1 П одир това Исус пак се яви на учениците на Тивериадското езеро; и ето как им се яви:

بَعْدَ ذَلِكَ ظَهَرَ يَسُوعُ لِلتَّلامِيْذِ عِندَ بُحَيْرَةِ طَبَرِيَّةَ. وَكانَ ذَلِكَ عَلَى هَذا النَّحوِ:

2 т ам бяха заедно Симон Петър, Тома наречен Близнак, Натанаил от Кана галилейска, Заведеевите синове, и други двама от учениците Му.

كانَ سِمعانُ بُطرسُ وَتُوما الَّذِي يَعنِي اسْمُهُ «التَّوأمَ،» وَنَثَنائِيلُ الَّذِي مِنْ بَلْدَةِ قانا فِي إقلِيْمِ الجَلِيلِ، وَابْنا زَبَدِي وَتِلْمِيذانِ آخَرانِ مِنْ تَلامِيْذِ يَسُوعَ مَعاً.

3 С имон Петър им казва: Отивам да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо.

فَقالَ لَهُمْ سِمْعانُ بُطرُسُ: «أنا ذاهِبٌ لاصْطِيادِ السَّمَكِ.» فَقالُوا لَهُ: «وَنَحنُ ذاهِبُونَ مَعَكَ.» فَخَرَجُوا وَرَكِبُوا القارِبَ، لَكِنَّهُمْ لَمْ يَصْطادُوا شَيئاً فِي تِلْكَ اللَّيلَةِ.

4 А като се разсъмваше вече Исус застана на брега; учениците, обаче, не познаха, че е Исус.

وَفِي الصَّباحِ، وَقَفَ يَسُوعُ عَلَى الشّاطِئِ. غَيْرَ أنَّ التَّلامِيْذَ لَمْ يَعرِفُوا أنَّهُ يَسُوعُ.

5 И сус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме.

فَسَألَهُمْ يَسُوعُ: «هَلْ لَدَيْكُمْ طَعامٌ يا فِتْيَةُ؟» فَأجابُوهُ: «لا.»

6 А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха; и вече не можаха да я извлекат поради многото риби.

فَقالَ لَهُمْ: «ألقُوا الشَّبَكَةَ إلَى الجانِبِ الأيْمَنِ مِنَ القارِبِ تَجِدُوا سَمَكاً.» فَألقُوها، لَكِنَّهُمْ عَجِزُوا عَنْ جَذْبِها لِكَثْرَةِ السَّمَكِ فِيْها.

7 Т огава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че бил Господ, препаса си връхната дреха (защото беше гол) и се хвърли в езерото.

فَقالَ التِّلْمِيْذُ الَّذِي كانَ يَسُوعُ يُحِبُّهُ لِبُطرُسَ: «إنَّهُ الرَّبُّ!» وَكانَ سِمْعانُ قَدْ خَلَعَ بَعضَ ثِيابِهِ لِلعَمَلِ، فَلَمّا سَمِعَ سِمْعانُ بُطْرُسُ أنَّهُ الرَّبُّ، شَدَّ ثَوْبَهُ حَولَهُ فَوراً وَقَفَزَ إلَى الماءِ.

8 А другите ученици дойдоха в ладията, (защото не бяха далеч от сушата, на около двеста лакти), и влачеха мрежата с рибата.

أمّا التَّلامِيْذُ الآخَرُونَ فَجاءُوا إلَى الشّاطِئِ فِي القارِبِ وَهُمْ يَجُرُّونَ الشَّبَكَةَ المَملوءَةَ بِالسَّمَكِ، إذْ لَمْ يَكُونُوا بَعِيْدِيْنَ عَنِ البَرِّ أكثَرَ مِنْ مِئَتِي ذِراعٍ.

9 И като излязоха на сушата, видяха жарава положена, и риба турена на нея и хляб.

وَعِندَما وَصَلُوا إلَى الشّاطِئِ، رَأَوْا هُناكَ جَمراً وَسَمَكَةً تُشْوَى عَلَى الجَمْرِ وَخُبزاً أيضاً.

