Левит 14 ~ ﺍﻟﻼﻭﻳﻲ 14

picture

1 Г оспод говори още на Моисея, казвайки:

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى:

2 Е то законът за прокажения в деня, когато се очиства: да се заведе при свещеника;

«هَذِهِ شَرِيعَةُ الأبرَصِ حِينَ يُطَهَّرُ. «يَنبَغِي أنْ يُحضَرَ الشَّخصُ إلَى الكاهِنِ.

3 и свещеникът, като излезе вън от стана да прегледа; и ако прокаженият е оздравял от раната на проказата,

فَيَخْرُجُ الكاهِنُ خارِجَ المُخَيَّمِ إلَى الشَّخصِ المُصابِ، فَإنْ عايَنَهُ الكاهِنُ وَرَآهُ قَدْ شُفِيَ مِنْ بَرَصِهِ،

4 т огава свещеникът да заповяда да вземат за очищаемия две живи чисти птичета, кедрово дърво, червена <вълна> и исоп;

يَأمُرُ بِإحضارِ عُصفُورَينِ حَيَّينِ طاهرَينِ وَقِطعَةَ خَشَبِ أرزٍ وَخَيطاً أحمَرَ وَغُصْناً مِنْ نَباتِ الزُّوفا لِأجلِ الَّذِي تَطَهَّرَ.

5 и свещеникът да заповяда да заколят едното птиче в пръстен съд над текуща вода.

وَيَأمُرُ الكاهِنُ بِذَبحِ أحَدِ العُصْفُورَينِ وَوَضعِ دَمِهِ فِي طَبَقٍ مِنْ فُخّارٍ فَوقَ ماءٍ جارٍ.

6 П осле да вземе живото птиче, кедровото дърво, червената <вълна> и исопа и да натопи тях и живото птиче в кръвта на закланото над текущата вода птиче;

ثُمَّ يَأخُذُ العُصفُورَ الحَيَّ وَقِطعَةَ خَشَبِ الأرْزِ وَالخَيطَ الأحمَرَ وَالزُّوفا، وَيَغمِسُها جَمِيعاً مَعَ العُصفُورِ الحَيِّ فِي دَمِ العُصفُورِ الَّذِي ذُبِحَ فَوقَ ماءٍ جارٍ.

7 и седем пъти да поръси очищаемия от проказата и да го обяви за чист, а да пусне живото птиче на полето.

ثُمَّ يَرُشُّ الدَّمَ سَبعَ مَرّاتٍ عَلَى الشَّخصِ الَّذِي تَطَهَّرَ مِنَ البَرَصِ. بَعدَ ذَلِكَ، يُعلِنُ الشَّخصَ طاهِراً. وَيُطلِقُ الكاهِنُ العُصفُورَ الحَيَّ فِي سَهلٍ مَفتُوحٍ.

8 Т огава очищаемият да изпере дрехите си, да обръсне всичката си коса и да се окъпе във вода и ще бъде чист. След това нека дойде в стана, но да живее вън от шатъра си седем дена.

«وَعَلَى مَنْ تَطَهَّرَ أنْ يَغسِلَ ثِيابَهُ وَيَحلِقَ شَعرَهُ وَيَستَحِمَّ فِي ماءٍ، فَيَصِيرَ طاهِراً. ثُمَّ يَدخُلُ المُخَيَّمَ، لَكِنَّهُ يَبقَى خارِجَ خَيمَتِهِ لِسَبعَةِ أيّامٍ.

9 И на седмия ден да обръсне всичката коса на главата си, брадата си и веждите си; всичките си косми да обръсне, и да изпере дрехите си, и да окъпе тялото си във вода, и ще бъде чист.

وَفِي اليَومِ السّابِعِ، يَحلِقُ كُلَّ شَعرِ رَأسِهِ وَذَقنِهِ وَحَواجِبِهِ. يَنبَغِي أنْ يَحلِقَ كُلَّ شَعرِهِ، وَأنْ يَغسِلَ ثِيابَهُ وَجَسَدَهُ فِي الماءِ، حِينَئِذٍ، يَكُونُ طاهِراً تَماماً.

