1 В оня ден тая песен ще се изпее в Юдовата земя: Имаме укрепен град; Спасение ще тури Бог за стени и подпорки.

فِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَيُغَنُّونَ هَذِهِ الأُغنِيَةَ فِي أرْضِ يَهُوذا: لَنا مَدِينَةٌ عَظِيمَةٌ، لَها أسوارٌ قَوِيَّةٌ، لَكِنَّ اللهَ هُوَ الَّذِي يُخَلِّصُنا.

2 О творете портите, За да влезе праведният народ, който пази истината.

افتَحُوا البَوّاباتِ، وَدَعُوا الأُمَّةَ الصّالِحَةَ تَدخُلْ، الأُمَّةَ الَّتِي تُحافِظُ عَلَى أمانَتِها.

3 Щ е опазиш в съвършен мир Непоколебимия ум, Защото на Тебе уповава.

أنتَ تُعطِي سَلاماً لِلمُتَّكِلِينَ عَلَيكَ، لأنَّهُمْ يَثِقُونَ بِكَ.

4 У повавайте на Господа винаги, Защото Господ Иеова е вечна канара:

ثِقُوا باللهِ دائِماً، لأنَّ اللهَ ياه صَخرَةٌ أبَدِيَّةٌ.

5 З ащото събаря живеещите на високо, Снишава високостоящия град, Снишава го дори до земята, Хвърля го дори в пръстта.

لأنَّهُ أذَلَّ السّاكِنِينَ فِي العُلَى. يُذِلُّ المَدِينَةَ المُرتَفِعَةَ. يُذِلُّها إلَى الأرْضِ، يَطرَحُها إلَى التُّرابِ.

6 Н огата ще го потъпче - Нозете на сиромаха, стъпките на бедния.

أقدامُ الفُقَراءِ وَالمَظلُومِينَ سَتَدُوسُها.

7 П ътят на праведния е прав път; Пътеката на праведния Ти направляваш.

طَرِيقُ الأبرارِ مُستَقِيمٌ، أيُّها الإلَهُ البارُّ، أنتَ تُمَهِّدُ طَرِيقَ الأبرارِ.

8 Д а! в пътя на Твоите съдби, Господи, Те чакахме; Желанието на душата <ни> е към Твоето име и към възпоменание за Тебе.

نَنتَظِرُ طَرِيقَ عَدلِكَ يا اللهُ. تَشتاقُ نُفُوسُنا أنْ تَذكُرَ اسْمَكَ وَأنْ تَتَذَكَّرَكَ.

9 С душата си Те пожелах нощем, Да! с дълбочината на духа си Тебе търся в зори; Защото, когато Твоите съдби <се вършат> на земята Жителите на света се учат правда.

فِي اللَّيلِ، نَفسِي تَشتاقُ إلَيكَ، وَفِي الفَجرِ، رُوحِي فِي داخِلِي تَطلُبُكَ. لأنَّهُ عِندَما تَأتِي أحكامُكَ عَلَى الأرْضِ، سَيَتَعَلَّمُ سُكّانُ المَسكُونَةِ حَياةَ البِرِّ.

10 А ко се покаже милост към нечестивия, Пак той няма да се научи на правда; <Даже> в земята на правотата ще постъпва неправедно, И не ще погледне на Господното величие.

وَإنْ رُحِمَ الأشرارُ، فَإنَّهُمْ لا يَتَعَلَّمُونَ حَياةَ البِرِّ. فِي أرْضِ المُستَقِيماتِ يَكُونُونَ مُلتَوِينَ، وَلَنْ يَرَوا جَلالَ اللهِ.

11 Г осподи, ръката Ти е издигната, но те не виждат; Обаче ще видят ревността Ти за людете Ти, и ще се посрамят; Огън даже ще погълне враговете Ти.

يا اللهُ ، يَدُكَ مَرْفُوعَةٌ لِمُعاقَبَتِهِمْ، لَكِنَّهُمْ لا يَرَونَ ذَلِكَ. لَيتَهُمْ يَرَوْنَ غَيرَتَكَ عَلَى شَعبِكَ وَيَخجَلُونَ. لِتَأكُلْهُمُ النّارُ المُعَدَّةُ لأعْدائِكَ.

12 Г осподи, Ти ще отредиш мир за нас, Защото си извършил за нас и всичките ни дела.