10 И сус им казва: Донесете от рибите, които сега уловихте.

فَقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «أحضِرُوا مِنَ السَّمَكِ الَّذِي اصطَدْتُمُوه.»

11 З атова Симон Петър се качи на <ладията> та извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби на брой сто и петдесет и три; и при все, че бяха толкова, мрежата не се съдра.

فَصَعِدَ سِمعانُ بُطرُسُ إلَى القارِبِ وَجَذَبَ الشَّبَكَةَ إلَى الشّاطِئِ. وَكانَتِ الشَّبَكَةُ مَملوءَةً بِالسَّمَكِ الكَبِيْرِ، حَتَّى إنَّ عَدَدَ الأسماكِ كانَ مِئَةً وَثَلاثاً وَخَمْسِينَ سَمَكَةً. وَمَعْ ذَلِكَ، فَإنَّ الشَّبَكَةَ لَمْ تَتَمَزَّقْ.

12 И сус им казва: Дойдете да закусите. (И никой от учениците не смееше да Го попита: Ти Кой си? понеже знаеха, че е Господ).

فَقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «تَعالَوا وَأفطِرُوا!» لَكِنْ لَمْ يَجرُؤْ أحَدٌ مِنَ التَّلامِيْذِ أنْ يَسألَهُ: مَنْ أنتَ؟ فَقَدْ كانُوا مُتَيَقِّنِيْنَ مِنْ أنَّهُ الرَّبُّ.

13 Д охожда Исус, взема хляба, и им дава, също и рибата.

ثُمَّ قامَ يَسُوعُ وَأخَذَ مِنَ الخُبْزِ وَأعطاهُمْ، وَكَذَلِكَ مِنَ السَّمَكَةِ.

14 Т ова беше вече трети път как Исус се яви на учениците след като възкръсна от мъртвите.

كانَتْ هَذِهِ هِيَ المَرَّةُ الثّالِثَةُ الَّتِي ظَهَرَ فِيْها يَسُوعُ لِتَلامِيْذِهِ بَعْدَ أنْ قامَ مِنَ المَوتِ. يَسُوعُ يَتَحَدَّثُ مَعَ سِمْعانَ بُطرُس

15 А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече отколкото <Ме любят> тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми.

وَبَعدَما أكَلُوا، قالَ يَسُوعُ لِسِمْعانَ بُطرُسَ: «قُلْ لِي يا سِمْعانُ بْنُ يُونا، أتُحِبُّنِي أكثَرَ مِمّا يُحِبُّنِي هَؤُلاءِ؟» فَقالَ لَهُ بُطرُسُ: «نَعَمْ يا رَبُّ، أنتَ تَعلَمُ أنِّي أُحِبُّكَ.» فَقالَ لَهُ يَسُوعُ: «ارعَ خِرافِي.»

16 П ак му каза втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му казва: Паси овцете Ми.

فَقالَ لَهُ يَسُوعُ مَرَّةً ثانِيَةً: «يا سِمعانُ بْنُ يُونا، أتُحِبُّنِي؟» فَقالَ لَهُ بُطرُسُ: «نَعَمْ يا رَبُّ، أنتَ تَعلَمُ أنِّي أُحِبُّكَ.» فَقالَ لَهُ يَسُوعُ: «ارعَ غَنَمِي.»

17 К азва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: <Обичаш> ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.

ثُمَّ قالَ لَهُ مَرَّةً ثالِثَةً: «يا سِمعانُ بْنُ يُونا، أتُحِبُّنِي؟» فَحَزِنَ بُطرُسُ لِأنَّ يَسُوعَ سَألَهُ: «أتُحِبُّنِي؟» مَرَّةً ثالِثَةً. فَقالَ بُطرُسُ لِيَسُوعَ: «يا رَبُّ، أنتَ تَعلَمُ كُلَّ شَيْءٍ، وَتَعلَمُ أنِّي أُحِبُّكَ.» فَقالَ لَهُ يَسُوعُ: «ارعَ غَنَمِي.»