10 А на осмия ден да вземе две мъжки агнета без недостатък, и едно едногодишно женско агне, и три десети <от ефа> чисто брашно за хлебен принос омесен с дървено масло, и един лог дървено масло;

«وَفِي اليَومِ الثّامِنِ، يَأخُذُ حَمَلَينِ ذَكَرَينِ لا عَيبَ فِيهِما، وَنَعْجَةً واحِدَةً عُمْرُها سَنَةٌ لا عَيبَ فِيها، وَثَلاثَةَ أعْشارِ القُفَّةِ مِنَ الطَّحِينِ الجَيِّدِ مَمزُوجاً بِزَيتٍ، وَكُوباً وَاحِداً مِنْ زَيتِ الزَّيتُونِ.

11 и свещеникът, който го очиства, да представи очищаемия и тия неща пред Господа на входа на шатъра за срещане.

وَعَلَى الكاهِنِ الَّذِي يَقُوُمُ بالتَّطهِيرِ أنْ يُعِدَّ ذَلِكَ الإنسانَ لِيَتَطَهَّرَ، وَأنْ يُحْضِرَ هَذِهِ التَّقدِماتِ إلَى مَحْضَرِ اللهِ عِندَ مَدخَلِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ.

12 Т огава свещеникът да вземе едното мъжко агне и да го принесе в принос за престъпление, и лога дървено масло, и да ги подвижи за движим принос пред Господа;

ثُمَّ يَأخُذُ الكاهِنُ حَمَلاً ذَكَراً وَيُقَدِّمُهُ ذَبِيحَةَ ذَنبٍ مَعَ كُوبٍ مِنَ الزَّيتِ، وَيرفَعُهُا تَقدِمَةً فِي حَضْرَةِ اللهِ.

13 и да заколи агнето на мястото, гдето колят приноса за грях и всеизгарянето, на свето място; защото приносът за престъпление, както и приносът за грях, принадлежи на свещеника; той е пресвет.

وَيَذبَحُ الحَمَلَ فِي مِنْطَقَةٍ مُقَدَّسَةٍ حَيثُ تُذبَحُ تَقدِمَةُ الذَّبيحَةِ الصّاعِدَةِ. وَلِأنَّ ذَبِيحَةَ الذَّنبِ هِيَ مِثلُ ذَبِيحَةِ الخَطِيَّةِ، فَإنَّها تَكُونُ مِنْ نَصِيبِ الكاهِنِ. إنَّها نَصِيبٌ مُخَصَّصٌ لِلكَهَنَةِ بِالكامِلِ.

14 П осле свещеникът да вземе от кръвта на приноса за престъпление, и свещеникът да я тури на края на дясното ухо на очищаемия, на палеца на дясната му ръка, и на палеца на дясната му нога.

«وَيَأخُذُ الكاهِنُ بَعضَ دَمِ ذَبِيحَةِ الذَّنبِ، وَيَضَعَهُ عَلَى شَحمَةِ الأُذُنِ اليُمنَى لِلمُتَطَهِّرِ، وَعَلَى إبهامِ يَدِهِ اليُمنَى، وَعَلَى إبهامِ رِجلِهِ اليُمنَى.

15 С лед това, свещеникът да вземе от лога дървено масло и да го излее в дланта на лявата си ръка;

ثُمَّ يَأخُذُ الكاهِنُ مِنْ كُوبِ الزَّيتِ، وَيَسكُبُ مِنهُ فِي كَفِّهِ الأيْسَرِ.

16 и свещеникът да натопи десния си пръст в маслото, което има в лявата си длан, и с пръста си седем пъти да поръси от маслото пред Господа;

ثُمَّ يَغمِسُ إصبَعاً مِنْ يَدِهِ اليُمنَى فِي الزَّيتِ الَّذِي فِي كَفِّهِ الأيْسَرِ، وَيَرُشَّ بَعضَ الزَّيتِ بِإصبَعِهِ سَبعَ مَرّاتٍ فِي حَضْرَةِ اللهِ.

17 и от останалото масло, което има в дланта си, свещеникът да тури <на> {В изданието от 1940 г. "на" липсва.} края на дясното ухо на очищаемия, на палеца на дясната му ръка, и на палеца на дясната му нога, върху кръвта на приноса за престъпление;

أمّا ما تَبَقَّى مِنَ الزَّيتِ فِي كَفِّهِ، فَيَضَعُهُ الكاهِنُ مِنْهُ عَلَى شَحمَةِ الأُذُنِ اليُمنَى لِلشَّخصِ المُتَطَهِّرِ، وَعَلَى إبهامِ يَدِهِ اليُمنَى وَإبهامِ رِجلِهِ اليُمنَى. فَوقَ دَمِ ذَبِيحَةِ الذَّنبِ.