يا اللهُ ، أنتَ سَتُعطِينا سَلاماً، فَكُلٌّ ما نَجَحْنا بِهِ، إنَّما أنتَ صَنَعْتَهُ لَنا. حَياةٌ جَدِيدَةٌ مِنَ الله

13 Г осподи Боже наш, освен Тебе други господари са владели над нас; А само чрез Тебе ще споменуваме Твоето име.

يا إلَهُنا ، قَدْ حَكَمَنا أسيادٌ غَيرُكَ، وَلَكِنَّنا نَتَذَكَّرُ اسْمَكَ.

14 Т е са мъртви, няма да живеят; Те са сенки няма да се издигнат; Защото Ти си ги наказал и изтребил, И си направил всеки спомен за тях да изчезне.

الأمواتُ لا يَعِيشُونَ، وَأرواحُ المَوتَى لا تَقُومُ مِنَ المَوتِ. لِذَلِكَ عاقِبْهُمْ وَافنِهِمْ، وَامْحُ كُلَّ ذِكرٍ لَهُمْ.

15 У множил си народа, Господи; Умножил си народа; прославил си се; Разширил си всичките граници на страната.

نَمَّيْتَ شَعبَكَ يا اللهُ ، نَمَّيْتَ شَعبَكَ فَتَمَجَّدتَ! وَوَسَّعتَ حُدُودَ الأرْضِ مِنْ كُلِّ الجِهاتِ.

16 Г осподи в скръбта прибягнаха към Тебе, Изляха тайна <молитва, когато> наказанието Ти бе върху тях.

يا اللهُ ، طَلَبنا مَعُونَتَكَ فِي ضِيقِنا، وَصَرَخنا صَرَخاتٍ مَكتُومَةً عِندَما أدَّبتَنا.

17 К акто непразна жена, Когато наближава да роди, е в мъка И вика в болките си, Такива станахме и ние пред Тебе, Господи.

هَكَذا صِرنا بِسَبَبِ تَأدِيبِكَ يا اللهُ ، مِثلَ امْرأةٍ تَلِدُ، تَتَلَوَّى وَتَصرُخُ فِي ألَمِها.

18 С танахме непразни, бяхме в мъка, Но като че ли вятър родихме; Никакво избавление не извършихме на земята, Нито паднаха <пред нас> жителите на света.

حَبِلْنا وَكُنّا نَتَلَوَّى، وَوَلَدْنا الرِّيحَ فَقَطْ. لَمْ نُخَلِّصِ الأرْضَ، وَلَمْ نَلِدْ سُكّانَ المَسكُونَةِ.

19 Т воите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, Защото росата Ти е като росата по тревите, И земята ще предаде {Еврейски: Изхвърли.} мъртвите.

يَقُولُ اللهُ: «أمواتُكُمْ سَيَحْيَوْنَ، جُثَثُكُمْ سَتُقُومُ مِنَ المَوتِ. اسْتَيقِظُوا وَغَنُّوا بِفَرَحٍ يا ساكِنِي التَّرابِ، لأنَّ النَّدَى الَّذِي يُغَطِّيكُمْ هُوَ نَدَى الصَّباحِ. سَتَرَوْنَ وَقتاً جَدِيداً قادِماً، حِينَ تُصعِدُ الأرْضُ أرْواحَ الأمْواتِ الَّتِي فِيها.» الدَّينُونَةُ مُكافَأةٌ أوْ عِقاب

20 Д ойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи, И затворете вратите след себе си; Скрийте се за един малък миг, Догдето премине гневът.

اذْهَبْ يا شَعبِي وَادْخُلْ حُجُراتِكَ، وَأغلِقِ الأبوابَ خَلفَكَ. اختَبِئْ لِلَحظَةٍ حَتَّى يَعبُرَ الغَضَبُ.

21 З ащото, ето, Господ излиза от мястото Си, За да накаже жителите на земята за беззаконието им; И земята ще открие кървите си, И не ще покрие вече убитите си.

لأنَّ اللهَ سَيَخرُجُ مِنْ مَكانِهِ لِيُعاقِبَ سُكّانَ الأرْضِ عَلَى إثمِهِمْ. وَسَتَكشِفُ الأرْضُ دَمَ القَتلَى، وَلَنْ تُخفِيَهِ فِيما بَعْدُ، حِينَئِذٍ، سَيَعرِفُ الشَّعبُ أنَّهُمْ مُجرِمُونَ!