18 И стина, истина ти казвам, когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше където си щеше; но когато остарееш ще простреш ръцете си, и друг ще те опасва, и ще те води където не щеш.

«أقُولُ الحَقَّ لَكَ: عِندَما كُنتَ أصغَرَ سِنّاً، كُنتَ تَلبِسُ ثِيابَكَ بِنَفسِكَ وَتَذْهَبُ إلَى حَيْثُ تُرِيْدُ، لَكِنْ حِيْنَ تَشِيْخُ، فَإنَّكَ سَتَمُدُّ يَدَكَ، وَآخَرُونَ سَيُلبِسُونَكَ وَيَأْخُذُونَكَ إلَى حَيْثُ لا تُرِيْدُ.»

19 А това рече като означаваше с каква смърт <Петър> щеше да прослави Бога. И като рече това, казва му: Върви след Мене.

قالَ هَذا مُشِيْراً إلَى المِيْتَةِ الَّتِي سَيَمُوتُها بُطرُسُ وَيُمَجِّدُ بِها اللهَ. ثُمَّ قالَ يَسُوعُ لِبُطرُسَ: «اتبَعْنِي.»

20 П етър обръщайки се вижда, че иде подире му ученикът, когото обичаше Исус, този, който на вечерята се обърна на гърдите Му и каза: Господи, кой е този, който ще Те предаде?

فَالتَفَتَ بُطرُسُ وَرَأى التِّلمِيْذَ الَّذِي يُحِبُّهُ يَسُوعُ يَتبَعُهُما. وَهُوَ التِّلمِيْذُ الَّذِي كانَ قَدْ مالَ عَلَى صَدرِ يَسُوعَ أثناءَ عَشاءِ الفِصْحِ وَسَألَهُ: «مَنِ الَّذِي سَيَخُونُكَ يا سَيِّدُ؟»

21 Н его, прочее, като видя, Петър казва на Исуса, Господи, а <на> този какво <ще стане>?

فَلَمّا رَآهُ بُطرُسُ، قالَ لِيَسُوعَ: «وَهَذا، ماذا سَيَحدُثُ لَهُ؟»

22 И сус му каза: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене.

فَقالَ يَسُوعُ لِبُطرُسَ: «افتَرِضْ أنِّي أُرِيْدُهُ أنْ يَبقَى حَيّاً إلَى أنْ آتِي، فَما شَأْنُكَ؟ اتبَعْنِي أنتَ!»

23 И така, разнесе се между братята тази дума, че този ученик нямаше да умре. Исус, обаче, не му рече, че няма да умре, но: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е?

وَهَكَذا انتَشَرَ الخَبَرُ بَيْنَ الإخوَةِ أنَّ ذَلِكَ التِّلمِيْذَ لَنْ يَمُوتَ! لَكِنَّ يَسُوعَ لَمْ يَقُلْ إنَّهُ لَنْ يَمُوتَ، بَلْ قالَ: «افتَرِضْ أنِّي أُرِيْدُهُ أنْ يَبقَى حَيّاً إلَى أنْ آتِيَ، فَما شَأْنُكَ؟» خاتِمَة

24 Т ози е ученикът, който свидетелствува за тия неща, <който> и написа тия неща; и знаем, че неговото свидетелство е истинно.

هَذا هُوَ التِّلمِيْذُ الَّذِي يَشهَدُ بِهَذِهِ الأُمُورِ، وَهُوَ الَّذِي دَوّنَها. وَنَحنُ نَعلَمُ أنَّ شَهادَتُهُ صَحِيْحَةٌ.

25 И ма още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги..

وَهُناكَ أُمُورٌ كَثِيْرَةٌ فَعَلَها يَسُوعُ. فَلَو دُوِّنَتْ كُلُّها بِالتَّفْصِيلِ، لا أظُنَّ أنَّ العالَمَ كُلَّهُ سَيَتَّسِعُ لِلكُتُبِ الَّتِي كانَتْ سَتُكتَبُ!