18 а останалото масло, което е в дланта на свещеника, да тури на главата на очищаемия, и свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа.

وَما تَبّقَّى فِي كَفِّ الكاهِنِ يَضَعُهُ علَى رَأسِ المُتَطَهِّرِ. وَهَكَذا، يَعمَلُ لَهُ الكاهِنُ كَفّارَةً فِي حَضْرَةِ اللهِ.

19 Т огава свещеникът да принесе приноса за грях и да направи умилостивение за очищаемия от нечистотата му и после да заколи и всеизгарянето;

«ثُمَّ يَذْبَحُ الكاهِنُ ذَبِيحَةَ الخَطِيَّةِ وَيُطَهِّرَ المُتَطَهِّرَ مِنْ نَجاسَتِهِ. ثُمَّ يَذبَحُ ذَبيحَةً صاعِدَةً.

20 и свещеникът да принесе всеизгарянето и хлебния принос на олтара; така да направи свещеникът умилостивение за него и ще бъде чист.

يُقَدِّمُ الكاهِنُ الذَّبيحَةَ الصّاعِدَةَ وَتَقدِمَةَ الطَّحِينِ عَلَى المَذبَحِ. وَهَكَذا يَعِدُّ الكاهِنُ كَفّارَةً عَنْ خَطِيَّتِهِ، فَتُغفَرَ لَهُ.

21 Н о ако <очищаемият> е сиромах та не му стига ръка, то нека вземе едно мъжко агне в движим принос за престъпление, за да се извърши умилостивение за него, и една десета <от ефа> чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос, и един лог дървено масло,

«فَإنْ كانَ المُتَطَهِّرُ فَقِيراً، لا يَستَطِيعُ تَقدِيمَ تِلكَ الذَّبائِحِ، فَلْيَجلِبْ حَمَلاً ذَبِيحَةَ ذَنبٍ تُرفَعُ فِي حَضرَةِ اللهِ كَفّارَةً لِخَطاياهُ. كَما يُقَدِّمُ عُشَرَ قُفَّةٍ مِنَ الطَّحِينِ الجَيِّدِ مَمزُوجاً بِزَيتٍ، وَكُوباً وَاحِداً مِنْ زَيتِ الزَّيتُونِ،

22 и две гургулици или две гълъбчета, както би намерил; едното да бъде принос за грях, а другото всеизгаряне;

وَيَمامَتَينِ أوْ حَمامَتَينِ صَغِيرَتَينِ بِحَسَبِ قُدْرَتِهِ. فَتَكُونُ إحداهُما لِذَبِيحَةِ الخَطِيَّةِ، وَالثّانِيَةُ لِتَقدِمَةِ الذَّبيحَةِ الصّاعِدَةِ.

23 и на осмия ден да ги донесе за очистването си при свещеника на входа на шатъра за срещане пред Господа.

«يُحضِرُ المُتَطَهِّرُ هَذِهِ التَّقدِماتِ فِي اليَومِ الثّامِنِ مِنْ يَومِ تَطهِيرِهِ، إلَى الكاهِنِ عِندَ مَدخَلِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ فِي حَضْرَةِ اللهِ.

24 Т огава свещеникът да вземе агнето на приноса за престъпление и лога дървено масло, и свещеникът да ги подвижи за движим принос пред Господа;

فَيَأخُذُ الكاهِنُ الحَمَلَ لِذَبِيحَةِ الذَّنبِ وَكُوباً واحِداً مِنْ زَيتِ الزَّيتُونِ، وَيَرفَعُهما تَقدِمَةً فِي حَضرَةِ اللهِ.

25 и да заколи агнето на приноса за престъпление и свещеникът да вземе от кръвта на приноса за престъпление и да я тури на края на дясното ухо на очищаемия, на палеца на дясната му ръка и на палеца на дясната му нога.

ثُمَّ يُذبَحُ حَمَلُ ذَبِيحَةِ الذَّنبِ، وَيَأخُذُ الكاهِنُ بَعضَ دَمِ ذَبِيحَةِ الذَّنبِ وَيَضَعُهُ عَلَى شَحْمَةِ الأُذُنِ اليُمنَى لِلشَّخصِ المُتَطَهِّرِ، وَعَلَى إبهامِ يَدِهِ اليُمنَى وَعَلَى إبهامِ رِجلِهِ اليُمنَى.

