَ، لا يَغفِرُ لَكُمْ أبُوكُمُ الَّذِي فِي السَّماءِ زَلّاتِكُمْ.» التّشكيكُ بِسُلطانِ يَسُوع

27 И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:

بَعْدَ ذَلِكَ، عادُوا إلَى القُدسِ. وَبَينَما كانَ يَسُوعُ يَسِيرُ فِي ساحَةِ الهَيكَلِ، جاءَ إلَيهِ كِبارُ الكَهَنَةِ، وَمُعَلِّمُو الشَّرِيعَةِ وَالشُّيُوخُ.

28 С каква власт правиш това? или кой Ти е дал тая власт да правиш това?

وَسَألَوهُ: «أخبِرنا بِأيِّ سُلطانٍ تَفعَلُ هَذِهِ الأشياءَ، وَمَنِ الَّذِي أعطاكَ هَذا السُّلطانَ؟»

29 И сус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

فَقالَ لَهُمْ: «وَسَأسألُكُمْ أنا أيضاً، فَأَجيبونِي أُخبِرْكُمْ بِأيِّ سُلطانٍ أفعَلُ هَذِاَ:

30 И оановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете Ми.

هَلْ كانَتْ مَعمُودِيَّةُ يُوحَنّا مِنَ اللهِ أمْ مِنَ النّاسِ؟ أجِيبُونِي.»

31 И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте?

فَتَشاوروا فِي ما بَينَهُمْ وَقالوا: «إنْ قُلْنا إنَّها مِنَ اللهِ، فَسَيَقُولُ لَنا: ‹لِماذا إذاً لَمْ تَقبَلُوها؟›

32 Н о ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк.

وَإنْ قُلْنا إنَّها مِنَ النّاسِ، فَإنَّ الشَّعبَ سَيَثورُ عَلَينا.» وَكانَ القادَةُ يَخافُونَ مِنَ الشَّعبِ، لِأنَّ الجَمِيعَ كانوا يَعْتَبِرونَ يُوحَنّا نَبِيّاً بِالفِعِلِ.

33 И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

فَأجابُوا يَسُوعَ وَقالُوا: «لا نَعلَمُ.» فَقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «وَلا أنا أُخبِرُكُمْ بِأيِّ سُلطانٍ أفعَلُ هَذِهِ الأُمُورَ.»