1 З ащото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците,

فَكُلُّ رَئِيسِ كَهَنَةٍ يَتِمُّ اختِيارُهُ مِنَ بَينِ النّاسِ، يُعَيَّنُ لِكَي يُعِينَ النّاسَ فِي أُمُورِ اللهِ. فَهُوَ يُقَدِّمُ للهِ تَقدِماتٍ وَذَبائِحَ عَنِ الخَطايا.

2 & lt;такъв първосвещеник>, който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ,

وَهُوَ قادِرٌ أنْ يَتَرَفَّقَ بِالجُهّالِ وَالضّالِّيْنَ لِأنَّهُ هُوَ نَفسُهُ مُحاطٌ بِالضَّعْفِ أيضاً.

3 и затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си.

وَبِسَبَبِ ضَعفِهِ هَذا كانَ عَلَيهِ أنْ يُقَدِّمَ ذَبِيحَةً عَنْ خَطايا الشَّعبِ وَعَنْ خَطاياهُ هُوَ نَفسُهُ أيضاً.

4 А <както> никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон,

وَما مِنْ أحَدٍ يُنَصِّبُ نَفسَهُ فِي هَذِهِ الوَظِيفَةِ الشَّرِيفَةِ، بَلْ يَنْبَغيْ أنْ يَكُونَ مَدعُوّاً مِنَ اللهِ، كَما كانَ هارُونُ.

5 т ака и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а <Му я даде> Оня, Който <Му> е казал: "Ти си Мой Син. Аз днес Те родих";

وَكَذَلِكَ لَمْ يَرفَعِ المَسِيحُ نَفسَهُ إلَى مَرْكِزِ رَئِيسِ كَهَنَةٍ، لَكِنَّ اللهَ هُوَ الَّذِي قالَ لَهُ: «أنتَ ابنِي، وَأنا اليَومَ وَلَدْتُكَ.»

6 к акто и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков"

كَما يَقُولُ لَهُ فِي مَكانٍ آخَرَ مِنَ الكِتابِ: «أنتَ كاهِنٌ إلَى الأبَدِ عَلَىْ رُتْبَةِ مَلْكِيصادَقَ.»

7 Т оя <Христос> в дните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си,

وَأثناءَ حَياةِ يَسُوعَ عَلَى الأرْضِ، قَدَّمَ تَضَرُّعاتٍ بِصُراخٍ شَدِيدٍ وَدُمُوعٍ للهِ القادِرِ أنْ يُنقِذَهُ مِنَ المَوتِ، وَسُمِعَتْ صَلاتُهُ بِسَبَبِ تَقواهُ.

8 а ко и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,

وَرُغمَ أنَّهُ كانَ ابناً، فَقَدْ تَعَلَّمَ الطّاعَةَ مِنْ خِلالِ الآلامِ الَّتِي عاناها.

9 и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,

وَبَعدَ أنْ كُمِّلَ بِالآلامِ، صارَ مَصدَرَ خَلاصٍ أبَدِيٍّ لِكُلِّ الَّذِينَ يُطِيعُونَهُ.

10 н аречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.

وَقَدْ أعلَنَهُ اللهُ رَئِيسَ كَهَنَةٍ عَلَىْ رُتْبَةِ مَلْكِيصادَقَ. تَحذِيْرٌ مِنَ السُّقُوط

11 В ърху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане.

لَدَيْنا الكَثِيرُ لِنَقُولَهُ لَكُمْ حَولَ هَذا المَوضُوعِ. لَكِنْ يَصعُبُ عَلَينا إفْهامُكُمْ، لِأنَّكُمْ صِرْتُمْ بَطِيئِي الفَهْمِ.

12 П онеже докато вие трябваше <до сега>, според <изтеклото> време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.

فَمَعَ أنَّهُ يُفتَرَضُ أنْ تَكُونُوا قَدْ أصبَحتُمُ الآنَ مُعَلِّمِيْنَ، فَما زِلْتُمْ تَحتاجُونَ مَنْ يُعَلِّمُكُمْ مِنْ جَديدٍ أساسِيّاتِ تَعالِيْمِ اللهِ. أنتُمْ كَالأطفالِ تَحتاجُونَ إلَى الحَلِيبِ، لا إلَى طَعامٍ حَقِيْقِيٍّ صَلْبٍ!

13 З ащото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец;

فَالمُبتَدِئُونَ غَيْرُ المُتَمَرِّسِيْنَ فِي التَّعلِيْمِ الصَّحِيْحِ هُمْ كَالأطفالِ الَّذِيْنَ يَحتاجُونَ إلَى الحَلِيْبِ.

14 а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.

أمّا الطَّعامُ الحَقِيْقِيُّ فَلِلنّاضِجِيْنَ الَّذِيْنَ تَدَرَّبَتْ قُدُراتُهُمْ بِالخِبرَةِ عَلَى التَّمِيِيزِ بَيْنَ الخَيْرِ وَالشَّرِّ.