26 С лед това, свещеникът да излее от дървеното масло в дланта на лявата си ръка;

وَيَسكُبُ الكاهِنُ بَعضَ الزَّيتِ فِي كَفِّهِ الأيَسَرِ.

27 и от маслото, което има в лявата си ръка, свещеникът да поръси с десния си пръст седем пъти пред Господа;

ثُمَّ يَرُشُّ الكاهِنُ بِإصبَعٍ مِنْ يَدِهِ اليُمنَى بَعضَ الزَّيتِ الَّذِي فِي كَفِّهِ الأيسَرِ سَبعَ مَرّاتٍ فِي حَضْرَةِ اللهِ.

28 и свещеникът да тури от маслото, което има в дланта си, на края на дясното ухо на очищаемия, на палеца на дясната му ръка и на палеца на дясната му нога, на туй място, гдето е кръвта от приноса за престъпление;

ثُمَّ يَضَعُ الكاهِنُ بَعضَ الزَّيتِ الَّذِي فِي كَفِّهِ عَلَى شَحمَةِ الأُذُنِ اليُمنَى لِلمُتَطَهِّرِ، وَعَلَى إبهامِ يَدِهِ اليُمنَى وَعَلَى إبهامِ رِجلِهِ اليُمنَى، عَلَى الأماكِنِ الَّتِي وُضِعَ عَلَيها مِنْ دَمِ ذَبِيحَةِ الذَّنبِ.

29 а останалото от маслото, което е в дланта на свещеника, да тури на главата на очищаемия, за да извърши умилостивение за него пред Господа.

وَبَقِيَّةُ الزَّيتِ الَّذِي فِي كَفَّةِ الكاهِنِ، يَسْكُبُها عَلَى رَأسِ المُتَطَهِّرِ لِعَمَلِ كَفّارَةٍ لَهُ فِي حَضْرَةِ اللهِ.

30 П осле да принесе едната от гургулиците или от гълъбчетата, каквото би намерил;

«ثُمَّ يُقَدِّمُ الكاهِنُ إحْدَى اليَمامَتَينِ أوْ إحْدَى الحَمامَتَينِ الصَّغِيرَتَينِ، بِحَسَبِ قُدْرَةِ المُتَطَهِّرِ.

31 к аквото би намерил: едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне, заедно с хлебния принос; така да направи свещеникът умилостивение за очищаемия пред Господа.

فَتَكُونُ إحداهُما لِذَبِيحَةِ الخَطِيَّةِ وَالأُخرَى لِلذَّبيحَةِ الصّاعِدَةِ، مَعَ تَقدِمَةِ الطَّحِينِ. وَهَكَذا يَعمَلُ الكاهِنُ لِلشَّخصِ المُتَطَهِّرِ كَفّارَةً فِي حَضْرَةِ اللهِ ، فَيَصيرُ طاهِراً.»

32 Т ова е законът за онзи, който има рана от проказа, и не му стига ръка <да достави всичко> за очистването си.

هَذِهِ هِيَ شَرِيعَةُ المُصابِ بِالبَرَصِ. وَلا يَستَطِيعُ تَقدِيمَ الذَّبائِحِ وَالتَّقدِماتِ المُعْتادَةِ لِتَطهِيرِهِ. عَفَنُ البُيُوت

33 Г оспод говори още на Моисея и Аарона, казвайки:

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى وَهارُونَ:

34 К огато влезете в Ханаанската земя, която Аз ви давам за владение, и туря зараза от проказа в някоя къща в земята, която притежавате,

«حِينَ تَدخُلُونَ أرْضَ كَنعانَ الَّتِي سَأُعطِيها لَكُمْ مُلكاً، وَأرسَلْتُ عَفَناً عَلَى بَيتٍ فِي أرْضِكُمْ،

35 т огава оня, чиято е къщата, нека дойде и заяви на свещеника, като каже: Струва ми се, че има язва в къщата.

فَعَلَى صاحِبِ البَيتِ أنْ يَأتِيَ وَيُخبِرَ الكاهِنَ فَيَقُولُ: ‹رَأيتُ شَيئاً يُشبِهُ العَفَنَ فِي بَيتِي.›

36 И свещеникът, преди да влезе да прегледа язвата, да заповяда да изпразнят къщата, за да не стане нечисто всичко що е в къщата; и след това свещеникът да влезе да прегледа къщата.

فَيَأمُرُ الكاهِنُ بِإخراجِ كُلِّ شَيءٍ مِنَ البَيتِ قَبلَ أنْ يَأتِيَ الكاهِنُ لِيَفحَصَ العَفَنَ. فَإنْ عَمِلُوا هَذا فَإنَّ الأشياءَ الَّتِي فِي البَيتِ لَنْ تُصبِحَ نَجِسَةً. ثُمَّ يَأتِي الكاهِنُ لِيَرَى البَيتَ.

37 К ато разгледа заразата, ако язвата се явява по стените на къщата със зеленикави или червеникави трапчинки, които изглеждат да са по-дълбоко от <повърхността на> стената,

ثُمَّ يُعايِنُ الكاهِنُ البَيتَ. وَيَفحَصُ الكاهِنُ العَفَنَ، فَإنْ كانَ العَفَنُ الَّذِي عَلَى جُدرانِ البَيتِ يَتَكَوَّنُ مِنْ بُقَعٍ حَمراءَ أوْ خَضراءَ غائِرَةٍ فِي سَطحِ الجِدارِ.

38 т огава свещеникът да излезе из къщата до вратата й и да затвори къщата за седем дена.

فَيَخْرُجُ الكاهِنُ مِنَ البَيتِ إلَى مَدخَلِهِ، وَيُغلِقُ البَيتَ لِسَبعَةِ أيّامٍ.

39 А на седмия ден свещеникът да се върне и да прегледа; и, ето, ако заразата се е разпростряла по стените на къщата,

«وَيَعُودُ الكاهِنُ فِي اليَومِ السّابِعِ وَيُعايِنُ البَيتَ، فَإنِ انتَشَرَ العَفَنُ الَّذِي عَلَى جُدرانِ البَيتِ،

40 т огава свещеникът да заповяда да извадят камъните, на които е язвата и да ги хвърлят вън от града на нечисто място;

يَأمُرُ بِنَزعِ الحِجارَةِ الَّتِي عَلَيْها العَفَنُ وَإلقائِها خارِجَ المَدِينَةِ فِي مَكانٍ نَجِسٍ.

41 и да накара да остържат къщата навсякъде извътре и да изхвърлят остърганата вар вън от града на нечисто място;

ثُمَّ يَأمُرُ الكاهِنُ بِقَشرِ كُلِّ الطِّينَةِ الدّاخِلِيَّةِ لِلبَيتِ، وَيُلْقَى التَّرابُ الَّذِي قَشَّرُوهُ إلَى خارِجِ المَدِينَةِ فِي مَكانٍ نَجِسٍ.

42 и да вземат други камъни, които да вложат вместо ония камъни, и да вземат друга вар и да измажат къщата.

ثُمَّ تُوضَعُ حِجارَةٌ أُخْرَى مَكانَ الحِجارَةِ الَّتِي أُزِيلَتْ، وَيُطَيَّنُ البَيتُ بِطِينَةٍ جَدِيدَةٍ.

43 Н о ако пак дойде язвата и се появи в къщата, след като извадят камъните и остържат къщата и я измажат,

«فَإنْ عادَ العَفَنُ وَانتَشَرَ فِي البَيتِ بَعدَ أنْ أُزِيلَتِ الحِجارَةُ وَتَمَّ تَقشِيرُ البَيتِ وَتَطيِينُهُ مِنْ جَدِيدٍ،

44 т огава свещеникът да влезе и да прегледа: ако се е разпростряла язвата в къщата, това е люта проказа в къщата; тя е нечиста.

فَحِينَئِذٍ، يَأتي الكاهِنُ وَيُعايِنُهُ. فِإنْ كانَ العَفَنُ قَدِ انتَشَرَ فِي البَيتِ، فَهُوَ عَفَنٌ مُفسِدٌ وَمُتلِفٌ لِلبَيتِ وَما فِيهِ. إنَّهُ بَيتٌ نَجِسٌ.

45 Н ека съборят къщата, камъните й, дърветата й и всичката вар на къщата, и да ги изнесат вън от града на нечисто място.

يَنبَغِي هَدمُ البَيتِ، حِجارَتِهِ وَخَشَبِهِ وَكُلِّ طِينَتِهِ، وَإحضارِها إلَى خارِجِ المَدِينَةِ، إلَى مَكانٍ نَجِسٍ.

46 П ри това, който влезе в къщата през цялото време, през което тя е била затворена, да бъде нечист до вечерта.

كُلُّ شَخصٍ يَدخُلُ البَيتَ خِلالَ فَترَةِ إغلاقِهِ يَكُونُ نَجِساً إلَى المَساءِ،

47 А който спи в къщата, нека изпере дрехите си; и който яде в къщата, нека изпере дрехите си.

وَكُلُّ شَخصٍ يَنامُ فِي البَيتِ يَنبَغِي أنْ يَغسِلَ ثِيابَهُ. وَكُلُّ شَخصٍ يَأكُلُ فِي البَيتِ يَنبَغِي أنْ يَغسِلَ ثِيابَهُ.

48 Н о, като влезе свещеникът та прегледа, и, ето, язвата в къщата не се е разпростряла след измазването и, тогава свещеникът да обяви къщата за чиста, защото язвата е изцеляла.

«لَكِنْ إنْ أتَى الكاهِنُ وَرَأى البَيتَ، وَلَمْ يَكُنِ العَفَنُ قَدِ انتَشَرَ فِي البَيتِ بَعدَ أنْ تَمَّ تَطيِينُ البَيتِ ثانِيَةً، فَإنَّ الكاهِنَ يُعلِنُ البَيتَ طاهِراً لِأنَّ العَفَنَ قَدْ زالَ.

49 А за очистването на къщата нека вземе две птичета, кедрово дърво, червена <вълна> и исоп;

وَلِتَطهِيرِ البَيتِ، يَأخُذُ الكاهِنُ عُصفُورَينِ وَقِطعَةَ خَشَبِ أرزٍ وَخَيطاً أحمَرَ وَغُصْناً مِنْ نَباتِ الزُّوفا.

50 и да заколи едното птиче в пръстен съд над текуща вода;

ثُمَّ يَذبَحُ أحَدَ العُصفُورَينِ فِي طَبَقٍ مِنْ خَزَفٍ فَوقَ ماءٍ جارٍ.

51 д а вземе кедровото дърво, исопа, червената <вълна> и живото птиче, и да ги натопи в кръвта на закланото птиче и в текущата вода, и да поръси къщата седем пъти.

وَيَأخُذُ قِطعَةَ خَشَبِ الأرْزِ وَغُصْنَ الزُّوفا وَالخَيطَ الأحمَرَ وَالطَّيرَ الحَيَّ، وَيَغمِسُها جَمِيعَها فِي دَمِ العُصفُورِ الَّذِي ذُبِحَ فِي الماءِ الجارِي، ثُمَّ يَرُشُّ البَيتَ سَبعَ مَرّاتٍ.

52 Т ака да очисти къщата с кръвта на птичето, с текущата вода, с живото птиче, с кедровото дърво, с исопа и с червената <вълна>.

وَهَكَذا يَطهُرُ البَيتُ بِدَمِ العُصفُورِ وَبِالماءِ الجارِي وَبِالعُصفُورِ الحَيِّ وَقِطْعَةِ خَشَبِ الأرْزِ وَغُصْنِ الزُّوفا وَالخَيطِ الأحمَرِ.

53 А да пусне живото птиче вън от града на полето. Така да направи умилостивение за къщата, и тя ще бъде чиста.

ثُمَّ يُطلِقُ الكاهِنُ العُصفُورَ الحَيَّ خارِجَ المَدِينَةِ فِي سَهلٍ مَفتُوحٍ، وَيُكَفِّرُ عَنِ البَيتِ فَيَصِيرُ طاهِراً.»

54 Т ова е законът за всяка рана от проказа и от кел,

هَذِهِ هِيَ شَرِيعَةُ كُلِّ بَرَصٍ وَالتِهابٍ جِلدِيٍّ،

55 и за проказа на дреха и на къща,

وَعَفَنِ القُماشِ أوِ البَيتِ،

56 и за оток, за краста и за лъскави петна,

وَتَغَيُّرِ لَونِ الجِلدِ وَالجَرَبِ وَالبُقَعِ اللّامِعَةِ.

57 з а да учи, кога е <нещо> нечисто и кога е чисто; това е законът за проказата.

هَذِهِ الشَّرِيعَةُ لِلتَّفرِيقِ بَينَ ما هُوَ نَجِسٌ وَما هُوَ طاهِرٌ. إنَّها شَرِيعَةُ البَرَصِ وَالعَفَنِ.